Липсва ми бившия
преди: 4 години, 3 месеца, прочетена 1940 пъти
Здравейте!
Това няма да бъде поредната ревлива история за това как някое тийн глуповато и наивно момиче се е разделило с приятеля си, това е моята история как се влюбих и колко ми е тежка раздялата в момента. Пиша историята си тук, защото наистина няма на кой да споделя истинските си чувства.
Всичко започна преди почти две години просто като флирт, но нещата много се объркаха в един момент. Срещнахме се на работа (той е по-малък от мен с 1 година) и той ми каза, че ме харесва тогава си имах приятел, не му обърнах особено внимание след това от ден на ден все по-приятно ми ставаше да прекарваме времето си заедно и в един момент след няколко месеца вече бяхме заедно. По стечение на обстоятелствата се наложи да заживеем заедно, защото аз бях от друг град не исках да пътувам всеки ден до работа, наехме квартира и заживяхме заедно. Проблема беше в неговата майка, защото тя никога не ме прие, без да се запознае с мен и без да ме вижда ме обяви за "ромка" (имам испански корени) и от там тръгнаха много проблеми. Въпреки всичко той напусна дома си и заживяхме заедно и така година и половина, през това време естествено бях подложена на психически атаки от нейна страна както и той. Разделихме се януари заради него. Искаше да си построи нов живот, който мен ме нямаше в него и аз реших да си тръгна от общата ни квартира и да се върна у дома. След седмица раздяла отново започнахме да си пишем, след това дойде в моя град и излязохме няколко пъти, говорихме открито за много неща, за които преди не сме и след няколко срещи отново решихме да опитаме. Знам, че ви се струва глупаво от моя страна, но аз съм страшно влюбена в този човек. След доста плакане от негова страна (никога не го бях виждала да плаче) аз естествено поддадох и така се събрахме февруари. Миналата година на 14 февруари той не ми подари нищо за празника, но тази година ми подари един огромен балон на който пишеше Обичам те(това е като пример, защото преди не правеше почти нищо за мен ). Повярвах, че този път ще бъде различно, че наистина мога да разчитам на него, но уви... Април месец всичко сякаш се повтори... звънна ми една вечер и ми каза, че някакъв го е заплашвал, че ще го убие (този някой знаеше местата на които ние ходехме, знаеше къде живее и разни други подробности, заради които му повярвах, че този човек наистина го има), но не ми каза да се разделим. Попитах го аз дали иска да се разделим, а той ми отговори, че не бил момента да го питам и не знаел какво да ми каже, след което за мен вече беше ясно, че трябва да се разделим колкото и да ме боли. Знам, че може би в момента ви изглежда всичко, че той е искал да се отърве от мен, но не е така, защото ние си правехме планове къде да отидем за уикенда, бяхме в супер отношения и в сряда този му звънна и се случиха тези неща. Всичко вече е станало, аз няма да се върна при него колкото и да ме боли. Нямам приятели, с които да излизам или споделям, не искам да се впускам в някакви безсмислени връзки за една нощ, не искам и да нараня някой само, защото аз съм наранена. Той ми пише, разменяме по няколко думи и това е за цял ден. Просто в мен зее огромна дупка, яма заради това, че той ми липсва. Знам, че не трябва, че не ме заслужава, че не е правилният човек, но буцата в гърлото не мога да преглътна. Осъзнавам всичко, че той е несериозен, че не трябва да се сещам за него, но без него ми е толкова зле, чувствам се половин човек, чувствам се самотна дори когато съм сред много хора. Всеки път когато му отговарям ме е яд на мен. Мислех да го блокирам, но не мога не ми стигат силите. Напълно наясно съм, че всеки би си казал ще мине време ще го забравиш, но аз със всеки ден се влошавам дори здравословно, само заради липсата на този човек в моя живот. Наистина не знам какво да правя за сега с всичкото това, което се е натрупало в мен и за това исках да го излея някъде. Битката е вътре в мен, не мога да се справя със себе си. Вие преживявали ли сте нещо такова? Казват, че сърцето не може да боли, но не е така всеки ден чувствам болка сякаш някой го е стиснал и не го пуска и когато ми пише или го чуя тази болка малко намалява. Просто тази раздяла е супер тежка за мен, бих искала от вас... дори не знам какво очаквам освен упреци... знам в какво състояние се намирам и не мога да си помогна, а ако сама не мога то никой няма да може... отстрани изглежда лесно и аз съм била на ваше място, но вътрешните битки са най-тежки, защото се бори със сърцето и разума. Въпроса ми към вас е : Как да намаля тази липса, която усещам толкова болезнена?

