 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Любов и изневяра |
Кога го/я забравихте?
преди: 3 години, 8 месеца, прочетена 1738 пъти
Ж, 23
Здравейте. Нека да ви разкажа моята история.
Миналата година около януари месец почти 2-годишната ми връзка беше към края си. Бившият ми беше станал изключително токсичен и нямаше отърване. Като цяло ме преследваше навсякъде и ме ревнуваше. Повече не го обичах, нито пък исках друг.
Един месец след раздялата ни случайно се запознах с едно момче. Бяхме просто приятели, почти всеки ден се чувахме. Харесваше ми да съм около него, но за жалост беше от друг град. Не можехме да се видим когато си пожелаем. Около 4-5 месеца понякога по-често, понякога по-рядко общувахме. От вечерта да сутринта висяхме пред телефоните.
През това време бившият ми не спираше да ме спами от всякакви фейк профили и дори да намесва семейството ми. Бях прекалено изтощена за нещо ново. И реших да спра постепенно да търся въпросното момче. Усещах, че не вървят на добре нещата.
И минаха месеци, живеех си нормално. Но в един момент усетих, че през цялото време съм потискала чувствата си. Не можех да спра да мисля за въпросното момче, въпреки че бяха минали повече от 3 месеца. Всяка вечер го сънувах, не можех да спа като нормален човек. Не бях просто влюбена, а хлътнала. Липсваше ми ужасно много и с всеки изминал ден ставаше все по-зле. Осъзнавах, че вече е късно да го потърся и търпях известно време. Но в един момент започна да влияе зле на здравето ми. Реших да му пиша, просто за да ми олекне, не за друго. Не очаквах нищо в замяна, просто исках да знае че го обичам. Нямах никаква надежда. Просто не можех да мълча повече. Писах му няколко дена преди Нова година. Тайно се молех да не ми отговори или пък да се държи грубо и да ме зареже.
Отговори ми. Беше мил през цялото време. Каза ми, че не го е очаквал. И направи най-лошото нещо, което може да ми причини. Даде ми надежда. Каза ми, че иска да ме опознае и в такава светлина. Каза ми и куп други неща, с които се опитваше да ми каже нещо, но някак си не успяваше. Исках да го питам толкова много неща…
Говорихме си почти до края на януари месец. В началото всичко беше както преди, но постепенно започнахме да мълчим неловко. По това време имах изпити не исках да се разсейвам, а и той също. Няколко дена не му писах. А когато му писах така или иначе не получих отговор.
Още тогава разбрах, че повече няма да го има… но все пак около седмица се надявах да ми отговори. Нали ми даде надежда? А и не трябваше ли да ми каже поне едно сбогом? Само тези два въпроса се въртяха в главата ми. Не ми бяха останали сълзи. Казах си, че трябва да се стегна. Стегнах се. Само за месец. Отново станаха 3 месеца без него. Нямам никаква мотивация, отслабнах, на дъното съм. Онази малка надежда човърка нещо вътре в мен. Сънувам го и се събуждам щастлива, но в момента в който осъзная, че всичко е било сън се отчайвам. Нещо много ми тежи, дъхът ми спира на моменти, единственото нещо, което усещам е болка. Вместо да утихва става по-зле. До кога ще продължи това?
Когато приключи не искам да съм пропиляла младостта си. Знам, че не съм единственият човек, който изпитва подобна болка, затова писах тук. Надявам се тези, които са били в подобна ситуация да разкажат при тях как е приключило всичко това. Кога утихна болката ви?
Благодаря
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 3 години, 8 месеца hash: c0a1a6aca2 |
|
1. Зависи от теб. Ако искаш да е по бързо, не допускай нищо, което ти напомня за него (профили в социални мрежи, снимки ако имате такива, подаръци и т.н ). Аз съм мъж, но бях в подобна ситуация. В началото изглежда че няма да мине, но с времето минава. На мен ми трябваше година, сега пак се сещам, но вече е лош спомен. Ще мине, а ако срещнеш друг ще е по бързо. Но продължи ли повече от година не е нормално и може би ще имаш нужда от други методи ( антидепресантити и т.н )
М32
|
| преди: 3 години, 8 месеца hash: b5f81f044d |
|
2. Знаеш ли, не си единствена, наистина.
