 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес. Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти. |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Любов и изневяра |
Как да се справя с това, че съм отгледан от нарцистична майка, която тотално ме е смачкала като мъж?
преди: 4 години, 5 месеца, прочетена 2223 пъти
Може би заглавието не отговаря напълно, защото леко по леко се съвзех от истината, която осъзнах и се стовари с гръм и трясък върху мен. Отказвах дълго време да приема факта, че виновна за моето отношение към жените и за проблемите, които имам е майка ми.
Сега съм почти на 28. Досега се борех с толкова много проблеми в себе си, че нямах време да се вгледам още по-дълбоко в проблема. Имах проблем със самочувствието, имах проблем със социална тревожност, мания за вечно харесване от другите. Въобще, мога да продължавам с часове.
Представетв си момче, което излиза от гимназията страшно неуверено, страхливо във всеки аспект.
В край на сметка рвших тези проблеми. Вече не съм отдавна това страхливо момче искащо и чакащо одобрение от абсолютно всички. Мъж съм и вече не ми дреме, а жените ме харесват.
Но, най после стигнах до истинския проблем, а той е майка ми.
Баща ми е нарцистичен човек, както и майка ми, но той през целия ми живот пътуваше и липсваше и оттам идва проблема А освен физическата му липса, той липсваше и емоционално, защото е много слаб човек, вечно емоционален, вечно оплакващ се.
Майка ми и тя нарцис, мисля че с ниско самочувствие. Проектирала е в мен всичките си комплекси, страхове, очаквания .Моделирала ме е по начинът по, който иска, а после ме обвиняваше, че нищо не става от мен. Свръх амбция и очаквания да постигна нещо изключително в живота си. Затова се провалих с гръм и трясък. Тя не е завършила и искаше на всяка цена да завърша. Да стана точно това, което тя иска.
Помня като малък как се караше за оценки, дори имам ярък спомен за една правописна грешка, от която се развика истерично. Не ми се прибираше в нас, защото тя направо се променяше тотално, когато се караше. Ако искате ми еярвайте, но ме беше страх. Като някакво чудовище тегнеше над мен. Сякаш на 10 години има как да знаеш всичко в този живот. Проектира всичките си емоционални проблеми, докато бях пубертет, точно когато ми трябваше баща най-много. Вярвах в безграничната сладка любов от филмите. Изключително наивен бях за отношенията с хората, от което страшно си изпатих.
Общо взето на мама момчето. Обаче се държеше добре само, когато изпълняваш това, което тя иска и когато се вписваш в нейния образ. В момента, в който тръгнеш по друг път ставаш лошия. Затова все ми казваше, че винаги се кара с мен.
Тя не търпи и критика. Упреква те дори и истината да е съвсем друга. Въобще, мога много да продължавам.
Аз не живея в нас от 13 годишен. Но това влияние си остана до към 23-24 и сега още тегне тая сянка над мен, ввъпреки че съм сам и правя каквото реша.
И сега въпреки, че реших голяма част от нещата все още имам проблеми. Все още не вярвам на нито една жена. Все попадах на съшите наристични жени, като нея и съшото поведение.
Ходих и на психолог, ама общо взето само си дадох парите.
Кажете, дайте съвети и ако има мъже с подобни нарцистчни майки и бащи, ше се радвам да чуя.
Трудно ше ме разберат хора, които нямат допир до това нещо.
Затова се чудя защо жените обвиняеат мъжете. Понякога сме смотани, защото сме тотално смачкани и ни трябва време да го осъзнаем. Вината наистина не е наша, ако мозъкът ни е тотално промит и не можеш да се осъзнаеш. Ако цял жвот си получаваш любов само под различно условие, а в останалоъо време ти се насажда, че всичко се прави заради теб и ти трябеа да постигнеш и правиш еди какво си.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 4 години, 5 месеца hash: 32179b85f1 |
|
1. Много хора сме отгледани от нарцистични родители. Сигурно не е това, което искаш да чуеш, но решението е общо-взето да поемеш отговорност за нещата, за които можеш и да оставиш миналото да е минало. Ако си избираш жени, приличащи на майката ти и смяташ, че това е проблем - просто спри да избираш такива. Имаш достатъчно осъзнаване да разбереш още в началото на общуването дали даденa жена прилича на майка ти в някакво нежелано отношение. Най-доброто решение на всякакъв психологичен проблем се постига чрез осъзнаване и последваща промяна на поведението.
