Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

7.   Да, бе като започнат разправиите за пари, като се увеличат разходите /примерно се появят деца/ ще видим дали голямото сърце ще е достатъчно.
Избери този, с когото ще се чувстваш по-добре - като начин на живот, като отношение и в леглото.

8.   Въпросът ти ми звучи така: Парите ли да избера или любовта?
Ами виж- то се чувства със сърцето. Ти можеш да си нещастна и в двата случая-ако обичаш парите, ще страдаш по чужденеца, ако си щастлива когато си обичана, желана, чужденецът няма да ти липсва, нито парите му. Но аз имам усещането,че те блазни материалното му положение. Тогава се попитай дали пак няма да останеш сама, ако намери по-атрактивна от теб след, да кажем, 5 години. И какво ще правиш тогава. Аз бих избрала любовта, както съм и правила в живота си, и не съжалявам.

9.   Благодаря за съветите. Всеки един коментар ми беше полезен за да разбера какво искам.

№1 ти ми напомни за болката която изпитах когато той ме остави. В този случай е трудно да дадеш втори шанс нали?

№3 истина е това за кариерата и се радвам че си избрала своя път. Аз се страхувам от чужденеца защото може отново да предпочете кариерата и да остана самотна в чужда държава и то на другия край на света.

№5 И 6 вие също ми помогнахте много. Благодаря и мисля че най-доброто решение е да остана с българина-човека който ме прави щастлива. Пожелавам ви хубав ден и до скоро! :)

10.   Авторке, приветствам решението ти!
Аз самата съм с чужденеца, но се обичаме и не ме е зарязвал - да, направих компромис и го последвах, но не ме е зарязвал.
Ако бях сама и не го обичах, обожавах и т. н., определено щях да си търся някои работлив българин. Може да не е с пари, но да е средна класа, да не ни липсват обикновените неща, да можем да живеем нормално и обикновено.
Парите правят и самотен, защото завистта е човешко качество, а и приятелите ти не могат да си позволят ресторанти и почивки.... Добре, че мъжът ми не е сноб и ние в крайна сметка пак си живеем съвсем обикновено като изключим колите и пътуванията.
В крайна сметка - и двете последни са ненужни неща, за да си щастлив.
Ако имате средно пари, ако се обичкате - избери си българчето. Ако е някой мързел и мамино синче, забрави - но явно не е!
Браво, ще бъдеш много щастлива!

11.   Има разлика в манталитета на различните нации. Това, че един мъж е поставил кариерата си в даден момент пред любовта не задължително значи, че не иска тя да продължи, но когато и дойде ред... Ще кажете много е някак премерено, но така разсъждават много мъже на Запад, а и не само там. И която и да е дама от по-южна страна, поставена в позицията на авторката рано или късно се сблъсква с този феномен. Тя е приела много драматично тази гледна точка, защото не е била подготвена за другото различното мислене. А него го има... и ако тя бе имала нужното търпение и такт вероятно би запазила тази връзка, но само ако е наистина отдадена на този човек.

12.   Благодаря №10 надявам се и ти да си много щастлива! Това което казваш ти №11 е истина. Повечето хора по света първо се стремят да осигурят живота си и после създават семейство. Аз бях достатачно търпелива с чужденеца преминахме много трудности заедно. Кългеше се във вечна любов но ме остави сама без нито една стотинка за около 2 години. Когато заминах за чужбина за да го забравя и да започна наново той продължаваше да ме търси но не ми помогна с нищо. Остави ме да живея с непознати докато ми прати пари за собствена квартира. беше дълго чакане и до днес не получих парите. Немога и няма да се доверя повече на този човек. Както казваш №11 драматично приех всичко това но благодарение на грешките които направи чужденеца успях да оценя българския ми мъж който не би допуснал да съм сама нито за ден! Успех на всички и бъдете щастливи!

13.   От номер 10 - интересно е авторке, че го споменаваш, но и моят човек в нищо и с нищо не ми е помагал в живота. Живях на общежитие, дори трябваше да взема студентски кредит, за таксите в университета, да работя нискоквалифицирана работа, а той в това време си купуваше кола номер 6.

Като сама се справих и си стъпих на краката, сякаш все повече почна да мисли за моето благополучие, но след дъжд-качулка. Разбрах, че от него помощ няма да получа и да ти кажа - това ми помогна много в живота.

На моменти ме е било яд, но това е положението.
Неговата фирма се фузионира с друга и той трябваше да напусне. Намиери си раобта в друга страна, а аз имах 1 год. до завършването....
....тогава опря до моята помощ - да се намери жилище, да се изберат нови мебели, да има човек до него, който да му повтаря, че всичко ще се оправи, че няма да бъде сам. За пръв път в живота му нещата не се нареждаха, както го беше планирал.

Една година водихме дистанциране връзка, предимно аз пътувах, защото имах повечко време от него.
Научих се да не разчитам и да не очаквам нищо от него, написах си дипломната - друг ми я провери и изобщо, за абсолютно всичко съм разчитала на себе си или на други хора.

След като завърших най-после се преместих при него, каза ми - временно съм щяла да живея у него, да съм си търсила друго жилище. Разбира се, не стана така. Стана му приятно да бъдем заедно винаги и сега би умрял, ако бих се изнесла....

