На 26 - болен от депресия
преди: 3 години, 9 месеца, прочетена 800 пъти
Здрасти, преди време написах тази история http://spodeli.net/4/story-161075.html
Тогава все още си мислех, че причината напоследък да чувствам живота си като тотален провал е в друга, но се започнах да търся начин за преодоляване, и така се зачетох повече за депресията. Записвах целите си, правех планове и нищо и нищо не се получаваше. И така разбрах, че съм се разболял от депресия. Разболял, защото депресията е заболяване, което не отминава само и трябва да се лекува. И то психично, хахах, но леко. Леко, но ако не се лекува става опасно. Нямам идея, от кога съм болен, но предполагам, че е от около година и половина две, когато малко по малко започнах да се провалям в абсолютно всеки аспект, дори в комуникацията с хората. Когато човек страда от депресия започва да губи силите си, мотивацията си за каквото и да било, спира да се занимава и да изпитва удоволствие даже и от нещата, които по принцип му харесват. Става припрян и раздразнителен, дразни се от най-малкото нещо, започва да върши глупости. Депресията пречи на работоспособността, и дори на най-елементарните ежедневни дейности. Изпитва се дори физическа болка, постоянна умора и ленивост, съня е непълноценен. И човек започва да се чувства жалък и безполезен. Това го четох, но се припокрива едно към едно с начина, по който се чувствам. Аз работя за себе си и от мен зависи колко изкарвам. В последно време спря да ми пука за това и почти нищо не работя, а в очите на хората отдавна изглеждам мързелив и некадърен за нищо. Натъжавам се когато по улиците виждам щастливи хора и двойки, които се държат за ръка, а аз съм сам като куче. Оплаквам се винаги и на всеки. Не знам дали хората забелязват, че нещо не е наред с мен, или просто ме мислят за мързелив глупак, вероятно е второто. Важното е , че разбрах причината и нямам търпение да се върна към живота. Защото знам, че съм способен на много, но до сега не разбирах, защо въпреки това не се случват нещата. Макар, че в сега съм една идея по-щастлив от живота и се опитвам да се навивам за разни неща, все още не успявам да преодолея почти нищо от това. Явно без лечение няма да минат нещата. Записах си час при психиатър и ще започвам борбата. Ако и вие се чувствате така, помислете дали това не е причината. Надявам се скоро да излезна от пропастта. Ако някой е минавал през това, нека сподели как се е справил, какво му е коствало.