Самоубийството наречено любов!
преди: 13 години, 4 месеца, прочетена 4470 пъти
Не знам и Аз защо пиша тази история. Може би просто защото прекалено много ми тежи ии... чувствам че трябва да го споделя. А защо не и, да чуя вашето мнение или съвети по въпроса.

От малък още животът ми е пълен хаос и огромна трагедия. Първо че съм от семейство на разведени родители, второ че в даскалото бях нещо като аутсайдер. Винаги съм бил потиснат, срамежлив и отдалечен от хората като цяло. Израстнах при майка ми в нейния град, понеже баща ми е мн гаден тип и при него е невъзможно да се живее.

Имам и по малък брат, който израстна много разлигавен пак заради нашите. И с него все проблеми и к'во ли не щеш. С две думи, определено не ми е добра съдбата и ориста. Но не е това главната тема която искам да споделя тук. Главната тема е, че бях малък некаде около 12 годишен, когато се влюбих в една моя комшийка с 4 години по малка от мен.

Да знам, ся всички сигурно се чудите как така нек'во 12 годишно дете ще се влюби в 8 годишно дете. И да то си е за чудене. Но просто се случи. Понеже нашите семейства бяха приятелски и редовно ту тяхното семейство беше у нас на гости, ту нашето у тях. И постепенно постепенно, ние играехме там на някакви детски игрички, говорехме си с това момиче, сближихме се доста. И в един момент просто почувствах някакво адско чувство.

С думи не мога да го опиша. Гледах я с часове и не можех да кажа и думичка. Тя беше много красива, просто пленителна. Започнаха да ми се въртят някакви мисли в главата, как сме заедно и как след време се женим, създаваме семейство и т.н.
Чувството беше някакво неотразимо. Не мога да го опиша.

Един ден като бяхме така сами с нея в една от стаите на тяхната къща. И почнахме да си говорим. И аз изведнъж я попитах к'во мисли за мен, как ме възприема и тя се усмихна и отговори че съм много сладък, че съм много мил с нея. И че много ме харесва. Сами можете да си представите колко бях щастлив в този момент.

И така отношенията ни ставаха все по близки. Даже си спомням че си пишехме с нея нек'ви бележчици и си ги хвърляхме. Аз и пишех любовни писма и ги пусках в техният двор. Тя ги вземаше, прочиташе ги и си ги прибираше на тайно местенце. Много сладка историйка бяхме като малки общо взето.

Така мина една година някъде. Говорехме си с нея, понякога я гушвах и гледахме заедно филми. Говорехме си за много неща. В един момент не помня как точно стана, аз ли разказах на нашите за чувствата си към момичето или те узнаха някак си.. нямам спомени. Но те почнаха да ме упрекват, да ми казват че това било лудост, че не било възможно на тея години да изпитвам любов и т.н.

Аз обаче им казвах всичко което мисля, и не отстъпвах. Дори на няколко пъти имахме спорове и аз самия им казах че те като мое семейство трябва да ме разберат а не да ме упрекват. И така, малко сложно го приеха, но това не беше най-големият проблем.

Един ден неочаквано, Родителите на това момиче, намерили писмата дето и пишех аз... прочели ги, и това ги вбеси. Извикаха нашите у тях, разказали им всичко, дори нейния баща се канеше да ме биел и такива неща. Стана много лоша ситуацията. На нея там и се карали и такива работи.

После нашите като се прибраха имахме разправии заради това но в крайна сметка всичко се размина де. Обаче от този ден нататък, нещата станаха много по различни. Семействата ни вече не се събираха, отношенията им коренно се промениха. Говореха си като се видят, но нямаше вече гости, кафенца и такива неща. Това беше кофти естествено. Виждах рядко моята прекрасна любов, а с времето я обиквах все повече и повече.

На няколко пъти я бях видял навън, опитах да я заговоря, но тя не ми обръщаше внимание незнайно защо. Разбира се това ме скапваше и бях едновременно бесен и разбит. Много ми беше тежко. Все пак не знаех какво е ставало у тях и защо нейното отношение към мен се промени толкова рязко и така изведнъж.

Измъчвах се, не ядях, не можех да спя по дни и нощи наред. Съсипвах се, и умирах от желание да си я видя, да я прегърна. Да я почувствам до себе си. Така времето минаваше, нещата бяха все същите.

Един ден се бяхме събрали в нашата улица, имаше много дечурлига тогава. И тя беше излязла от тях, и играехме на народна топка и разни други игри.. през цялото време търсих начин да се усамотя с нея и да поговорим... успях в крайна сметка да я питам какво става.. но тя не ми казваше нищо. Беше твърде странна.