...горното поведение може да се стори на българите странно, но съвсем не е така. От малки на Запад ги учат, че те ще издържат жената и семейството си, че трябва да изкарат САМИ парите. Така решението да бъдеш с една жена става много трудно, не искаш да учиш приятелката си да бъде зависима от теб, а те много бързо стават зависими от мъжа, може би си минал вече през подобни драми и си си казал - не, искам да не допускам никога повече да ми се лепне някоя, за да мога да скъсам с нея все пак. Нормално.

При българите не е така. От малки се учим да работим в екип, да си помагаме. От мъжете и жените се очаква да работят и заедно, всеки според възможностите си, да поемат финансовата тежест за семейството. Ако мъжът има повечко възможности - пари и връзки, ще помогне на жената, за да си стъпи на краката и обратното, но дори при развод при нас няма огромни издръжки и други ангажименти.
На Запад не е така - половината от заплатата + половината от пенсията и всички сметки може да отидат при жена ти, ако тя е някоя домакиня, каквито са 80% от жените.
...
и така...много по-трудно е да се реши един мъж да бъде с теб, но спечелиш ли го - тогава пък за него се подразбира, че ще се грижи за теб, ще дава мило и драго да те глези и не очаква нищо от теб - нито да плащаш сметки, нито наем, ното каквото и да е било. Сега си работя - парите са си мои! Купи ми кола, която да му харесва, но знае, че не мога да си позволя и т.н.

Той обаче е вече сигурен, че не съм вързана за него - ако се разделим ще мога да се справя и сама - и жилище ще си намеря, и работа имам.

Все пак... запазвам много български неща у себе си, които го ласкаят и му харесват. Поддържам себе си и дома си в отлично състояние, което за тукашните жени не е подразбиращо се. Предубежденията относно източноевропейския ми пройзход бързо се изпариха, сега дори е готов да работи за руска компания (пак ще се местим...).
Обещала съм го да не го оставям, където и да го отведе кариерата му. Обожава ме, мен и семейството ми, както и България...това ми стига..., но ако сърцето ми беше свободно, щях целенасочено да си търся българин, с когото заедно да изградим живота си.

14.   Послушай сърцето си -то никога няма да те подведе

15.   №10 възхищавам се на търпението което си имала през цялото това време докато си чакала приятеля си. Толково много си преживяла и сама си се справяла. И аз бях така и то досто дълго без помощ. Оправих се сама защото ако разчитах на него до днес трябваше да съм полудяла от нерви. Немога и неискам да се върна при него въпреки всичко което има. Той изгуби най-ценното-моето доверие!!! Все още не е зараснала раната която той ми причини-да ме остави сама когато най-много имах нужда от него. Бях готова да тръгна с него и да сме заедно докато си гради кариерата и т. н. Сега е късно. Радвам се че ти продължаваш напред №10 но аз немога да простя!!! Успех!

16.   Авторке, няма какво да ми се възхищатаваш - Неволята.... учи.
А и от малка съм си свикнала да се оправям сама - на родителите си ако трябваше да разчитам, сега щях да съм без всякакво образование на опашката в бюрото по труда.
Ти си взела, според мен, правилното решение, но се чудя - кого обичаш сега - българина или чужденеца?
И друго - какво ти е попречило да отидеш с него, когато е отишъл да работи далеч?
... Иначе, и мен ме е яд, че трябваше да мина през такива идиотщини, а днес си живея като царица. Яд ме е, ама нищо не мога да променя.
Дали трудностите ме направиха по-силна - не, изобщо. Само ме изтощиха физически и емоционално. Цяла година спокойствие ми трябваше, за да се оправя от burn out синдрома, след като 6 години бях работила на 3-работи и учила в елитен университет една от най-трудните специалности. Чудя се как имах тази енергия, но накрая рухнах - нито можех да спя, нито имах енергия - само ядох и качих 12 кг. за 2 месеца.
И да, бях сама - винаги съм била. Тогава той се събуди, дойде с колата, натоварихме багажа ми и ми даде възможност да си почина. Ако не го беше сторил и аз щях да му е... майката (с извинение), защото когато сте двама, дори и двамата да сте без средства, е по-лесно. Най-малкото има с кой да си делиш наема, а аз заради неговите изисквания, ревност и т. н. трябваше да плащам над 450 евро за наем в самостоятелно жилище... както и да е.
Сега съм щастлива с него, но пък обърна другата си страна - почна да очаква да си стоя вкъщи и да си го гледкам, както го правят техните жени. Даже прислужничка искаше да ми назначи, да не говорим за другите идиотщини. Аз съм българка, за Бога - мога и да си работя, и да си гледам дома. Както и да е... сигурна съм, че ако бях със свободно сърце, щях нарочно да си търся българско момче.
Само ти си знаеш, кое е правилното решение, но аз също едва ли бих простила, ако някой ме зареже за 2 години и се появи ей така. Бъди с мъжа, който е бил до теб, когато си имала нужда - бъди с българчето, аз само мога да се опитам да побългаря моето си мъжле. Май взе да му харесва!

17.   Радвам се за тебе и че си успяла да се възстановиш след всичко преживяно. На въпроса ти- какво ми е попречило да отида при него когато е заминал далеч ще ти отговоря. Еми той не искаше. Казах му че дори и в мизерия да живееме ще споделя този момент с него докото се оправиме. Той пожела едва когато постигна целите си след 2 годишно чакане. Изчерпа се търпението ми а и българския ми мъж е 100 пъти по-загрижен от него. Вярвам че двамата ще си изградиме бъдещето такова каквото искаме все пак сме млади нали? Чао и до скоро :):):)