Долината на самотата
преди: 3 години, 5 месеца, прочетена 580 пъти
Долината на самотата е онова местенце на което, някога е седяло момиче, което е било самотно.
Сега си пак там нали?
Пак чувстваш същото, нали?
Отново премисляш същите неща нали и чакаш, някой доверен да дойде и да ти подаде ръка, но знаеш, че никой няма да го направи, защото всички са заети или просто не им пука.
Самотна и токлова красива, като първото пълнолуние.
Изслушай ме момиче да ти разкажа една история, от която може да се разпалачеш, но не се бой от това, аз съм тук и можеш спокойно да поплачеш на моето рамо.

Преди много време в края на едно поле стояли Любовта и Раздялата и наблюдавали млада влюбена двойка. Раздялата казала на Любовта:
- Обзалагам се, че ще ги разделя!
Любовта отвърнала:
- Почакай! Дай ми възможност да направя само едно нещо с тях, а след това ти можеш да ходиш при тях колкото пъти искаш.
Раздялата се съгласила, а Любовта се приближила до двамата влюбени, докоснала ги, погледнала в очите им и видяла, как между тях пробягва искра...
Върнала се Любовта при Раздялата и казала:
- Хайде, сега е твой ред!
- Не, - отговорила тя. – Сега аз нищо не мога да направя, сега техните сърца са изпълнени с любов. Ще дойда при тях по-късно...
Минало време. Раздялата се върнала край къщата на онази същата двойка и видяла млади баща и майка с новородено бебе. Раздялата се надявала, че любовта им вече е отминала и затова с надежда пристъпила прага на дома им. Но поглеждайки в очите им, тя видяла Благодарност.
Обърнала се Раздялата и си казала:
- Ще дойда при тях по-късно...
Минали още дълги години. Раздялата отново се явила при тях – от къщата се носела детска глъч. Бащата се върнал изморен от работа, майката се опитвала да успокои момчетата. Раздялата се надявала, че сега вече тя ще може да ги раздели – все пак за толкова време и Любовта, и Благодарността отдавна трябвало да са напуснали сърцата им. Но поглеждайки в очите им, тя видяла Уважение и Разбиране.
- Ще дойда по-късно – казала Раздялата.
Минало още време. И отново отишла пред дома им. Погледнала – децата вече били пораснали, бащата – с посребрени коси, обяснявал нещо на синовете си, а майката приготвяла вечеря в кухнята. Вглеждайки се в очите им, тя отново разочаровано въздъхнала, защото тя видяла Доверие.
- Ще дойда по-късно – казала си тя и излязла.
Минало се още време. Надникнала отново в този дом и видяла из къщата да бягат внуци, а край камината стояла опечалена и измъчена старица. Раздялата я изгледала и си казала:
- Ето, че настъпи и моето време!
Приискало й се да погледне в очите на възрастната жена, но в същото време тя станала и излязла от дома. Раздялата тръгнала след нея. Скоро старицата стигнала до гробището и приседнала до един гроб. Това бил гробът на нейния съпруг.
- Изглежда, съм закъсняла – казала си Раздялата. – Времето е свършило вместо мен моята работа...
Тогава Раздялата се вгледала в разплаканите очи на възрастната жена. А в тях видяла Спомен – Спомен за Любов, Благодарност, Уважение, Разбиране и Доверие..

Е младо момиче красива история нали?
История, която и ти искаш да изживееш нали?
Мила моя знай, че ще бъдеш много пъти наранявана и предавана, но когато се случи това си спомни за тази красива история и знай, че ще намериш човек с който да изживееш тази история.
Мило момиче, ще бъде трудно пътят ти ще бъде изпълнен с много препятствия, но НИКОГА НЕ ТРЯБВА ДА СЕ ОТКАЗВШ и ще трябва да се бориш, за твоята красива история с красив край!