В този момент сякаш вътрешно почувствах че с всичко което сме правили планове, с цялата ни обич и трепет е свършено. Усещах го в погледът и... в поведението и. Беше мъчително за мен. От този ден нататък, аз се мъчех да я изтрия от съзнанието си. Да не мисля за нея.

Донякъде успявах но не за дълго. Спомените летяха един след друг в главата ми... плачеше ми се. Така мина година - две... ние с нея се засичахме тук там но вече бяхме като чужди хора.

В един прекрасен слънчев ден, в който имах настроение, поне доколкото е възможно.. и когато научих ужасната новина... че тя е тръгнала с някакъв циганин, това просто ме покоси. Даже не знаех как да реагирам, к'во да направя. абе бях втрещен в пълният смисъл на думата. И не разбирах какво се случва.

Опитах да науча повече за това и се оказа че е вярно. Нощем разни познати я засичали да се среща с цигани... дори разбрах че е говорила нек'ви ужасни неща за мен. Че съм слабак, грозен и т.н. Че сме нямали бъдеще.

Естествено това ми действаше смазващо. Изобщо недоумявах к'во става и защо. Имах по едно време спречкване с този циганин. Бяха станали гадни работи. Така и не успях да ги разделя де. А и тук където живея нашите терени са пълни с турци и цигани. събират се на групички, създават мизерии... не можех и нищо да направя щото както знаете... те се събират много хора. Така и не можах да говоря лично с нея, и да разбера к'во става.

Минаваше времето.. аз бях бесен, исках да я мразя, но не можех. После научих че се хванала с нек'ав друг циганин. После един Българин, приятели с баща и са... беше почнал да ходи у тях... след време се дочу че се отказала от въпросните цигани и тръгнала с това момче - Българина.

Той между другото е тарикат момче. Връскарче. Радвах се че поне с него е отишла... така или иначе знаех че между мен и нея всичко е приключило. Така известно време гледах как излизаше тя с това момче. Той идваше я взимаше от тях с колата. Представете си к'во ми е било... ;(

Но тоя единия мангал с който дочух че е ходила преди това... той известно време го нямаше тук.. по едно си време гледам се беше върнал и се дочу че тайно тя се срещала пак с него. Оказа се истина. А аз тоя мангал много добре го знам. Той е племенник на сводник. Голям мръсник е, и пред хората навсякъде разказваше как я използвал.

Та той човешко отношение никога към нея не е имал. И до ден днешен той си ходи съвсем спокойно у тях нощно време, срещат се. И аз знам че той я използва. И отвътре умирам от яд и болка. И не разбирам, къде и е на нея акъла и защо избяга от любовта ми... а се отдаде на тези извратени цигани.

Най-лошото е това че живеем къща срещу къща, и всеки ден почти я виждам. Виждам я и винаги ми се насълзяват очите. Така и не можах да я забравя... а съм вече на 22 години почти 23, тя е на 18 в момента. Това е любов, продължила вече години наред и до ден днешен.

А между другото аз тука в моя регион съм доста зле... щото както споменах от началото на историята си... бедно момче съм. Много врагове имам. От малък израстнах по различен, и днес са много хората които искат буквално да ме смачкат, и които искат да ми провалят живота.

Слаб съм на килограми, просто фигурата ми е такава, а и от тези нерви, просто се самоунищожих. Помня по едно време се бях пропил, връщах се в нас мъртво пиян. Живота ми нямаше смисъл. И всичко това заради шибаната ми съдба. И заради това че се влюбих в момичето... което така и не можах да забравя... и днес която и друга да погледна във всяка друга виждам нея.

Знаете ли к'во е да жадуваш един човек с цялото си сърце. Всичко в теб да крещи че искаш този човек да е твой... а да знаеш и да осъзнаваш че това никога няма да се случи... защото този човек те презира, и те мисли за нищо. И защото сумати хора стоят между вас. Ужасен съм просто... Вече думи нямам! Много ме боли ;(

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 13 години, 4 месеца hash: 0c8d5c715b

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Потресаваща история. Моят съвет е да отидеш при нея и директно да поговорите1 Може пък тя да е сродната ти душа и да се съберете по натам - живота е непредвидим. Но след толкова мъки а и щом я обичаш толкова - може тя да е момичето. А ти имал ли си връзки? Нищо не казваш за себе си - сподели.

 

...

