Споделена история от Любов и изневяра |
Голямата любов - мисия невъзможна
преди: 3 години, 1 месец, прочетена 1033 пъти
Здравейте. Прескочих средата на 20-те си години и напук на повечето си връстници, до скоро нямах интерес към момичетата и в частност за нещо сериозно с тях. Причините са комплексни, но съм убеден, че основната е била, че не съм бил ударен зловещо от мокрият парцал на любовта. Да, чак на тази възраст се влюбих за първи път. Радвам се, че стана, но радостта ми върви и със страх и притеснения да не загубя тази любов. Сега сигурно ще ви стане смешно и странно, но въпросното момиче, в което съм се влюбен, изобщо няма представа за мен. Дори не ме познава. Трудно е да го опиша с думи, но съм убеден, че всеки, който го е изпитвал знае какво е. Вече няколко месеца мисля само за нея, дори си позволявам и да мечтая. Но един огромен проблем не ми дава мира. То хубава си мечтая и радвам да любовта, на как да подходя? Как да направя така, че да дам възможност и тя да ме види и опознае. Разбира се варианти много, но страхът да не сгреша някъде и да проваля този шанс ме е обзел и непрекъснато отлагам да поема инициатива. Налудничаво е да, но преди да я зърна живота ми беше сив, но като разбрах, за съществуването на подобно момиче на света, всичко се промени. Макар, че тази любов е само в моето въображние, тя прави дните ми по хубави и именно страха да разбера, че нещата между нас няма да се получат ме въздържа от това да опитам. И за да ме вземете за още по побъркан, ще ви споделя и че взех мерки да се подобря външният вид с това и самочувствието. Знам, че за няколко месеца е пресилено да с каже, че някой би влязъл във форма, но каквото зависи от мен искам да го направя. Отделно имам известна представа за интересите и и в тази връзка си докарах принудително някой хобита и интереси, за да имаме общ език. След всичко написано, стана ви пределно ясно, че не съм сладкодумен, самоуверен и нахъсан, който може да общува свободно с момичетата. То ако беше така дори нямаше да Ви пиша. В случая съм точно другата крайност. Крайно затворен, срамежлив, пасивен и с липсва на всякакво самочувствие и увереност. Да не говорим и за опит, в противен случай нямаше да организирам и подготвям запознаството си с някое момиче сякаш готвя инвазия в някоя страна :D. Въпреки всичко все още не се чувствам готов да взема някаква инициатива. Всяка седмица отлагам за следващата, давам си някакви налудничави извинения и не действам. С всеки следващ ден шансовете ми намаляват, защото и тя е почти на моята възраст, но не мога да се реша. Моля ви дайте ми малко кураж и ме заредете с увереност за да направя нещо по въпроса. Не искам от отлагане със сигурност да я изгубя.
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 3 години, 23 дни hash: dded7eb052 |
|
1. Ще се опитам да ти напиша нещо "философско" - грешките могат да се поправят, но изгубеното време не може да се върне назад. Не губи повече време в страх, съмнения и терзания. Действай, пък каквото сабя покаже, както се казва. И дай шанс на момичето да те опознае такъв, какъвто си, както ти си я харесал такава, каквато е тя. Хубаво е човек да се развива и усъвършенства, но да се "принуждаваш" (цитирам те) за разни хобита, за да й се харесаш, не е на добре. Само ако тези неща са ти интересни, тогава има смисъл. Разбира се, че трябва да търсите общ език, общи интереси, занимания и т. н., но при това всеки трябва да бъде на първо място себе си. Радвам се на красивите емоции, които те изпълват и правят живота ти по-светъл. Пожелавам ти смелост, успех и взаимна любов!
"Съдбата обича смелите. "
|
|
