Продължих напред уж , ама не съвсем , а сега накъде?
преди: 4 години, 1 месец, прочетена 867 пъти
Здравейте , след много мислене и какви ли не най-различни разговори тази година , реших да пусна и своята история , наистина ме докосна на много дълбоко ниво като за мъж , не искам да казвам точните си години , но нека кажем че съм в началото на 20-те си :)
Да започна от 2020 , Ковида се появи и всичко се прееба. Както всички знаем , някои от нас ги удари в работа , финанси и като цяло в личен живот и така.
Писах си с няколко момичета , всички бяха в онлайн "място" и ми хареса защото именно така бях свикнал да се запознавам , и най-малкото един разговор дори много разговори имаше с няколко от тях.
Имах няколко които ми бяха като "най-добри приятелки" , въпреки всичко , но явно по-късно разбрах че леко съм се залъгвал заради липсата на такива на живо от доста време.
Аз не съм от най екстровертните със ВСИЧКИ , винаги , при мен е различно - понякога ми се говори и действа с хората , друг път нямам особено желание , както всеки друг човек , но мисълта ми е че на живо не съм имал компания от около година и половина , преди това с по-предната ми бивша имах , но това е тема за друг път и друга следваща история! Значи писах с момичета (П. , Н. М. ) и още , но като цяло всяка от тях с проблемите си , аз харесвах П. но първо беше доста далеч , останахме си на ниво приятели защото за да си имаш гадже трябва да имаш опит, подход и мн др. неща аз смятах че имам някакъв но не достатъчен.. както и да е , и това го преживях , мислех че няма надежда и дотам. По-късно бях писал на друго момиче , реших да си дам шанс отново в връзка и беше "всичко или нищо" !
Нито ми се чакаше толкова много , нито нищо. Нямах време , защото знаех че ако се забавя твърде много ще е късно и после може изобщо да нямам нито желанието , нито нищо!
След около месец и половина писане и малко разговори , като цяло нищо кой знае какво но имах харесване към момичето и то към мен , но очевидно не съм и бил първият избор..
Въпреки това видяхме се , и в самото начало решихме да тръгнем , аз инициирах нещата и като цяло твърдо бях решен да се развия полека и в една връзка и да си дам шанс отново без много да го мисля. В личния живот? Имах една работа която не беше кой знае какво , но я правих с радост , с удоволствие , нямах досадния мачкащ шеф на главата , но затова и бях доста доволен. Виждахме се почти всеки ден , тя ми беше единствения човек , както и един приятел , всички други бяха от дъжд на вятър , но това е друа тема на разговор. Проблема се крие в това , че аз си нямах компания с която да излизам и затова бях в нейната , правех се на забавен , като цяло се получаваше , понякога и аз бях лош и нервен , но не е било за лошо , няма как да си добър през 100% от времето.
Мина време , започнахме да се караме , аз не можех да сбъдна своите планове които имахме (да намеря наше място , да сме далеч от нашите и техните) и самостоятелно да си започнем живота , но и един наем в София не е малко пара , работата ми не беше много високо платена и все пак и други неща трябваше да си купувам. Излизахме , забавление имаше играехме игри и други неща, но наше място липсваше. Така и не ме показа на техните , вечно си пишеше и с други мъже и хора и аз бях доста ревнив и гледах да не се забърка в някакви лайна с неправилният човек , уви не и вярвах след някои пикленски изпълнения и почнах да се съмнявам в нея . Имаше доста избухлив характер , аз не бях перфектното гадже но се опитвах да съм хем едното хем другото (разбиращ , добър но в същото време секси , забавен , готин и усмихнат) , имаше период в който около няколко седмици или месец заради нейни си проблеми не можеше да прави (или го е използвала за оправдание явно) . през това време имаше караници и какво ли не , на мен ми писна от драмите , на нея от това че и се карах , все пак и двамата трябва да се чуем нали?
Разделихме се почти в края по празниците , и след това отново се бяхме виждали , но не беше същото. Всичко което бях направил беше напразно , вече се бях отчаял и изгубил надежда. Спрях да я виждам за определен период , но ми беше доста трудно. След време я потърсих , ще спестя някои детайли , но не отказваше да ме види. Извинихме се , но така и не можехме да се разберем напълно. После отново не си говорихме за определен период , тя ме потърси и се опитахме да възвърнем нещата , но до ден днешен не сме двойка от доста време , въпреки че според мен отдавна трябваше , просто и аз и тя променени един към друг и с друго отношение и мислене.
Вече не се чувствам като това същото момче което печелеше миналата година и се забавляваше , имаше желание за живот. Тази година ми е трудно да си намеря нова работа и нови приятели , не мога да се оплача че нямам контакти грам , има но дотам. Не знам как да си върна желанието след всичкото това и гледам , че ме дърпа доста назад това , уж времето лекувало но така и така не ми дойде желанието за следваща , а и да им пиша те повечето са ся съм тука , после не , виждам ги като несериозни и без желание за какъвто и да е контакт в повечето случаи... Или ако ги конфронтирам нещо се изребчват и пак не става разговора в желаната посока. Знам , че скоро няма да имам връзка и момиче до себе си , но поне да си намеря работа и нова среда от хора с които да говорим , някакви идеи и съвети да имате? Най-вече самочувствието , желанието , вярата и желанието да се уча още и още и да постигам отново някакви цели и реализирани мечти това трябва да си възвърна , сега вече по какъв начин не знам , трябва и да намеря начин отново да правя секс с момиче , все пак няма да се оставям до безкрай без :)
Надявам се проявите разбиране и не ме солите , не съм тук за хейт , просто искам да намеря разрешение на всичко 1 по 1!
Ще се радвам да чуя мненията ви , за момичето многократно се чудих какво да и кажа , но мисля че е ясно че няма как да се съберем на тоя етап , вероятно и в бъдеще защото ще имам други приоритети и неща в живота които ще ме интересуват , пък и знаем ли догодина и всяка 1 какво ще ни донесе .. :)