Дилема
преди: 3 години, 4 месеца, прочетена 1009 пъти
Здравейте, аз съм жена, на 26 г., омъжена, с едно дете и съм страшно объркана. Дори не знам от къде да започна... Най-вероятно ще ме помислите за поредната, дето не знае какво иска. Преди няколко години имах връзка с едно момче. Обичахме се страшно много. Като в приказките... Но както във всяка приказка и в нашата имаше много проблеми. Никой не ни подкрепяше. Всички - семейство, приятели бяха против нашата връзка. Виждахме се тайно, доста рядко, говорихме тайно по телефона. Живеехме на 30 км. един от друг, а се виждахме веднъж в месеца за няколко часа. Но въпреки всичко 3г бяхме заедно. Колкото и тъжна да беше ситуацията, аз бях щастлива, че той е до мен. Той също. Но накрая под натиска на семейството си, а и защото не можех вече да го гледам как страда заради мен, реших да прекратя връзката ни. Най-голямата грешка в живота ми. В този момент той беше на гости при роднини в чужбина. Ще си кажете - много подло от моя страна. Но нямах избор. Никога нямаше да мога да му го кажа очи в очи. Не искам и да си помисля какво му причиних. На другия ден майка му ми се обади, да ми каже, че това е най-смисленото нещо, което съм направила. Не ме харесваше, но така и не разбрах защо. След време се запознах със съпруга ми, роди ни се дете. Оженихме се. През цялото време обаче ние с бившия :( продължавахме да се чуваме по телефона. Говорихме си за всичко. Той е човека, който знае всичко за мен. Само докато ме чуе и вече знае какво ми има, как се чувствам. Разбира ме само с поглед. Той остана да живее в чужбина, след като аз прекратих връзката ни. Но преди няколко дни се видяхме. Не съм изневерила на съпруга си, никога не бих го направила. Видяхме се просто като приятели. Или като хора, които безумно много се обичат, но трябва да се правят на непознати. Той ми предложи да замина с него и най-накрая да бъдем заедно без да се крием от никой... Брака ми не върви отдавна. Мъжа ми все го няма. Или е в командировки в страната или в чужбина. Но и да е тук, все едно го няма. Имаме 13 г. разлика и може би това дава отражение. Аз не съм от хората, които обичат да ходят по кафета, дискотеки и т. н. Та аз дори още не съм ходила на дискотека, а вече съм на 26г. Той обича да се събира с приятели, да пият, после цял ден спи. Слушаме различна музика, харесваме различни филми и той все иска на него да му харесва. Все се изкарва едва ли не жертва. Разбирам, че работата му тежи, че все е някъде, а не у дома, че го прави за нас, да сме добре, но това да живеем като съквартиранти взе да ми омръзва. Опитвала съм хиляди пъти да поговорим и накрая все ми казва, като не ми харесва съм свободна да си ходя. Но ако си тръгна ме спира. Ще се запитате какво видях в него, че чак се оженихме. Когато навърших 18 нашите ме изгониха от вкъщи, защото искаха да работя, а те да ми взимат цялата заплата. Аз отказах да им давам всичко.. Тогава той беше до мен. И заживяхме заедно. После дойде детето.. И така останах с него. Нещата се случиха доста бързо. Стана доста дълго, но искам да съм максимално подробна, защото имам нужда от съвет. Искам да видя гледната точка на някой друг, защото аз вече не знам какво да мисля, а няма с кой да споделя.