Мнение?
преди: 3 години, 5 месеца, прочетена 538 пъти
Здравейте! За първи път пиша тук, но искам да чуя малко мнения от външни хора. Та историята е следната: Преди няколко месеца започнах нова работа. Още в началото усетих, че един колега проявява по-специално отношение, все ми обясняваше неща за работата, канеше ме да стоя в техния кабинет без реално там да ми е точното работно място, абе като цяло много се занимаваше и непрекъснато ме гледаше, като мислеше, че аз не забелязвам. Все беше наоколо, даже околните забелязаха и около мен ставаше много нервен. Един път даже ме видял в някакво заведение, но не дошъл при мен, а дойде да ми каже чак след празниците, като се видяхме на работа. Тогава обаче не се замислях много и даже не ми пукаше за чувствата му, защото не ми беше до любовни истории и тем подобни, много обидена си тръгнах от предната работа и някак не бях на такава вълна, даже ме дразнеше прекаления му интерес. С времето обаче нещата се промениха, ставахме все по-близки, изпращаше ме, разхождахме се навън, излизахме няколко пъти, прати ми покана във фб, писахме си, даже до магазина като ходим ми носи той храната, отваря ми вратата, абе чак да не повярва човек, че има още такива хора, непрекъснато е до мен и ми помага и вече това никак, ама никак не ме дразни, даже точно обратното. С дргуги думи и аз хлътнах. Ама мнооого. И за да не излезе, че човекът просто си е любезен - към другите го няма това отношение. Но понякога е на настроения - единия ден си говорим 2 часа, на следващия ме игнорира. Като аз се ядосам и се държа студено, идва да ме пита какво ми е. Много ме обърква това. Отделно, че цифра хора ни сватосват, дори първия път, в който ни видят. Но не знам, не съм сигурна, знам само, че не е човек, който си пада по връзките на работното място и може това да е причината да не ми казва нищо. Защото вече месеци сме в едно и също положение. Усещам, че ме харесва, виждам го и други го виждат, но после си казвам дали пък не е просто такъв тип човек, дали аз не се бъркам. Затова нямам смелост да му призная аз какво чувствам. Ако ме попита, ще си кажа, но не мога просто ей така да ида и да му призная, защото с този човек ще работим още поне няколко години заедно и в такива ситуации е добре да мислиш преди да говориш. Само че цялата ситуация много ме обърква, само за това мисля, не мога да се концентрирам.... абе бъгва ми психиката направо, защото не мога да разгадая какво се случва в ума на този човек. После си мисля дали аз не съм прецакала нещата с първоначалното си студено отношение. Даже не знам дали той знае за чувствата ми. Принципно усещанията не ме лъжат, но защо тогава не прави нищо, кое го спира....