Споделена история от Любов и изневяра |
Не мога да го забравя,а мина толкова много време…
преди: 3 години, 4 месеца, прочетена 673 пъти
Ще го карам колкото се може по на кратко, защото ако тръгна да пиша всичко…
Момиче на 22г. съм. На 14-15г. първото ми гадже беше моя най - добър приятел от детството, хаха. С него всичко ми беше за първи път. Беше много специален за мен защото го познавам много отдавна и както казах…беше ми първия. Когато станахме на 16, 17 г. той много се промени и тръгна по лош път, опитах да го вкарам в правия път, но не се получи. Връзката ни стана токсична и накрая ми изневери и аз го оставих. Мина се време и аз си намерих сериозен приятел. Да, бях влюбена в него, но нищо общо с това което имах към бившия…Не спирах да мисля за него, той не спираше да ме търси, а на мен ми беше много трудно да стоя на дистанция, но никога не бих изневерила и точно за това го режех. Имаше период в който с тогавашния ми приятел се карахме и разделяхме през 2 седмици и аз се възползвах от тези моменти, за да потърся бившия ми, а знаех че не е редно.. както и да е. Разделих се преди половин година окончателно с другия, връзката ни беше дълга и сериозна, но.. така се получи просто. През тези години бях окей с това момче, имахме и караници, но момчето е добро и въпреки това не успя да ме накара да забравя наистина бившия. По скоро беше средство, което ме караше да стоя далеч от него. В момента се случва почти същото. Пиша си с момчета, за да имам с какво да се разсейвам и да ме държи далеч от него, защото ме е страх че ако се съберем отново ще стане, като преди. Последно общувахме преди няколко месеца и видях, че се е пооправил, но ми е трудно пак да се доверя въпреки, че му е дошъл акъла. Вече 5, 6г. се въртим в омагьосан кръг. Той с други, аз с други и в същото време не можем без да се търсим. Караме се, крещим си в следствие на неуспешните опити да сме в нормални приятелски отношения, просто не става. Той ми е признавал, че не може да ме преодолее, но аз на него не съм. Не знам какво да правя, обичам го, но ме е страх пак да не ми изневери, знам че бяхме малки обаче аз не съм забравила. В същото време не мога да го преодолея вече толкова години.. вие как бихте постъпили в такава ситуация
|
