| | Споделена история от Любов и изневяра | 
 
			Мога ли да върна нещо, което е вече изгубено между нас?преди: 14 години, 4 месеца, прочетена 4344 пъти
 Здравейте, искам да споделя  моята история... живота ми е ад, може би още откакто съм се родила. Баща ми е алкохолик, от както се помня ни тормозеше с майка ми и по-малката ми сестра, докато майка ми не реши да промени това. Изнесохме се на квартира. Тогава се появи ТОЙ и всичко започна толкова силно.
 
 Имах чувството, че се познаваме цял живот. Веднага заживяхме заедно. От тогава се случиха много неща-загубих майка ми, живата ми се промени, а той винаги беше до мен и ме подкрепяше. ВеЧе сме 5 г заедно, но нещата не са така розови.
 
 В чужбина сме, работим, но нямаме пари на лице, защото пращаме на майка му да погаси заемите си. Да не говорим колко лишения съм търпяла заради това. И сме така от както се помня. Караме се често за това, а дори се е случвало да ми посегне.
 
 Аз ли съм най-голямата глупачка да работя за тях? Това взе да ми дотяга и се започна. В последно време ме пренебрегва и аз реших, че трябва да направя нещо. Разделихме си разходите и сега  всеки работи за него си. И той охладня още повече.
 
 Опитвам се да говоря с него за чувствата си, но не можем да проведем нормален разговор. Казва че ме обича, но аз се чувствам толкова самотна и използвана. Не разбира нуждите ми. Охладняхме един кьм друг. в бг нямам при кого да отида.
 
 Мислила съм да го зарежа, но се страхувам как ще се справя сама, а и още го обичам. Но от цялата тази история мен ме боли, знам че заслужавам по-добър живот и НЯКОЙ който да ме оцени. Чудя се дали си заслужава да си троша нервите и дали мога да вьрна това, което вече е изгубено м-у нас? Или сама да започна живота си на чисто? Моля Ви, дайте ми сьвет.
 | 
	
		| 
				
					| Коментари |  |  
					|  Вземи последните коментари по RSS |  
					|  |  
					|  |  
			 
 
																				
					
																				 
						
							| преди: 14 години, 4 месеца hash: 436457ac0e |  |  
						
							| 1.   @Мислила съм да го зарежа,  но се страхувам как ще се справя сама,  а и още го обичам.  Но от цялата тази история мен ме боли,  знам че заслужавам по-добър живот и НЯКОЙ който да ме оцени. @
 Определено заслужаваш.  Ти не си длъжна да носиш негативите и кредитите на старите.  Сестра ми е в точно такова състояние,  само че нейните свекър и свекърва са двама,  харчат за двама и са заложили навремето панелката за много пари - и дума не дават да се продума да я оставят на банката и да се преместят в по-малко жилище.
 Приятелят на сестра ми не иска да работи легално и така няма пак работа.  Тя бъхти в една фабрика.  Тя реве по скайпа - нямат пари за нищо.  Това живот ли е?  1000 пъти съм я карала да дойде да живее с мен,  не ще.  Какво да я правя?  Какво им треперите на тези мъже,  когато не ви уважават и ви използват?
 |  |