Болката не отшумява, особено, която имаш усещането за нещо недоизживяно, недоизказано. Това тежи много.
И аз я сънувам често, сънувам как е в прегръдките ми, как я целувам нежно и как си говорим по нашите теми.
Трудно е, може и да отмине някога, но някъде там дълбоко все още ще го пазиш, ако той е онази истинската любов. Всъщност, когато тя (истинската любов) дойде, винаги го разбираш, няма как да се сбърка.
|
| преди: 3 години, 8 месеца hash: ab77063475 |
|
3. Не знам за теб, най-дългата ми връзка беше 5 години и минаха 5 години оттогава, живеехме заедно и още се сещам за нея понякога. Но не с болка или мъка, просто се сещам. Но в крайна сметка, въпреки много грозната раздяла, в един момент се разбрахме и си казахме успех, всичко хубаво! Тогава много ми олекна. При теб го няма това, има едно висящо съобщение.
Ако е било само приказки в чатове, а не особено изконсумирана връзка, може би сама си насочваш мислите в тази посока, защото такива мисли за "невъзможната любов", "какво щеше да стане ако" и т.н. са пристрастяващи въпреки, че са неприятни, заради силната емоция. И влизаш в един циклаж, който сама си докарваш.
С времето ще се научиш да не зацикляш в такива мисли. Примерно аз отдавна съм се отучил да си пиша с жени, които са много далеч и евентуално можем да се видим някога си, или един път в годината. Не съм се и влюбвал нещастно отдавна. Просто това са детски работи. Не хаби енергията си там където няма файда - може би пичът го е осъзнал, но беше редно да ти го каже и да се разберете.
Освен това, колкото и да си пишеш с един човек, докато не почнете да акате в един кенеф, не го познаваш, грубо казано.
Също така това "забравяне" не знам как очакваш да се случи, освен ако паметта не ти е много къса, аз лично помня всяка жена, с която съм бил, но просто не ми става кофти от спомените, щото съм се научил да не цикля в тъпотии. Животът е прекалено кратък.
|
| преди: 3 години, 8 месеца hash: 3224b63fa6 |
|
4. Здравей! Аз съм в почти същата ситуация. Разделих се с еприятеля си преди вече година. Бяхме заедно 5г. Бях много щастлива. Не съм вярвала, че един човек ще те направи толкова щастлив само с присъствие. Не исках нищо друго,само да бъдем заедно. Откакто не сме заедно се чувствам като теб.. свалих много килограми, станах 38кг. по едно време... не можех да спя, будех се на всеки час.. беше ужасно. Към днешна дата мога да кажа, че поне по-добре спя.. вече съм 42кг. Имам работа, която много ми харесва и малко или много ми отвлича вниманието.. срещнах момче, което дава мило и драго да е с мен, а аз... за бившия мисля... но такъв е животът... Няколко пъти след раздялата излизаме приятелсли.. или поне той към мен, аз не мога да му бъда приятелка. Но да, мога да кажа, че с времето болката понамалява... не е същото.. някак леко ти се успокоява душата.. не си го забравила напълно, но не си както в началото. Пожелавам ти успех, защото този период е ад!
|
| преди: 3 години, 8 месеца hash: 9fc6169161 |
|
5. Неизживяната любов не се забравя :(
|
...
