Всеки родител трябва да прочете това, ако не иска децата му да свършат като мен...
преди: 3 години, 6 месеца, прочетена 715 пъти
Като дете на разведени родители често чувам полюсни коментари от двамата си родители по отношение на качествата си. Единият ме подкрепя и поощрява щом постъпя правилно, а другият безмилостно ме обижда и сравнява. След техния тежък развод гледната ми точка се промени изцяло. Депресията на мама бе очевидна дори и за мен, петгодишно хлапе тогава. Въпреки безкрайните й опити да скрие разочарованието, то бе видимо за мен, което ме накара да си отмъстя по-ужасния за всеки родител начин- да отрека частично съществуването му. Пред своите приятели разказвах, че неговата роля е изгубена в дълбоките пясъци на миналото. Той често ме нараняваше с думите си, но в никакъв случай не заслужаваше това наказание. След като разбра за изявленията ми започна да бъде една идея по-мек с мен. Съветвам ви да поддържате стабилна връзка с децата си, за да не ви накажат и в опитите си да ги накажете да не ги унищожите. 1-2 години по-късно започна друго семейство. Като крехко и психически лабилно дете това ме съсипа от мъка. Бях в непрогледния затвор на своите демони и характерът ми се промени драстично. Затворих се в себе си, като същевременно развих непреодолим глад за внимание. С времето започнаха сравнения между мен и другото дете в негова полза разбира се. След като бе видял що за провал съм, той реши да храни самочувствието на другото си дете, бавно отдалечвайки ме от моето. Абсолютно никога не се отказвайте от едното си дете за сметка на другото, защото последствията и за двете са пагубни. Вашият фаворит може никога завинаги да се лиши от емпатия в тесния му емоционален спектър, докато провалът да се отдаде изцяло на нихилизъм или да бъде за дълго белязан от тъга и комплекс за малоценност. Другата част от семейството му на моменти косвено изразяваше неприязънта си към мен в разговор с него. Продуктът от тази "химическа реакция" беше отчаяние и вечното чувство, че съм натрапник. Той често обясняваше колко съм пряма. Дори изрази притесненията си, че съм едва ли не схаматично лишена от разум пред мен в разговор със свой приятел. Смята ме за толкова недодялана, че вероятно си мислеше, че не мога да осмисля казаното. Този казус служи за пример в подкрепа на следващото правило, което ще спазвам не само с децата си, но и с всеки човек. Никога не подценявайте гласно детето си и не го наричайте с грозни епитети, вместо това се опитвайте да го мотивирате и да му давате градивни съвети, без да оронвате авторитета му. Не позволявайте на външни хора да имат влияние върху отношенията ви, нито пък да изразявате негативната си визия за въпросното дете с тях пред него. Познавам хора които смятат името си за евфемизъм за дефицит на атрактивност итн. Резултат при избягването на тези морално-легитимни правила води до... мен. Аз винаги се чувствам отвратително, страхувам се от отблъскване и имам огромен страх от чуждото мнение. Консистентността между отношенията на дете и родител, както всяка друга се базира на респект и доверие. Никога не наранявайте съзнателно децата си, защото после те сами ще го правят физически или психически. Като 14-годишно момиче моята позиция в този конфликт на интереси е ключова, понеже представлявам страната на децата. Може да не съм особено умна или симпатичн, но имам ясна визия как може да се унищожи индивидуалност в резултат от токсично поведение. Ако не искате един ден децата ви да бъдат като мен, ви съветвам да осмислите тези "правила". Лека вечер!