И аз съм имал периоди, в които много съм се нервил на родителите си, че имам големи трудности с намирането на приятелка. Като бях тийн ми забраняваха да излизам с момичета защото щели да ми навредят на успеха. Връзките бяха тема-табу и тн. и тн. Обвинявал съм ги, карал съм се с тях (вече като 30-годишен), но това не ми помогна въобще. Та, какво да направя? Започнах да мисля в продуктивна посока - какво мога да оправя в себе си, че да ми помогне. И това се оказа по-добрата посока от това непрекъснато да ги обвинявам.
|
| преди: 4 години, 5 месеца hash: a0ebb0d3e7 |
|
2. спри да четеш материали по психология и си пий бирата
жените са такива, свиквай
|
| преди: 4 години, 5 месеца hash: 52b179805f |
|
3. При мен баща ми е ужасно нарцистичен, разбирам те напълно за всичко, което каза за майка ти.
Аз съм жена на 23, ходих почти 2 години на терапия и благодарение на това постигнах много в аспектите, за които питаш. Трябваше ми време да разбера, че аз не съм това, което баща ми ми казва, че съм. И ставам за нещо, даже не само за едно, в няколко неща си позволих да бъда добра. Самооценката ми се повиши, увереността също. При мен стана главно със сблъскване със страховете, които ме ужасяваха. Имах страх да живея сама - отидох дори в друг град сама и заживях. Със сълзи на очите пътувах, 2 седмици там плаках всеки ден, но свикнах.
Имах страх да шофирам. Купих си кола, натоварих си куфара и тръгнах сама към другия край на България на пътешествие. През цялото пътуване на отиване коремът ми беше на топка... после свикнах и започнах да се наслаждавам.
Изпадах в ужас, когато трябваше да си търся работа, защото нали, аз не ставам за нищо, нищо няма да стане от мен, няма да не харесат, няма да ме задържат, ще оплескам нещата... като цяло станеше ли въпрос за работа, в главата ми излизаха всички възможно най-унизителни сценарии, които мозъкът ми е способен да роди. Обхващаше ме една тревожност и само отлагах и отлагах... накрая се хванах на работа, първия месец всеки ден пиех успокоителни, за да притъпя ужаса, който изпитвах постоянно. След това ги спрях, защото свикнах с работата, адаптирах се.
Та - правейки всички тези неща (и други, но тези са най-големите), учейки се да обичам и уважавам себе си, учейки се да поставям граници на хората около мен, да слагам и себе си на първо място, вместо да ми е гузна съестта, че не мога да угодя на някого... започнах да се чувствам МНОГО по-добре. Но това ми изискваше страшно много работа.
Относно партньори - аз също съм привлечена от нарцистични личности, но то е несъзнателно, защото това е моделът за семейство, който ни е представен на нас. След няколко мъчителни връзки, започнах да наблюдавам баща си и да си връщам лентата с държанието му преди и с мен и с майка ми. Започнах да анализирам всичко това, започнах да чета обстойно за нарцистичното личностно разстройство... и започнах да наблюдавам партньорите си за такива патърни в държанието и характера им. И се научих да ги засичам и веднага ми светва червената светлина, че тук нещо не е окей.
Въпреки това съм сама, предвид семейството, което имах, за момента семейство не искам (искам, но в по-далечното бъдеще). Нито искам мъж, виждайки баща си, който ако не ти е в къщата изглежда един от най-прекрасните, помагащи, състрадателни и забавни хора. Представям си ако мен ме омая някой такъв, ако се роди едно детенце, после цял живот мъки. Не искам. - ето това остави баща ми, с което все още не мога да се преборя. Но там също работя по въпроса въпреки, че е бавно.
Успех
|
| преди: 4 години, 5 месеца hash: 375afa659a |
|
4. Жена съм и майка ми е нарцисист.
Тя е вечната жертва, насажда вина за най-малкото, непрекъснато вдига скандали като не е на нейното, не признава правото на хората на лично пространство, на чувства, на лични решения, все се налага и въобще покрай нея е невъзможно да се чувстваш добре.
Нямаш право нещо да не ти е наред, ако се оплачеш веднага ти се казва, че проблемът ти не е никакъв проблем и тя колко е зле Ауу, Ама как се е справила (трънки).
Любимата й тема е за какво си виновен, а иначе си мисли, че тя е безгрешна.
Човек, който не е минал през това няма да Тте разбере.
Човек започва да асоциира любовта с натякване, скандали и насаждане на вина. Отвратителен семеен модел е това.
10 години ми трябваха да се отърся и пак не стига.
