Заслужава ли си?
преди: 3 години, 8 месеца, прочетена 490 пъти
Искам да споделя Анонимно болката си и се обръщам към вас, ако сте изпадали и вие в подобна ситуация като моята - Сблъсъкът между разума и сърцето!
Момиче съм на 24 години. От 1 година имам връзка с мъж който е на 44 години. Не е разведен нито е бил женен и не може да има деца. Между нас има много силна страст и любов. Той ме кара да се чувствам жива и в интимен план съм готова на всичко за него. Но чувствам че това не е човекът, с който мога да прекарам живота си. Не се разбираме, ревнуваме се много, дори ми е посягал, постоянно се караме и след това отново страстта ни събира. В прегръдките му се чувствам най - щастлива! Но идва и проблема с родителите ми. Те не знаят за него и ще реагират много зле, ако разберат. Той не е най-добрия ми избор и самата аз го знам. Не може да ми предложи дом, семейство, сигурност (това което търси всяка жена).
Когато виждам как всичките ми приятелки са щастливо омъжени с деца и ми става болно, аз ли съм най-нещастната... все с дъртаци!
И това не е всичко. От около година поддържам приятелска връзка с момче от моя град, но живее в София. С него се познаваме от 5-6 години. Всичко започна приятелски. Аз му казах че не съм готова за сериозна връзка, а той не спира да ме чака и да ме търси. Виждаме се през 1-2месеца, ходим си на гости и си изкарваме добре. Спим на едно легло без да ме докосва, докато аз не реша че съм готова. С него се чувствам уважавана, ценена, разбираме се добре. Той е лудо влюбен в мен и прави всичко за да ми докаже сериозните си намерения. Чувствам, че с него бих създала семейството, което винаги ми е липсвало.
Разбира се моя любим (44г.) знае за него и винаги ми прощава и въпреки това не можем да се забравим. Малко се обиди когато му казах, че искам семейство и деца, но не с него :(
И сега идва още по сложното: След месец ми изтича стажа, който карам и няма да остана в същата фирма. Времето напредва, а аз трябва да взема решение дали да отида в София, където момчето ми търси и работа ще имам и квартирата и ще живеем заедно, или да търся работа в Пловдив, където живея в момента за да продължа да се виждам с любимия. (Въпреки, че с любимия сме си обещали каквото и да стане винаги ще бъдем един до друг)
Страх ме е, че ако отида в София ще го загубя защото разстоянието ще убие чувствата ни! Мисля вариант да си оставя квартирата в Пловдив, за да можем да се виждаме уикенда.......
Страх ме е и от това, че няма да съм истински щастлива с момчето в София. Това, което ми дава единия, другия не може да ми го даде и обратно! :(
Не знамм как да постъпя, заслужава ли си да дам шанс на момчето и да убия една любов и страст, която едва ли бих изпитала с друг?!?