Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес.

Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти.

Коментари

Добави Коментар!

6.   Изневярата е чиста проба лъжа, безпринципно деяние, слабост, егоизъм и пренебрежение към партньора. Разделете се, не разчитай на подсигуреното каквото и да е то и си вей байряка колкото си щеш, щом ти връзва!

7.   Аз не вярвам,че изневяра може да се прости напълно и от сърце.Това,че много хора запазват брака или връзката си след изневяра никак не означава,че са простили.Поне при мен е така.И аз като много други жени останах в брака си заради децата си.Нито съм забравила,нито съм простила.Знам,че всеки може да сгреши,още повече че при нас не се повтори-пиша неща в които съм абсолютно сигурна-но такова предателство-защото изневярата е точно това,трудно се преглъща.А на последния въпрос дали се броят за изневяра отношения без секс-лично за мен това не е изневяра.Аз не вярвам в такива понятия като емоционална изневяра,всеки тайничко е помечтавал за нещо с друг човек,за мен страшна е реалната изневяра,със секс,дори без чувства.Няма такова нещо като нагон както твърди №1,нагона е за животните,ние сме хора с разум и втора сигнална система,трябва да умеем да контролираме нагона и емоциите си.Аз- лично не вярвам изневярата да е помогнала с нещо на някого,да е спасила нечий брак,обратно-носи болка,страдание,скандали и разбити семейства.И авторе,където човека е женен/а,където са двама не се набърквай да си трети-просто нямаш място там.

8.   Не знам как може хората да питат какво е изневяра. Имаше дори подкаст на едни пичове, които нищиха тоя въпрос с една мацка. Целувките според мен не са изневяра. Изневярва считам само ако половината ми е правила секс - вагинален, орален, анален с друг човек.

9.   Изневярата е най-големият ми страх. Доста съм ревнива, но не го показвам. Нямам голямо доверие на мъжете и ако съм във връзка бих очаквала да ми изневерят. Не искам да изневерям и се надявам никога да не го причиня някому.
Знам, че звуча много счупено. Старая се да се боря с този страх, защото би ми навредило. Давам си сметка, че не можеш да контролираш другия и той ако иска да ти изневери, винаги ще намери начин.
Дали бих простила? Да, бих! Но може би не бих продължила отношения с този човек. Да простиш е едно, съвсем различно е да задържиш този човек в живота си. Мисля си, че това винаги би ме огорчавало и може би няма да мога да го гледам със същите очи. Човек трябва да има себеуважение, иначе няма да го ценят.

10.   2, това е човешката природа, независимо дали ти харесва или не.

11.   10, не съм 2, но природа и държание са 2 различни неща. То много неща са ни в природата, но нали държанието ни ни различава от животните.

12.   От 1 към 2, това са си мои виждания и не задължавам абсолютно никого с тях. Не знам какво визираш под "да се оправим като хора" като НИКОГА в човешката история не сме били добър и почтен вид. НИКОГА. Няма човек на света, който да е на 100% моногамен, залъгвайте се колкото искате. Аз съм дала мнението си като всички коментиращи и не ме интересува дали го одобряваш или не. Сексът си е секс, и няма нищо общо с любовта. Така си е било от време оно, не от вчера, не от миналия век, ами от както хората изобщо имат взаимни отношения. Оплювайте ме сега, щом ви е кеф, но няма особен смисъл да си натякваме мненията и да водим безмислени спорове. Аз се радвам на живот без човешка ревност и мания за контрол. Разбирай ме както искаш.

13.   12, може да сте си верни и без да се ревнувате. Едното няма общо с другото.

Отделно че секс без някакви емоции/чувства към човека няма. Или най-малкото има сериозен риск да се развият.

Да, моногамността е наложена изкуствено, но има защо да е наложена. Ако беше само да си го слагаш и вадиш, нямаше никой да повдигне въпроса за моногамността. Но то си има последици във семейството и отношенията с официалния партньор. Не можеш да го изолираш. И самата идея за подобно изолиране е доста опасна.