Избираш си партньори като мама, защото мама те е научила че да те използват е нормално и че за да иска някой да е с теб, то ти трябва да даваш всичко, защото си някакво второ качество човек, който никой не иска. Е как да го обясниш на нормален човек, че си закърмен с това послание, че цял живот ти е показвано, че твоите чувства, нужди нямат никакво значение?
Е какво самочувствие да имаш?
Изнесох се от нас веднага щом станах на 18, най-доброто решение, което някога съм взимала.
Отне ми повече от 10 години да създам нормална връзка с човек, който не е нарцисист. И пак се нямам за оздравяла.
|
| преди: 4 години, 5 месеца hash: 6a518152f1 |
|
5. Виж, мило момче, при мен беше съвсем същото, само че съм жена на средна възраст. На туй отгоре осиновена, отгледана и възпитана в соца. Баща ми беше със свръхочаквания, накратко разказано, вменяваше ми чувства за вина и че съм му длъжна. Не завърших висше, останах си със средно. Отърсих се чак след като почина. И пак не напълно. Избрах съпруга си... с 20 години по-голям от мен. Добър човек е, обичаме се, но съм наясно, че той е следстие, резултат от баща ми.
Децата си възпитах в точно обратното-да имат свободата на избор, който аз нямах. Но и синът ни не завърши висше. Работи обаче повече от 6 години на 1 работно място, и то от 18 годишен. Дъщерята... ще видим... засега е в пубертета и тръшка врати... :)
Та мисълта ми е, авторе, да се опиташ да промениш живота си. Как... и аз не зная и не разбрах навреме за себе си... Ще се отрази на поколението ти... Мъжът ми също отгледан от контролираща майка, та ето резултата... направи деца на 40, и кусур, 50 години. Не стигай до неговата възраст.
Контактувай с различни хора, смени средата, намали срещи и контакти с майка ти, знам ли...
Желая ти успехи, кураж и промяна.
|
...
| преди: 4 години, 5 месеца hash: 6a518152f1 |
|
6. Виж, мило момче, при мен беше съвсем същото, само че съм жена на средна възраст. На туй отгоре осиновена, отгледана и възпитана в соца. Баща ми беше със свръхочаквания, накратко разказано, вменяваше ми чувства за вина и че съм му длъжна. Не завърших висше, останах си със средно. Отърсих се чак след като почина. И пак не напълно. Избрах съпруга си... с 20 години по-голям от мен. Добър човек е, обичаме се, но съм наясно, че той е следстие, резултат от баща ми.
Децата си възпитах в точно обратното-да имат свободата на избор, който аз нямах. Но и синът ни не завърши висше. Работи обаче повече от 6 години на 1 работно място, и то от 18 годишен. Дъщерята... ще видим... засега е в пубертета и тръшка врати... :)
Та мисълта ми е, авторе, да се опиташ да промениш живота си. Как... и аз не зная и не разбрах навреме за себе си... Ще се отрази на поколението ти... Мъжът ми също отгледан от контролираща майка, та ето резултата... направи деца на 40, и кусур, 50 години. Не стигай до неговата възраст.
Контактувай с различни хора, смени средата, намали срещи и контакти с майка ти, знам ли...
Желая ти успехи, кураж и промяна.
|
| преди: 4 години, 5 месеца hash: 56839a211b |
|
7. Намери в ютуб книгата на Лиз Бурбо "5те травми, които ти пречат да бъдеш себе си" и сам прецени, дали ще лекуваш детските травми сам, или с психолог. Но аз като такъв знам, че няма как една среща да направи промяна в отношението съм себе си градено цял живот. Терапията е процес, не среща.
|
| преди: 4 години, 5 месеца hash: a56511c6e2 |
|
8. Пораснал си. На 18г идва първото приземяване и осъзнаване на реалността. Около 28 години е второто. Номер 1 точно казва, поемането на отговорност за действията и при осъзнат проблем, избор различен от установения стереотип. След навършване на пълнолетие и по-голяма зрялост, разбираме, че тези които наричаме наши родители са обикновени хора, които са превели каквото е по силите им за да ни отгледат и имат своите положителни и отрицателни страни.
|
| преди: 4 години, 5 месеца hash: 8b474e4a50 |
|
9. Здравей,
Жена съм на 38 г. Мисля, че също съм била отгледана от нарцистични и недорасли да имат семейство родители, които буквално не знаеха как да се държат. Веднъж н изарязаха сами в колата с брат ми и отодоха на нпкъде. Били сме на около аз на 3 той на 2. Толкова ми е ясен този спомен и е гояпма травма за мен. Майка като цяло много се е грижила за мен с брат ми, но и в същото време ни натякваше, че живее само заради нас двамта, че баща ни ѝ е съсипал живота. Той ѝ изневаряваше, често отсъстваше и физически емоционално от семейството. Майка ми прехвърли цялата вина и отговорност за провала на живота си в/у мен брат ми и баща ми. Нейните грешки, обаче отказва да види - тя е вечната жертва, не греши все някой друг е виновен. Както и да е впоследсвие разбрах, че страхоете ми и провалът в живота ми е заради това, че не съм получавала достатъчно любов, уважение и подкрепа нито от баща си нито от майка си.
