Между миналото и настоящето
преди: 3 години, 10 месеца, прочетена 433 пъти
Здравейте! Пиша с надежда да ми олекне или да намеря човек, минал успешно през същата психологическа катастрофа в която се намирам и да ме упъти какво да правя.
Историята е дълга, но ще се опитам да бъда изчерпателна.
Определено време бях във връзка с мъж, като първата половината от връзката ни мина в много жвстока ревност от негова страна към мен. Постоянно следене, постоянно звънене, чакане пред работата, забрана за виждане на родители и тн. В един момент ми преля чашата, след като ме нападна. Събрах си нещата и се прибрах. Простих му малко след това. Да, имаше промяна на 180градуса от негова страна, но нещо в мен се счупи. Счупи се ужасно много и ме реже до ден днешен. Любовта я имаше, беше болна любов, в изобилие, мазохистична любов. Тогава му казах, че искам да се разделим, защото няма да бъдем щастливи, защото въпреки любовта ни, колкото и мазохистично-садистична да беше тя, аз ще започна да търся по всякакъв начин път за да избягам от него. Не ме пускаше, взе ми страха, заплашваше ме с какви ли не неща, физически и психически. Смазваше ми самочувствието.
Като цяло след като той осъзна грешката си имаше прекрасни моменти, мислехме за дете, но горчилката от боя стоеше и спомените не си тръгнаха и не успях да преглътна онзи човек, който ми посегна,който пиеше, друсаше и ме унижаваше, въпреки че пред мен стоеше напълно преобразен в добрия смисъл на думата нов човек.
Намврих човека, който да ме измъкне, който ми показа подкрепа, любов, страст, сигурност и онези истински неща, който човек трябва да цени в деугия. Той ми помогна. Обичам го с цялото си сърце, не бих го заменила за нищо на света , НО ..
Нещо в мен, дълбоко в мен страда за онзи, който ме съсипа, онзи който ми взе приятелите, семейството, дори парите.
Искам да се отрърся от тази мисъл. Искам да изчезне тази липса. Чувствам го като тумор, който не знам как се движи в тялото ми и в мислите ми.
Нещото, което обаче генерално провокира моето притеснение е не чувствата (с времето се подтискат и забравяш), а страха че настоящия ми приятел ще разбере. “Как?” - биха се запитали някои. Отговора е чрез сънищата. Бълнувам непрестанно. Говоря, креща, плача, имам и сънни парализи. Не мога да го контролирам, а не мога и да споделя за това. Нямам приятели, семейството ми не би разбрало, би ме обвинило, а мисълта да избълнувам нещо свързано с бившия ми ме кара да се побърквам.
Не желая да го виждам, нито чувам, просто някои неща ми липсват адски много.
Не ме съдете, всички тук сме хора, а чувствата не са нещото, което може да бъде променено.