14.   11, аз не мисля, че се различаваме, але и че сме по-добре. Само човека наранява, убива и насилва нарочно и за удоволствие. Само човек отива и чука друг/а на пук на половинката си, животните го правят инстинктивно, да се множат, а хората от простотия. От това, че 99 неща ще са ти супер, ти ще се хванеш за едното гадно. И сме си такива, колкото по-рано го приеме човек, толкова по-добре за него. За мен е ужасно предателство да си ляга вечер и да си представя как гали друга, да ме целува, да ми казва, че ме ОБИЧА, а да си мисли за друга, да съм му писнала, омръзнала,да не ме обича, а да седи с мене, защото му е по-удобно или е свикнал. Ето това е истински отвратително за мен, истински унизително и неуважително. Не казвам, че ако е правил секс с друга ще ми стане супер приятно и ще го поздравя, или че ще го толелирам да го прави всяка седмица, но поне това мога да го разбера и донякъде оправдая. Докато другото, да си лягаш до някой,който ти е безразличен и те дразни, не те привлича, но да продължаваш да го ч*каш, мислейки си за другата е много по-долно за мен. Минала съм и през двете, болката от "едното е*ане" минава много по-бързо и много по-леко.

15.   14, абе говоря ти за обществени норми. Или викаш, щом всеки втори наранява за удоволствие, ти пък няма да броиш секса за изневяра. Сякаш имат нещо общо. А между другото като стана въпрос за животни, защо не погледнеш пингвините например, които са си верни до гроб, че и след смъртта на другия? Защо гледаш само кучетата? Има и моногамни животни. Говориш като човек, изгубил вяра в хората. Ако е така, е разбираемо защо са тия философии. Но това не означава, че всеки се озърта къде да си го сложи и това не трябва да се брои за изневяра. Има и нормални двойки, както и хора, които не нараняват за удоволствие. Много генеразлизираш, вкл. и животните. Това ти е някаква защитна реакция към хора, които са те наранявали и предавали в миналото. Ако беше израстнала в нормално семейство, нямаше да имаш тия възгледи сега. Но травмите са си травми, времето няма как да се върне.

16.   15, така е, имаш право абсолютно. Предпочитам да го приема и да съм подготвена за нещо гадно, отколкото да си мисля, че всичко е ок и да ми дойде като гръм от ясно небе. Нямам вяра в хората, така е, защото много са ме наранили, нямаш представа колко и до ден днешен, след години, въпреки че имам прекрасен мъж вече пета година, който ми се кълне във вярност, аз не му вярвам на 100%. Дълбоко в себе си винаги го подозирам, не го показвам. Аз също не бих му изневерила, нито със секс, нито емоционално, защото ми е достатъчен и го обичам и уважавам. Защитна реакция е, но предпочитам така, отколкото пак да бъда съсипана психически и да се бия в главата каква малоумница съм, че пак повярвах. Истината е, че се надявам вие да сте прави, но просто опита ми ме клони на другата страна, която ме вкарва в подозрения и както каза и ти - защитна реакция. Не съм си го избрала, просто така се е случило.

17.   "Предпочитам да го приема и да съм подготвена за нещо гадно, отколкото да си мисля, че всичко е ок и да ми дойде като гръм от ясно небе. "

Напълно те разбирам. Само че има един момент със самосбъдващо се пророчество. В случая ако ти му даваш карт бланш да изневерява, за да се защитиш от нараняване, той автоматично ма подсъзнателно ниво ще се чувства по-длъжен да се възпозлва от това и някак няма да те чувства като истински любовен партньор, а като по-скоро секс партньор без обвързване. И така със самия си страх предизвикваш точно това, от което те е страх. Разбира се, аз не говоря да се отива в някаква крайна ревност, но твоето е другата крайност на ревността.

И като казах ревност, в която няма нищо лошо, стига да е с мярка, ти всъщност изпитваш такава, но се опитваш да се самозалъжеш, че не. И думите ти

"Дълбоко в себе си винаги го подозирам, не го показвам"

го доказват. Това подозиране даже е още по-лошо от ревността, а именно недоверие. А доверието е в основата на една връзка и най-фундаменталното. Без него истинска връзка няма, а най-много самозаблуда, че връзката е много "свободна", "зряла" и т.н. Истинската свобода е да си позволиш да ревнуваш, да изискваш от партньора да е верен, това са нормлани неща. Разбира се, всичко с мярка - нито повече, нито по-малко. Ти си залитнала в едната крайност, но предвид миналото ти е разбираемо.

