Не разбирам
преди: 3 години, 10 месеца, прочетена 502 пъти
Здравейте, не разбирам мъжа си. Знам че жените и мъжете мислят по различен начин, но се опитвам да се поставя на негово място и поне малко да схвана.
Той е доста ограничен от към емоции и никак не е разговорлив на тема - чуства. Обаче аз мисля, че трябва да се изясняваме и заедно да открием начин да си подобрим съжителството заедно.
Много ме дразни, когато аз споделя за нещо което той прави да ми казва, че са глупости.Когато провежда е разговор, започвасе от рода "това са глупости", "искарваш ни душата" "ти не ме обичаш" "трябва да се смириш" "ти си луда" "ти не ме разбираш" "аз не съм го направил с лошо чувство" После започва да се гневи и го обръща на "ти коя си, че да ти се обяснявам" да ме обижда и да бяга.
Имам чувството, че той не иска да признае, че аз имам някакви човешки нужди, зада отцелея като индивид.
Живеем чужбина, съмички
Преди да родя (бях 8месец) се преместихме в по-голяма квартира. Настояваше да спим на новата спалня там и сутринта да се върна в старата, защото в новата нямахме още кухня, хладилник и храна. Каза ще ти оставя пари за автобуса. Ок, събудих се и след 30 мин му званя да питам, каде е сложил парите. Той ми каза, чее забравил да ми остави. Има навика да носи всички пари у себеси. Така бил свикнал и бил сигурен. До 18:0 вечерта гладувах. Имаше стар мухлясъл сандвич него и ядох, че ми прилошаваше вече. Дойде и реших да му кажа, че пари ще се оставят вкъщи. Аз няма да харча като "луд с каратешница"
След време го помолих за помощ да ми отреже ноктите на краката. Каза, че мога и сама.. Излезе с приятели точно в деня на годишнината ни. Уж по работа, исках да излезем на по едно кафе поне а той каза, че са глупости.
По време на раждането видя всичко, което ми се случи и колко изморена бях и почти обездвижена. Той само ми се караше а не беше до мен. 5 часа след раждането ми връчиха детето а аз бях в шок. Звъннах му а той си изключи телефона. После в очите ми каза, че му сее спяло и бил изморен. Пребрахме се вкъщи и той вечерите гледаше клипчета играеше фифа над главата ми.
Казах му, че се нуждая от сън,, кърмя все пак. Той си сложи слушалките, но пак се чуваше и направо ми кипна.
Казва, че съм луда истерична. Можел е да го констатира, защото живеел с мен и мее виждал каква стока съм била.
Отделно ми казва, че мислел че аз го мразя и затова, че той го е мислил, следователно е истина. Позволява си да ми набутва някъкви негови разсъждения за мой мисли и, че това са истина. Малко сложно ама и аз не разбирам.
Сега найстина се чувствам куку., Знам, че съм сгрешила и се самообвинявам. Заряза всичко в България да слушам лъжите на мъжа си. Трудно ще изляза от ситуацията. Просто исках да споделя.