Споделена история от Любов и изневяра |
След любовта...
преди: 3 години, 4 месеца, прочетена 1132 пъти
Здравейте, От град Пловдив. На 19г заминах с една агенция в Холандия... След перипетии в новата страна успях да си намеря работа. Не знаех никакъв език и запопнах работа във фабрика. Живеех в къща от агенцията с още хора... През времето, в което работех във фабриката. Усикено учех английски език и се опитвам да комуникирам с хора от различни националности. Минаха се около 8м така... След поредното преместване в къща на агенцията се запознах с едно момче. Имахме 5г разлика... В онази къща аз имах самостоятелна стая. Той бе много търпелив, преследваш целите си и чаровен. След месеци на, , преследване '' и гледане на филми заедно ние се сбкижихме. Един ден докато гледахме филм в моята стая се случиха нещата. И от тогава вечер по вечер прекарвам заедно. В мен се появиха тогава нови непознати чувства. Той бе сериозен в намеренията си към мен. Така продължиха няколко месеца. След това от агенцията ни казаха, пе трябва да се преместим от къщата, защото ще я продават. И ние взехме решение да заживеем заедно в друга къща. Леко се плашех от тази стъпка, но исках да съм с него. Преместихме да живеем в едно вилно селище. Имаше точно 2 магязина и автобусна спирка. Ако се върна назад нищо специално. Но тогава за мен там бе приказно място най-вепе, защото бяхме двамата. И така запопнахме да живеем, като семейство. Първоначално работехме на едно място, но в различни смени. Поради негово настояване аз се преместих в неговата сменя. И така бяхме постоянно заедно. В началото всичко бе прекрасно. Бях безкрайно щастлива, реех се и не знаех какви са тези нови чувства. Обикнах го и го допуснах много близо навътре в душата си. Но след няколко месеца на него му влязоха натрапчиви мисли в главата. Че трябва да се върне в България. Че в чужбина работата е робство. И сънуваше кошмари. Ведин момент аз се притесних и взех да изживявам всичко това вътрешно. Ден по ден той повтаряше все това. Аз му предложих да си намерим друго жилище в по-голям град и по-хуабва работа. Но той все казваше, че няма реализация за нас тук. В България не сме били, , роби''. Той не искал пари, а духовност. Рязко се промени. Аз изпаднах в депресия и само плачех в стаята ни. Той се ядосва на което. И в един момент реши, че ще напусне работа и ще се върне в България. Щял да прекара лятото на морето. И ако съм го обичала съм щяла да го последвам!
Липно аз съм амбициозно момиче. Въпреки крехките 19г, на които заминах в чужбина. Знаех какво искам от живота си. Исках да се устроя в чужбина, с по-хубава работа от тази във фабрика. Да живея нормално. И исках в бъдеще да имам свой собствен салон. Аз съм завършила фризьорство. Но той не ценеше това. Казваше ми, че съм била силна жена и тем подобни обидни неща. Казваше, че аз съм нямала да се реализирам в страната, а ние ще сме просто едни хора втора ръка. И по-често юи натякваше неуспяхите ми вместо обратното. Много болеше, много. Да чуваш това от човека, който си допуснал толкова близо до себе си. В край на сметка той се прибра в България. Изкара цвло лято на морето. В последният момент аз реших, че няма смксъл да продължавам тази връзка с него. Не исках да съм летата в България, зимата да мизерувам в чужбина. За да имам пари за лятото. Исках да се установя и развивам. А така нямаше да, поне не и в насоката, която исках. Бях до България, за да видя баща си, който бе в болница по това време. И той ми звънна каза, че иска за последно да се видим и поговорим. Приех, не бе минало много време и още имах трепет към него. Но в онзи ден той ми нанесе травма. Бяхме на кафе, а привечер на прибиране ми бе взел личната карта от чантата докато бях до тоалетна. Бях в ужас. Тогава той си показа истинското лице, което бе прикривал през цялото това време. Наговори ми ужасни неща, не искаше до последно да ми върне личната карта. В опит да се махна ме и удари. Тогава видях, че не е този за когото го мислех. След ужасната нощ се спасих от него! След дни се върнах в Холандия. Но бях, като призрак! Смачкана и недоумяваща как се стигна до това. Изоаднах в тежка 3 месечна депресия. Напуснах работата си и захвърлих всичко старо. Бях научила хибаео английски език с течение на времето. И вече учех дори холандски. Намерих си квартира в столицата и работа като сервитьорка в хубаво място. Знаете ли всичко се сбъдна, както го жеюаех. Дори успях да взема майка си в чужбина. Но тази раздяла ме беляза. Ужасно тежко приех всичко. Минаха се 7 месеца от тогава.... Все още се чудя, защо го мислв все още? Да започна ли връзка с друг? Та нали трябва да съм щастлива. Вепе имах живота, който исках
Но дълбоко в мен нещо се пречупи с раздялата ни!
Навярно и вие сте преживявали раздвла, как мина при вас? Колко време ви отне, за да се съвземе?
Силна личност съм. Но с чувствата и емоциите не мога лесно да се преборя.
|