| преди: 3 години, 8 месеца hash: d68392fb9c |
|
6. Самовнушението е велика сила. На практика ти нямаш нищо с този освен едно писане и телефониране, поне аз това разбрах от написаното. Ти поне виждала ли си го на живо? Знаеш ли за него нещо, освен това, което той ти е казал? Той може да си пише с още 10 като теб, може и да е обвързан. Не ти ли е минавало това през ума? Или си се филмирала до там, че съвсем си изключила всякакъв разум? Какви надежди, какви пет лева, бе авторке? Що за наивност, да не кажа глупост? Ако той имаше същото чувство към теб, каквото ти към него, щеше да дойде да се срещне с тебе, да те търси непрекъснато, не да се покрие след признанието ти. Даже първи щеше да ти признае. Такова нещо обаче няма, само приказки без покритие. Всичко е в твоята глава, спри да се самонавиваш и приеми реалността, колкото и да не ти харесва. Даже е по-добре така, отколкото да те е излъгал, да си живяла с него, да имаш и дете и да те захвърли като парцал. Стегни се, прояви воля и самоуважение и спри да си вредиш . Ако сама не си помогнеш, няма как да стане. Ето, щом си могла да преодолееш бившия (и него си обичала в началото, нали), така ще игнорираш и този. Ако беше поживяла с него, щеше да видиш и негативната му страна. Сега ти се струва чудесен, защото просто не го познаваш достатъчно. Случилото се е един от житейските уроци, които научаваме, кой по-лесно, кой по-трудно. Научи се за в бъдеще да вярваш на делата, а не на думите. Поставяй в центъра на живота си себе си, а не някой друг. Щом връзката с един човек те прави нещастна, прекрати я. Просто приеми, че този не е твоят човек. Както ти е писал и №1, спри да го следиш из соц. мрежи, блокирай го и се заеми с нещо, което ти е интересно, спорт, четене, хоби някакво. Това ще те разсейва да не мислиш за него. До няколко месеца ще ти мине и ще се чудиш след това на себе си.
|
| преди: 3 години, 8 месеца hash: c52cb04256 |
|
7. Аз бях така около 4 месеца и то в много тежко състояние, имаше един период от 3 дена през октомври, през когото свалих ей така 5-6 килограма, само от стрес и нерви.
Знаеш ли кое ще ти помогне? Задавай си прости, но логични въпроси.
"Аз го обичам, но той изглежда не изпитва същото. Как да продължа да обичам човек, който очевидно не му пука за мен?"
И оше много подобни. На мен това ми помогна. Момче съм на 22.
|
| преди: 3 години, 8 месеца hash: 4c45dae657 |
|
10. При мен до тук са минали 8 месеца от последното ни общуване, 2 неуспешни опита за връзки с други след това и все още я обичам, сънувам и мисля за нея.
|
| преди: 3 години, 8 месеца hash: 147b0b697d |
|
11. Потърси го. Нищо не губиш и се дръж все едно нищо не е станало. Без да го питаш защо не се е обадил до сега. Дръж се приятелската и позитивно. Завържете някакъв разговор. Ще ти олекне със сигутност
|
| преди: 3 години, 8 месеца hash: 086fc946d9 |
|
12. Имах същата история, само че аз съм момчето, а тя момичето. В началото даже те помислих за нея, но после разбрах, че си друга. Какво да кажа.. Не знаете какво искате, неблагодарни сте, а после като изгубите шанса си се сещате, че е трябвало да сте благодарни. На мен вече с няколко момичета така ми се случва. Отивам при тях, те не го оценяват и после, когато вече е прекалено късно ме търсят.. Неблагодарност е това за мене.. и липса на силен характер. По-добре гледай напред като видиш друг шанс да не го оставяш. До 1 година ще си го забравила, ако изобщо не го търсиш, ако си наложиш дисциплина и ако се срещаш с други мъже.
|
...
| преди: 3 години, 8 месеца hash: d0d5fc14c0 |
|
13. Хубаво е, че сте си останали на чатове. В главата си имаш идеализиран образ, истинският, най-вероятно, ще е много далеч от него. Важи и за двете страни.