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 4 години, 3 месеца hash: 01f8539d93

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   Имало е голяма символика в този голям балон "Обичам те!"! Жалко, че не си я забелязала навреме... Пълен блок и игнор е най-правилното решение. След около 2 години ще започнеш да се освестваш (горчив личен опит...).

 

...

преди: 4 години, 3 месеца hash: 31abc36834

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   Чист нарцисист и психар е тоя. Кой щял да го трепе, че и защо? Патологичен лъжец, който разчита на твоето нещастие, доверчивост и съжаление. Храни се от твоята енергия, чист енергиен вампир. Блокираш вампира , да се храни от друго място.

 

...

преди: 4 години, 3 месеца hash: eac6683bad

гласове: 1 2 3 4 5   (229372 гласа)

3.   Разбирам те. Един бивш се раздели с мен, защото го агитирах да заминем за чужбина. Но майка му беше против, искаше да й стои до полата. И без да ме е виждала и без да сме се запознавали го настройваше срещу мен и накрая той я послуша и ме остави. Така че добре те разбирам. С времето ще ти мине, не е нужно да се бориш със себе си. Просто той е слабохарактерен. И винаги ще си е такъв. Затова се радвай, че сте се разделили сега, а не като имате деца, примерно и той слуша майка си, а не се съобразява с теб. При мен парадоксът е, че бивщият ми години след раздялата замина да работи сам в чужбина...

 

...

горе^

преди: 4 години, 3 месеца hash: 492d6fcc0f

гласове: 1 2 3 4 5   (205505 гласа)

4.   Не мога да разбера защо като се разделиш с някой любовник, трябва да си пишеш с него, да му приемаш обажданията, да се събираш пак и да се разделиш отново, за да започнеш да се печеш на същия огън? За мен такива хора са без самоуважение, без воля и характер. Глупаво е да очакваш, че човек, който не те иска и се е разделил 1-2 пъти с теб ще те заобича и всичко ще е ок. Като чоплиш непрекъснато една рана, тя никога няма да заздравее. Или го блокирай и не се занимавай с него или реви, депресирай се и чакай той да те игнорира окончателно. Ако ти е останал някакъв здрав разум, поне малко, потърси помощ при психолог, започни да излизаш с приятели, ходи на туризъм, рафтинг, конна езда, карай велосипед, плувай, занимавай се с каквото искаш хоби, чети, учи чужд език, отглеждай някакво животно, изобщо занимавай се с всичко друго, освен с мисли за него и самосъжаление. Друг начин няма. Става бавно и трудно, но не е невъзможно.

 

...

преди: 4 години, 2 месеца hash: 24cb5194bf

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   Боли до време и ще свикнеш да живееш с този белег. Но по-добре изтърпи да те боли, отколкото отново и отново да се залъгваш, че този път е различно и отново болката да те връхлита с още повече ярост. Кажи си само този път няма да отворя или само този път няма да вдигна. Отложи, кажи си ще му звънна след малко... И бъди готова, че дръпнеш ли се ще бъде готов и на невъзможното да си създаде условия, за да те отсвири пак и пак и пак и пак.... Като се обърна назад и помисля колко готини пропилях... обожавах го, възхищавах се от него, защото съм била толкова загубена. Сега осъзнавам, че той е едно нищо, а караше мен да се чувствам така. Не се поболявай повече от сегашното ти положение!

 

...