Споделена история от Любов и изневяра |
Как да постъпя?
преди: 3 години, 26 дни, прочетена 1012 пъти
Здравейте, Аз съм на 16 и съм влюбен в момиче. Въпросния ден в който за 1 път я видях. Беше докато тренирах във фитнеса, стоях срещу входа/изхода на фитнеса. На момента в който тя влезе я забелязах. От време на време се споглеждахме, но нищо специално. Мислех си, как да я заговоря, как да съм около нея и в същото време да не е очевидно и по един или друг начин да не изглеждам като психопат :D. В последствие отидох при нея, запознахме се и я попитах дали има нещо напротив да ми отдели 1-2 минутки, след като си приключи тренировката да разговаряме близо до рецепцията. Като че ли като й зададох въпроса изглеждаше объркана или й беше интересно за какво по-точно искам да разговарям с нея, но все пак се съгласи. Отидох да се преоблека, общо взето да се ,,оправя'' и я изчаках. Докато я чаках се чудих дали е по-голяма от мен, каква ли ще й бъде реакцията и дойде момента в който тя дойде. Интересно е, че аз побързах докато се ,,оправях'' в съблекалнята, а тя дойде по-бързо от очакваното. Като беше до мен ми направи впечатление, че е сравнително ниска като отдалеч изглеждаше висока колкото мен. Аз съм висок горе-долу 172cm. Бяхме по средата на коридора който води към фитнеса и й казах, по-добре да се дръпнем от там да не пречим на хората да минават. Отдръпнахме се, попитах я дали бърза за някъде. Тя ми отвърна, че бърза и й казах, ако иска докато си говорим да вървим към изхода на сградата и, че ще бъда директен с нея. ,,Няма да те лъжа, никак не си ми безразлична и се чудя дали би ми дала възможност да те опозная?" През това това време в което вървяхме, гледах да поддържам очния контакт като се опитвам да не го направя неудобно за нея. Имам в предвид да не се взирам в нея или сякаш сме на състезаваме кои ще мигне последен. Напротив фокусирах се в това да гледам едното й око, след това другото й око и устните й. Отлепях поглед на моменти и за да внимавам и да не се спъна някъде :D Тя също ме гледаше в очите, но имах някакво чувство че се притеснява. Ако не се лъжа беше леко зачервена може би е срамежлива, не знам. Попита ме на колко съм и Аз я попитах, дали би могла да предположи. Каза ми, че приличам на 20 и отвърнах че сгреши, на 16 съм. Аз се усмихнах и леко се засмях както и тя. Попитах я дали мога да знам тя на колко е. Тя ми отговори, че е на 18. Имах някакво такова усещане за годините й. Стигнахме до стълбите към 1 етаж на сградата. Докато слизахме по стълбите тя се замисли и я попитах какво смята? Тя ме попита къде уча и откровено й отговорих. Отново се замисли и бяхме почти пред изхода на сградата. След като излязохме извън нея. Тя ми отговори, за в момента не си търси нови запознанства. Аз и казах, че няма проблем и й пожелах приятен ден, а тя ми отвърна довиждане. На следващия ден след като я видях за пръв път, разбрах,че съм влюбен в нея. Дадох си сметка, че можеше по съвсем различен начин да се случат нещата. Според мен тя иска някой на нейната възраст или по-голям и за това си ме отряза. Въпреки, че никога не съм си имал приятелка, мисля че в сравнение с връстниците си дори и някои мои познати, приятели които са по-големи от мен. За разлика от тях съм възпитан, зрял за годините си и знам как да се отнасям към дамите. Меко казано останах разочарован от себе си, че това може би е бил последния миг с нея. Хрумна ми, че ,,приятелско'' писмо би могло да я накара да размисли. Може би се питате защо приятелско, а не направо любовно писмо? Още си мисля, че тя би възприела приятелското писмо по-добре от колкото ..любовното''. За да не си даде грешна представа, че едва ли не я притискам, да се възползвам от нея или да я карам на сила да се опознаем. Мислех си какъв да бъде начина по който момичето в което съм влюбен да го получи. Не знам защо , но все още си мисля че не е добър вариант Аз лично да й го дам. Вместо това да го оставя на място, което тя би видяла и намерила? Възможно е въобще да не го намери или някой друг/друга да го намери. В този ред на мисли се сетих, че тя тренираше в присъствието на треньор. С който бих могъл да се свържа и чрез треньора си да получи писмото. В писмото нарочно не упоменах, че е от мен или за нея. Така го формулирах за да разбере, че е от мен и е за самата нея. Като ето го писмото, което смятам да й напиша:
Вероятно ще си зададеш въпроса, кой би могъл да напише това писмо? Бих ти казал, че определено не е двайсет годишното ми Аз. Всъщност това беше твое предположение, което се оказа невярно. След като ти разбра реално на колко съм, меко казано останах разочарован. От факта, че съм по-малък от теб и би могло това да ни попречи да се опознаем. Каква ли е разликата между шестнайсет годишното ми Аз и двайсет годишното ми Аз? Лично според мен съм зрял за възрастта си. Би могло да ти звучи преувеличено, но наистина съм. Не мисля като имаме различие в годините би ни попречило да се опознаем. Какво ли ти е минало през главата? Виж го ти, поредния женкар, лигльо и т.н. Не, не е така. Истински бих искал да те опозная както и ти мен. Спомням си, като те видях за пръв път и си казах, Еха! Самата енергия която излъчваш, грацията, сладката ти усмивка, невинността, погледа и нежния ти глас. Това са няколко твой уникални черти, които ми направиха впечатление на момента в който те видях. Точно те ме карат да те опозная още повече. Знам със сигурност, че най-хубавите неща идват на онези, които могат да чакат търпеливо. В този ред на мисли, съм оставил начин по който би могла да се свържеш с мен, а именно телефонния ми номер - 0123456789. Независимо след колко време или по кое време на деня. Ще се радвам да чуя гласа ти отново. Избора е твой, дали ще го направиш или ще се отървеш от писмото по един или друг начин!
Не съм споделил на никои за това. Моля Ви дайте ми съвет какво да правя!!!
|
