Споделена история от Любов и изневяра |
Сриване на самочувствието
преди: 3 години, 19 дни, прочетена 631 пъти
Здравейте, имам нужда от съвет, момче съм на 22 години от Пловдив и имам нужда от съвет.
Голяма част от вас ще се съгласят, че това което искам да направя не е зряло, нито мъжко, но аз все пак искам да го направя, защото искам да
удовелтворя моментната ми нужда да съсипя самочувствието на на едно момиче, което ме взе за мезе.
Цяла година и половина я гоня, тя знаеше, че я харесвам, но ме използва всячески. По прицип се водим най-добри приятели от много години и никога между
нас не е имало нищо, но последната половин година се сближихме, защото тя се изпокара с всичките и приятели и реши да възобновим контактите си.
Първоначално ми се стори променена, влезна ми под кожата, но с времето успях да си отворя очите и видях, че си е същата овца, която търси само внимание от къде ли не, но не и
истински връзки. Никога не се е държала с мен с уважение, ама е така да усетя, че възхищението и към мен, за което само говори, е искрено. И това е така, защото не спира да ме
сравнява с някакви рандъм смешници, които за момента са по-успели от мен, недиректно разбира се, но тя е майстор в манипулациите ;)
Та след като си отворих очите реших да се отдалеча от нея, тя си хвана гадже и от доста време вече си прекарва време само с него и не ме търси, но това е
въпрос на време, защото (тъпо ми е да говоря така, ама фактите са си факти) тя не може да има дългосрочна връзка, заради самонадеяността си и фалшивото
самочувствие, което има - НЕ уважава хората искрено, а само ги лъже и не спира да обяснява как всички са глупаци и не взима абсолютно никого на сериозно.
Въпрос на време е да се раздели със сегашния простосмъртен и пак да почука на моята врата за да и чеша егото, всеки момент се очаква това. Но аз вече внимание няма
да и дам, защото тя знаеше, че я харесвам и вместо да се отдалечи от мен на време, тя продължи да ме използва и да ми пуска фалшиви сигнали, с които ме
обнадеждяваше. Да, мой си е проблема, че се поставих в тази ситуация, но и тя има вина, за дето толкова безкруполно ме използваше за всичко. Искам да и го върна
и да разбере, че не заслужава грам внимание от когото и да е. Искам да и внуша истината - че от нея човек няма да стане, докато не започне да уважава хората
и да не чака всичко на готово. Искам така да и го набия в тъпата кратуна, че да седне и да се самосъжалява с часове и да реве, че не става за нищо. Не искам да ме харесва,
господ ме предпази, че не я направо моя, но искам да стъпи на земята и да я гледам как започва да се държи нормално, както всички нормални и свестни хора правят, а не да мисли,
че целият свят и е длъжен. Някакви идеи как да го направя, освен разбира се да не контактувам непрекъснато с нея?
|