Уж ме харесва, а бяга от мен
преди: 3 години, 4 месеца, прочетена 579 пъти
Здравейте, скъпи читатели,

За пореден път се вкарвам в един и същи сценарий и ми е крайно неприятно. На 24 години съм, учеща, работеща, спортуваща, с амбиции и любовен живот в застой през последните 4 години. Миналата година ми се случиха доста неприятни неща, започнах да излизам с човек, с когото се почувстах насилена, манипулирана, лъгана, тъй като се оказа, че има 8-годишна връзка и доста от нещата, които беше споделил за себе си бяха силно преувеличени или невярни. Претърпях операция и имах семейни проблеми и това всичко накуп много ми се събра и не бях спала 4 вечери, започнах да халюцинирам и накратко цяло чудо е, че успях да се възстановя. След това приех, че вината е била моя, че не съм забелязала червените лампички навреме и реших да продължа напред като не позволявам същото нещо да ми се случи отново. Реших да дам шанс на хората, които показват по някакъв начин, че държат на мен.
Да, ама не. Преди това се виждах нередовно с някого, който ми пишеше и сам настояваше да се виждаме, а на мен ми беше безразлично. Той се държеше наистина добре, водеше ме на хубави места, изслушваше ме, правеше ми комплименти, взимаше ме и ме връщаше вкъщи и донякъде усещах чувство на вина, че не го оценявам. Наскоро обаче започнах да мисля по-често за него, да очаквам с нетърпение следващото ни виждане и да го показвам като самата аз поемам инициативата и усещам как рязко отношението му се промени, което е доста разочароващо за мен. Не съм от хората, които пишат всеки ден и досаждат. Просто когато той например ми честити новата година, с пожеланието да съм все така позитивна, усмихната, аз му благодарих, че като се виждаме ми дава причини за усмивките ми, а той отвърна нещо от сорта на "хубавите неща трябва да се показват, ще се видим скоро, чао", което беше нещо между полу-обида, полу-комплимент. И така сега, се опитвам да се отдръпна, но разочарованието си остава. Ако един човек иска да гради нещо, според мен би следвало да е по-емоционално достъпен, също да очаква с нетърпение следващото ни виждане, да се поинтересува как съм. А не да ме кара да се чувствам толкова несигурна. И това ще мине...явно вината е в мен, че привличам такива типове все и се чудя с какво съм си заслужила подобно отношение...

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 3 години, 4 месеца hash: dd9eff8aa2

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   Думите са такива каквито ги приемаш! Щом те обиждат е обида. Ако ги приемаш за комплимент е такъв. А може и да те насърчава да осъзнаеш какво искаш и че отношението ти към него е било навремето сдържано и сега е нужно доста, за да не чувства себе си последната сламка за което да се хванеш!

 

...