Баща ми е казвал, че съм тъпа и за нищо не ставам. Дори ме е удраял. Майка ми буквално изпадна в паника, когато не влязаох да уча висше. Просто се октазах, нали за нищо не ставам. Оказа се, че ставам за много неща имам таланти, които се опитвам да развивам, но страдам от депресия, тревожност и силен страх с които не мога да се е преборя и до днес. Имам проблем с връзките. Избирам партньори, които не ме обичат, не ме уважават, унижават ме и ме карат да с чувствам нежелана, необичана, неценена. Правя всичко, за да получа трохици любов, а получвам болка... В една връзка е нужно да се работи и от двамата парнтьори, за да бъде подобрена комуникацията и отношенията като цяло, когато има проблеми и пренос от детството.
|
| преди: 4 години, 5 месеца hash: a3a8eda7c8 |
|
10. Познато ми е. На 29 съм, баща ми също липсваше физически и емоционално (той обаче е груб ръб), маменцето ме "отгледа". Под отгледа разбирай пак проекции, комплексчета, тъпизми, мелодрами, идиотии от всеки калибър. Помня изрично как един ден поисках 1 лев, за да взема видео касета под наем. Скапа ми животеца, отрепката му с отрепка. Подиграваше ми се, че на 17 съм девствен. После се фукаше колко аборта изкарала преди да стане на 18. После се чудеше животното защо нямам самочувствие. Чудеше се, когато бе трезва, естествено. После пак не ѝ пукаше. Няма смисъл, списъкът е безкраен.
Като цяло, какво да ти кажа? Минава. Жалки хора, жалки постъпки. Няма обаче достойнство в това да се жалваш. Било каквото било. Такава нагласа ще ти спести много болезнени спомени.
|
...
| преди: 4 години, 5 месеца hash: 72728bdc6f |
|
11. И аз съм твой връстник. При мен са малко по-различни нещата, но пак заради тях развих подобни на твоите комплекси. Дължеше се на страните и сбъркани разбирания на баща ми. В пубертета не ми даваше да се бръсна, че видиш ли щяла да ми стане повече брадата. И да стане и да не стане, какво от това? Мъж съм. Трябва да се бръсна, дали с много или с малко брада. Съответно представи си един тийнейджър с девствения мустак, накъдрените бакенбарди и накъдрените косми по гушата. Друг пример - не беше нормално за него, ако искам да изляза някъде, да си облека, дънки и някаква хубава блуза. Било лигавщина. Трябвало да съм с платненки и анцунг. Това са просто едни дребни примери. Но нека оставим това на страна. Най-важното - никога не ми даде пример, как да общувам с хората, как да ги уважавам, как да уважавам себе си, как да изпълнявам отговорностите си, как да приемам света и т. н. Просто беше да се кара по течението и много много да не се обаждам, а да минавам по възможност между капките. Има още много неща. Е, нали се сещаш, че станах за смях пред своите връстници, било то в училище, на улицата и т. н. Общувах с тях, но си ме взимаха на подбив, имаха ме за смотан. И тук не става на въпрос за лигльовци, лигли и мамини синчета, а за най-нормални младежи. Е, започнах да се оправям някъде след 18-19 годишен. Може би към 23-24 се поотпуснах и започнах да общувам повече с момичета. До ден днешен си ги имам комплексите, макар че няма нищо общо с преди положението ми. Още на моменти чувствам някакъв комплекс за малоценност, че съм смотан, че другите са по-добри от мен, че съм недостоен и т. н.
За тези, които са такова тежко положение, което е обратимо, макар и трудно спасението е едно. ЗАПОМНЕТЕ ГО!
Отделяне от родителите колкото се може по-рано. Постоянно общуване с хора, приемане на хората такива, каквито са. Уважение към хората и към себе си. Радвайте се на малкото, което имате и винаги бъдете ведри и добронамерени. Една усмивка, отваря милиони врати.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
