 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес. Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти. |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Любов и изневяра |
Вълк
преди: 2 години, 11 месеца, прочетена 1060 пъти
(На Ваня, която ме вдъхнови да го напиша)
Катереше винаги сам. Обичаше планините от малък. Първите му спомени бяха свързани с тях. Планините не обичат много хората - казваше дядо му. Планините са за самотници. А той беше самотник и то какъв.
Другите планинари го наричаха Единака. Като вълк-единак се скиташе по чукарите. Избираше си такива маршрути, че да не засича други хора. В планината се чувстваше като у дома си. Не беше заради тръпката от катеренето. С всяко вдишване на въздух горе усещаше свободата, безвремието и се сливаше с природата. Това му действаше по-силно от който и да е наркотик. Той живееше за това. Живееше за тези два дни, в които се чувстваше себе си. Тогава преставаше да бъде сервизния техник и ставаше Единака.
Този път избра още по-необичаен маршрут. Не за пръв път качваше връх N, но никога не беше минавал през тази дивотия. Гората се изпречи пред него като тъмна зелена маса и го прие в хладната си утроба. Прохладата го връхлетя приятно и леко прониза изпотеното му тяло. С един замах нагласи раницата на гърба си и погледна часовника. После закрачи решително. Имаше 12 километра път нагоре, а беше си поставил за цел да се качи с половин час по-бързо от преди. Някъде на половината преход спря да отдъхне и докато отпиваше вода чу необичаен шум. После - приглушено скимтене. За момент се замисли дали да не отмине, явно поредната горска драма. Но после съдбата си навря пръста и го бутна към храстите. Когато ги разтвори го видя.
Вълче! Малка, космата, скимтяща топка безпомощно се опитваше да намери закрила, попаднала внезапно в нещо страшно, за което нямаше никаква представа. Единака не му мисли много. Забеляза капките кръв, които след няколко метра се превърнаха в локва. Вълчицата умираше и очите й гаснеха. Явно до тук бе успяла да донесе потомството си.
- Калпави бракониери! - презрително изсумтя Единака. - Да бяха я гръмнали като хората, да не се мъчи.
След това се наведе и взе вълчето в ръце. Усетило топлината му то доверчиво заскимтя, опитвайки се да му обясни, че е гладно.Така Единака стана баща.
Не си падаше много по сантиментите, на бившата така и никога не каза, че я обича. За това наричаше вълчето просто Вълк. И така докато то се превърна в едър и силен звяр. Единака не го глезеше, но се грижеше за него като за син, какъвто никога не бе имал. Отначало дори рядко го галеше, но вълчето усетило в него нещо свое, еднокръвно, постепенно разтопи сърцето на мъжа. Двамата все по-често излизаха навън и играеха. Съседите се стряскаха, но постепенно свикнаха с него, трогнати от доброжелателността му. Само жените им ги клюкареха и иронично подмятаха, че единаците са станали глутница.
На втората година двамата бяха вече неразделни. Където и да се беше Единака, до него като сянка се движеше вълка. И тази сивкава ноемврийска събота двамата катереха усоето. Пътеката беше стръмна, почти козя. Тук-таме имаше нестопен сняг, като кръпки по черни кожух на планината. Единака така и не усети какво стана. Унесен в мислите си, в следващия миг беше на дъното на дерето и се превиваше от болка. После се стегна и отблъсна паниката. Опипа крака си. Беше счупен на две места. Имаше охлузвания на лицето и доста кръв по дрехите. Вълк тичаше към него. Заскимтя, чудейки се как да помогне на приятеля си.
- Ама се наредих тоя път, Вълчо - изскърца през зъби Единака. Извади от джоба телефона си. Батерията беше на края на заряда, а нямаше и обхват. Раницата с всичко необходимо никаква не се виждаше.
Свечеряваше се бързо и рязко застудя. Задуха силен вятър и замириса на сняг. Единака се опита да си направи шина. Омота я с връзката на едната обувка и пробва да се движи. Болката направо го просна в несвяст.
Събуди го нещо мокро. Вълк ближеше лицето му и скимтеше като кутре. Вече беше нощ. Тъмна, студена и беззвездна. Отнякъде се чу вой. Отсреща друг му отговори. После още един. Единака лежеше безпомощен. Вълк се беше свил до него и го топлеше с тялото си. Е, май ще се мре - мина през ума на Единака. Вълчият вой се чу по-близо. Вълк вдигна муцуна, подуши въздуха и зави. Силно и протяжно.
- Вече всичко си идва на мястото - Единака като че забълнува в просъница. - Ти, приятелю, не се бой! Аз всичко разбирам. Това е твоето племе. Не съм мислил, че ще си отида така, ама живот - не може да си го напишеш.
Вълкът слушаше шепота на човека и се оглеждаше с наострени уши. Когато трите големи сенки се отделиха от близките дървета той вече беше на крака. Напрегнат и готов за битка. Най-голямата сянка изръмжа предупредително. Другите две приближиха. Вълк не се поколеба. Засили се и скочи към водача...
Единака дойде в съзнание на разсъмване. Главата на Вълк тежеше на гърдите му. Наблизо се въргаляха два трупа. Вълк не дишаше.Така ги намери горската охрана.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 2 години, 11 месеца hash: cc1985053c |
|
1. Така потънах и изживявах всяка дума, че накрая се разплаках...
За съжаление хората малко познават вълците. Имала съм опит като дете с вълче, намери ме в градината на баба, уплашиха го хорските викове и никога повече не го видях. Поне така мисля. Като по- голяма вече няколко пъти засичах голям вълк, едва ли е същият защото малкото беше по- скоро сиво, а големият кафяв към черен. Големият все го виждах полускрит зад някое дърво, гледаше ме, но никога не се приближи, нито аз, то е ясно.
Интересното обаче е, че след случката с малкото вълче та до ден днешен, често мигове преди да заспя или точно в момента на събуждане виждам бял вълк. Виждам го през бяла мъгла, наблюдава ме, но също като онзи другият не се приближава до мен.
Страхотно написана историята ти! Потопи ме изцяло в изживяването, а после се върнах и в моите си спомени.
Благодаря ти!
|
| преди: 2 години, 11 месеца hash: c931e4598d |
|
2. Благодаря за коментара ти. Щастлив съм, че ти е харесал разказа ми. Само като допълнение на думите ти, според доста алтернативни днешни учени, името българи идва от думата вълци. Хубав ден.
|
| преди: 2 години, 11 месеца hash: c931e4598d |
|
3. Благодаря за коментара ти. Щастлив съм, че ти е харесал разказа ми. Само като допълнение на думите ти, според доста алтернативни днешни учени, името българи идва от думата вълци. Хубав ден.
|
| преди: 2 години, 11 месеца hash: 561223cab6 |
|
4. Готина история.
Евала!
|
| преди: 2 години, 10 месеца hash: 9684f45d3f |
|
5. Плаках като дете. Защо публикуваш тук анонимно?
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