18.   Ако има романтично и сексуално влечение не е ок да продължава комуникацията щом е обвързан. Дори и да е напълно коректен към жена си и да не позволи физическа изневяра, следват емоционални негативи за тримата- той ще желае все по- силно "другата" тя пък от своя страна също, но се включва и драмата че, той се прибира при съпругата си и си е интимен (във всеки смисъл) с нея, а пък за съпругата би било предателство на доверието без значение, че не е имало физическа изневяра.
Никой не е застрахован от подобни неща, но правилното е да се прекрати или с единият или с другият човек или да се говори със половинката и така заедно да се постараят да "запалят жаравата".
Прекъсвала съм контакт с човек с който имахме много силно привличане и не само на физическо ниво. Мъжът ми знае, не съм крила от него.
И не, не бих простила в никакъв случай! Морално задължен е първо да приключи връзката си с мен! Изключително коректна съм и изисквам същото! Способна съм да го смажа ако си позволи да ме излъже за нещо подобно и ми отнеме правото да реша дали искам да бъда с него ако той е и на друго място!

Имам обаче и мъже приятели, с тях сме си именно приятели. Не бива да се бърка приятелството с други емоции, нали?!
Да не е човекът да те приема като приятелче, а ти да развиваш романтични чувства към него?

19.   Според мен, може да се прости изневяра само ако жената вече не обича мъжа си и не и пука за него.

20.   Нещата стоят така - женската изневяра е непростима, а мъжката е простима.

Основната причината за тази разлика е единствено във възможното въвеждане на чужди деца в семейството. Изневярата от страна на съпруга не води до такива последствия, защото евентуално дете от любовница, би останало при майка му - любовницата, а не в семейството на мъжа. Докато ако жената изневери на мъжа си, то той ще трябва да гледа чуждо дете.

Второстепенната причина е, че мъжът може да прави секс с жена без да се обвързва емоционално с нея. Веднъж задоволил нагона, тя бива забравена на секундата. На това се базира проституцията - жените проститутки са доста популярни, за разлика от жиголата. Малко жени биха правили секс с непознат мъж, просто заради самият секс.

Така, че жените не трябва да изневеряват, а трябва спокойно да приемат мъжката изневяра като нещо нормално. Обратно - мъжете не бива да прощават забежките на съпругите си.

21.   Много тъпо ми звучи това оправдание с полигамията. Ами като не можеш да живееш само с един/а, защо се жениш/ събираш, живей си сам и свободен и имай колкото искаш партньори. Кой те бие по главата да се обвързваш с някого? Човешко е да харесаш някой друг, да се влюбиш, но е нечовешко да мамиш, да се гавриш с доверието на този, с когото живееш. Остави го и прави каквото щеш. И физическата и емоционалната изневяра еднакво нараняват и са еднакво непростими за мен.
Някой беше написал тук едно много точно изречение- простил си му, но вече нямаш желание да го прегърнеш...

22.   А за приятелство между женен мъж и свободна жена, уж той иска да не се карат, а да си останат приятели, но само те да си знаят, защото просто така седят обстоятелствата че никой не трябва да знае. Пишат си често, дори понякога с думи влизат в по интимни граници. Излизат за по една цигара в колата, а след малко се стига до някой други интимни неща, но до секс не. Той и е казал че с жена му са от доста време и между тях няма как да станат нещата. Но той е женен и се крие за да се види с третия човек в тая грешка. Дори и да няма секс. За мен този човек може да обича жена си, но явно е хлътнал по друга която нещо друго намира. Не знам но за мен това е изневяря дари и секс да няма. Той се вижда тайно с друга и има контакт с нея. Според вас кога мъж търси нещо друго при положение че има деца и жена.

24.   Човек или си мисли за други или не. Има слаби и нещастни хора, които винаги искат нещо по добро и нещо повече, ами стойте си сами. Това да задържиш някой до себе си а ти да си правиш каквото си искаш и да го лъжеш е доста подло сериозно. Дали прощавам? Забавям ама не забравям мога да кажа.
Ж30