Иначе моите най-големи приятели са разочарованието и ниските очаквания. Песимист съм, винаги допускам, че ще се случи нещо лошо, че ще ме излъжат, ще ми изневерят, изиграят или просто ще стане някой сакатлък ей така от нищото. Знам, че за всеки хубав момент, ще трябва да платя тройно. Не се доверявам на никого, дори и на себе си, винаги си имам едно наум и очаквам всеки момент да се случи някаква мизерия. Не само в любовно отношение, на работа също, на улицата и т. н. Не живея в параноя и не дебна всяка секунда да ми падне саксия на главата, но го очаквам, живея с факта, че тази възможност е сравнително голяма. Та, ако стане нещо лошо, не съм особено изненадана и не му отдавам особено значение. Ако пък нещата се развият добре, съм два пъти по-щастлива, защото не съм допускала този вариант. Това е защитният ми механизъм, сигурно звучи тъжно, но така се случва след поредица гадости, разбито сърце и надежди. Не че не мога да се зарадвам на нещо, но винаги трябва да си нащрек, за да не паднеш от твърде високо. Така преживявам разделите включително и с голямата си любов. Пак е болезнено, но е по-поносимо. Така живея и в настоящата си връзка. Хората сме непостоянни, вятърничави, зли или просто понякога ни липсват късмет и разбирателство. Наивно е да се доверяваш ей така и да си щракаш с пръсти, да се увличаш само със сърцето си. Обикновено ти излиза през з@дника.
|
| преди: 3 години, 8 месеца hash: e8e978e41c |
|
14. Много ясно си помня както споделената, така и несподелената любов. Човек не може да забрави как се е чувствал, но с времето спира да влага в емоции, за които няма път.
Първо усещам липса, после самота, след това болка. Минава още малко време, в което се давя в анализи и накрая се концентрирам върху настоящето. Обикновено в рамките на половин година съм като нов човек, като първите 3 месеца са най-трудни. Разбира се, било е да не спя достатъчно, да не ям добре, да сваля килограми, да намразя образа в огледалото и всичките му там неприятни за разказване лични падения. Точно на това удобно дъно се стягам и започвам съзнателно да мисля за съня, храната, разходките, работата, ежедневието и хубавите емоции. Предполагам, че тогава ми се буди инстинкта за самосъхранение. Съчувствам ти, знам колко ти е тежко в момента, но няма да е все така, ще дойдат и по-светли дни.
|
| преди: 3 години, 8 месеца hash: 8bce9e5bf5 |
|
15. Хора луди ли сте? Номер 1 го е написал най - вярно. Кви неизживяни любови, кви незабравяници? ! Да тъжно е, но всеки е преминал през това. Дори и поради някаква причина, някога момчето да я потърси, ще е мимолетно и ще страда още и нищо няма да се получи. Момичето заслувава и е длъжна да продължи напред. Едва на 23г. е. Просто не са били един за друг. Да гадно е да го чуе човек, тежко е ама... това са лошите моменти в живота, има ги.
Към авторката : старай се да не мислиш за него, да не го ровиш и излизай много с приятели и ще мине с времето.
М 47
|
| преди: 3 години, 8 месеца hash: 33d548936e |
|
16. С всеки човек е различно. Понякога именно неизживяната любов бли най-много и най-дълго. "Жената никога не забравя мъжът, когото е можела да има, а мъжът не забравя жената, която не е могъл да има". За жените е вярно. За мъжете не знам. Не си имала вреето на живо наистина с него, за да видиш и плюсовете и минусите му. Не знанеш щедър ли е, стиснат ли е, дали е уважителен, дали се къпе редовно, дали не разхвърля цялата къща, мирише ли, пие ли... ей такива работи. Сега в ума ти е само неговия идеален образ и въпросът "Какво ли можеше да бъде? ". Едва ли ще намериш отговор. Продължи напред. Изтрий го от всичко- фейсбук и др. Да не го иждаш, да не се сещаш за него. Общувай с приятели, разшири контактите си, учи език или нещо различно, чети книги, които да не са на любовна тематика. Просто си дай време. Може да отнеме месец, година, две, пет...
Дай си време да се осъзнаеш, да си стабилна, изгради живота си без мъж. Научи е да бъдеш щастлива без мъж. Само тогава ще си силна и наистина готова за нов човек - когато можеш да си щастлива и без такъв. Тогава ти ще можеш да избираш, а не теб да те избират. :) Бъди силна! Той не те заслужава!
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
