Споделена история от Любов и изневяра |
Трябва ли миналото да има място в бъдещето?
преди: 2 години, 8 месеца, прочетена 1564 пъти
Ще започна от там, че съм момиче и съвсем скоро навършвам пълнолетие.
Преди години имах връзка с друго момиче, беше изключително интересна връзка, и аз се бях щастлива до самият ѝ край. Връзката ни приключи зряло, но обстоятелства бяха сложни. Никога не съм имала добра комуникация с родителите си, те са разведени от много години, затова живеех с баба си, тя беше крайно консервативна. Изглеждах и мислех по различен начин от останалите момичета, и това не ѝ понасяше. Винаги изказваше негативно мнение за това колко "шашнат" е стила ми на обличане, как може да имам толкова пиърсинги, или защо реших косата ми да е къса. Въпреки че се опитвах да разбера, че тя е от друго поколение и е нормално да има такова мнение, цялата негативност която чух остана запечатана в мен. Успя да ми повлияе до огромна степен, не можех да продължа да бъда себе си - скандалите, религиозните лекции, и как ще бъда в ада, на моменти излизаха извън контрол.
Подлагах на риск не само себе си, но и човека до мен ако връзката ни излезе на яве. Затова един ден реших, че не искам това да се случи, и прекратих отношения си с нея. Относно сексуалността ми, винаги съм била на ясно че имам привличане и към жени, не харесвам етикетите за ориентацията и затова не ги ползвам. След раздялата, реших да се фокусирам върху себе си, училищните смени ми дадоха възможност да започна работа и не се замислих. Бях ужасно наранена от случилото се е, но това изгради характера ми днес. Не съм имала никакви връзки след нея, единствено секс за по няколко пъти с различни хора, не исках да се обвързвам. С времето просто "погребах" предишната представа за себе си, промених външният си вид и продължих напред, по начина по който ми бе повтаряно че е "правилно". Не вярвах, че някога мога да се върна към миналото, докато преди около година не се появи едно момиче. Изключително привлекателно момиче, ако погледнеш тълпата - тя беше тази която винаги се отличваше. Видях предишното себе си в нея, но по нежния начин.
Тя е по-малка от мен, от скоро беше в училището и не я бях срещала преди. В последствие се сближи с приятелите ми, и така разбрах повече подробности за нея. Разгледах социалните ѝ мрежи, имаше снимки от места на който аз обожавах да посещавам преди, имахме ужасно много общи интереси. Компанията ми намекваше, че доста често пита за мен, което ме изненада. Опитвах се да я отбягвам, въпреки че тя всячески опитваше да намери път към мен. Така и не се запознахме официално, и двете вече знаехме за другата. Няколко пъти ѝ помагах с домашни и сме седяли на една маса, и през цялото време се усещаше напрежение, не бях сигурна какво точно си мисли за мен - докато не заминахме. След пътуването за закриване на учебната година, подозренията ми се потвърдиха, беше ми повече от ясно, че тя изпитва чувства към мен. Лятото следях социалните ѝ мрежи, и всичко намираше смисъл. Цялата ситуация не ми даваше спокойствие, успя да ме разклати, което рядко ми се случваше. Тя e много интересна като личност и любопитството ми към нея бе голямо колкото и да не го показвах. Не исках да задълбочавам отношенията ни, бях объркана но един ден реших да ѝ пиша. Писахме си до късно вечерта, на най-различни теми, като изключим приятелите ми тя е една от малкото с която съм споделяла много лични неща от живота ми. Отворихме темата и за връзките, споделих че съм била с друга жена, което не я изненада. Не исках, да ѝ давам празни надежни затова казах, че не съм сигурна дали бих тръгнала с жена сега, и мисля за семейство с мъж в бъдещето.
Все се надявах, че ще отмине но продължаваше и по мой наблюдения чувствата ѝ се увеличаваха.
Един ден тя просто ми призна за чувствата си. Не реагирах веднага, подбирах думите си внимателно знаех колко е чувствителна, но колкото и да е мило - не отвърнах със същото. Дори след всичко което казах, тя продължи да търси контакт с мен, и наистина се личеше че я е грижа за мен, което ме караше да се чувствам ужасно зле.
Много мислех , минах много различни сценарий, и през "какво ще се случи ако ѝ дам шанс? ", не искам да я нараня, бях наясно че независимо от хода който ще направа - тя ще бъде белязаната.
Споделих за терзанията си на приятелите ми, всички бяха с едно и също мнение.
Съветваха ме да не се поддавам, и да не се въвличам в проблемното си минало. Изказаха мнение за факта, че е по-малка от мен въпреки, че разликата ни не е голяма, но всички около мен са с по-големи мъже, на съученика ми му предстои сватба, колежката ми наскоро стана майка, някак не вървеше да бъда с по-малко момиче от мен. Знаех, как се чувства била съм на нейно място и знам колко е специфично да обичаш друга жена, затова реших да я отбягвам.
Не знам дали беше най-правилното решение. В последно време се засичаме доста рядко, а когато това се случва, тя не се задържа наоколо и ме отбява всячески, личи ѝ че е наранена и разочарована.
Не знам как да се чувствам, и съм объркана. Не искам да я нараня, не искам да залъгвам себе си, но тя е различна, след всичко което се случи, след толкова дълго време, и почти никаква обратна връзка от моя страна, тя все още е тук, все още ме гледа с онзи поглед, но сега е пълен с тъга. Страх ме е в бъдеще да не съжалявам, че изпускам някой който ме обича, защото при нея наистина е любов онзи първата, чистата.
Ще се радвам да споделите мнение, благодаря.
|