преди: 13 години, 4 месеца hash: 01a6de74a4

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   НЕ ТЕ ЗАСЛУЖАВА ТАЗИ КИФЛА, МОМЧЕ. Мани я!!! Явно си от гетото, а там само мускулът играе - почвай да тренираш яко в някой фитнес, трупай мускул! Няма човек, който не е почнал да тренира и да взима белтъчни добавки и да не се е налял. Братовчед ми беше кльощав и дребен, а сега е мъж и половина. Действай и забрави за тази ненормалница. Личи си обаче, че си девственик, не е зле да се обадиш на сводника, той ще може да ти помогне... сигурно и твоята мадама я продава за 50 кинта вече, като я оправиш тази - ще ти мине. Това момиче е УЖАСНА КИФЛА. Като я оправиш, ще видиш какъв боклук е и ще се отвратиш от нея... до тогава - трупай мускул - и в главата, и по тялото

 

...

преди: 13 години, 4 месеца hash: de31423bc5

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Ж29: Ти си се влюбил на 12 г., а аз по същия начин - на 14 г. Определено знам какво изпитваш. Та аз го изпитвах 14 г. Сменях гаджета, натискаха ми се богаташи, тарикати, връзкари и какви ли не. Буквално се подигравах с всичко и с всички... Угаждаха ми, ходеха ми по акъла, но какво от това. Сърцето беше "там". Истината е, че явно не съм си позволявала да обичам другиго... Запознавах се по интернет с МНОГО хора, излизах и т. н. С 1 момче разговарях чрез мейли, а после и по Скайп 7 месеца (да не повярваш). Оказа се, че имаме МНОГО общи характери, МНОГО общи черти, МНОГО общи интереси, но той ме превъзхождаше. Един ден прочетох: "Взех си решението за развода от съда и с това поставих надгробния камък Бивша съпруга". Изцъклих се. Пред толкова ергени, на мен ми допадна разведен ройдоха. Срещнах се с него и бях категорична, че няма да имам нищо общо по-нататък, но реших да използвам услугите му. Той е комп. специалист. От нямане какво да правя, излезнах с него 3-4 пъти и... сега вече живеем заедно. Лека-полека се очаровах от качествата му, от характера му, т. е. позволих си да го обичам и да забравя предходния. В момента, по-щастлива от мен няма. Естествено, не се предоверих веднага. 6 месеца проведох дълбоко проучване. Превърнах се в детектив. Издирих хора от цяла България, които да познават него, семейството му, роднините му, бившата му жена, нейни роднини и детето му. Разбрах кой е бил "кривия". Тя се оженила от имуществени и материални интереси. Нимфоманка, чукаща се с всичко живо... Позволи си да обичаш и потърси подходящ обект около теб, в мрежата, търси социални контакти! Не е лесно, не не е и невъзможно! Успех!

 

...

горе^

преди: 13 години, 4 месеца hash: 8dc494fcce

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Добре де.. сам се самонараняваш. Всеки ден я гледаш, чуствата ти стават все по-силни и по-силни. Но щом не може да имаш това момиче, помогни си сам. Разкарай се от квартала където живееш. Отиди по-далеч. Запознай се с нови хора. Намери си работа. Създай си хобита. Ако не си помогнеш сам, никой няма да ти помогне. В момента съдбата е в твои ръце. Направи всичко възможно, за да нямаш нищо общо с нея. Изгори спомените си от нея (ако имаш такива, снимки, писма, писаници-такива работи), изгори ги. Трябва да започнеш на ново, дори и да не искаш. ТРЯБВА. Защото както каза ти - "просто се самоунищожих. ", всичко е в твои ръце в момента. ПОМОГНИ СИ. Ако искаш да ти давам съветчета и така нататък. Пиши тук :)

 

...

преди: 13 години, 4 месеца hash: c5b0a19144

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

5.   Искам да ти разкажа една история, но нямам сили да я напиша... Трудно се живее днес... Особено без любов. Единственият начин да избягаш от съдбата си е като напуснеш този беден край, в който живееш. Знам, че е лесно да се дават съвети, но се оглеждай за възможност да избягаш завинаги от този дом, от населеното място, от проблемите... Казваш, че си слаб и немощен физически. Тежък труд не можеш да работиш... Я виж това дали може да го работиш- (Модератор - това влиза в категория "реклами", не мога да публикувам обявата) На теб проблема не ти е в момичето, а в липсата на себереализация и липсата на социални контакти. Влюбил си се в нея, защото тя е била пред очите ти и си бил самотен и неразбран от другите. Съветвам те да не те боли от истината! Трябва да го признаеш пред себе си-тогава ще справиш с всичките си проблеми! Създай си самочувствие с някаква дейност, бъди независим, рискувай, за да успееш! Бог дава, но в кошара не вкарва! Не го мисли това момиче, то има личен живот и щом е решило, че в него няма място за теб-не се навирай! Да живее както си иска, пълнолетна е, има родители... Хвани се в ръце и изплувай, едва тогава ще успееш!

 

...