Сълзите на сърната
преди: 2 години, 6 месеца, прочетена 2189 пъти
Сълзите на сърната
Стана ловец случайно. По-скоро приятелите му го навиха. До казармата не беше хващал оръжие.
След първата стрелба, взводният половин час не можа да си затвори устата. Десет от десет. Всички куршуми право в целта. В поделението отдавна не бяха имали такъв талант. Беше роден за стрелец. Направиха го снайперист. Уволни се с куп отличия и награди.
После живота го подхвана и рядко стреляше, понякога за кеф. Нямаше афинитет към оръжието. Ожени се, родиха му се деца. Всичкото му свободно време отиваше за тях.
Повечето от приятелите, и те семейни, станаха ловци. Уж да бият дивеч, а иначе да са по-далеч от семейното огнище. Поне в гората да му отпуснат края. Все по-често го подкачаха – нали беше най-добрия стрелец, хайде сега стани най-добрия ловец! Той обичаше гората, водеше децата на екскурзии и излети. И един ден, след поредната агитация, склони. Защо пък не? Ще ходя с приятелите, хем в гората на чист въздух, хем и нещо за хладилника ще донеса. Извади разрешително, купи си пушка(след дълго избиране). Подариха му едно гонче, Рошльо се казваше...
И ето дойде първият ден. Цялата дружина се събра на изходния пункт. Беше студено и ясно ноемврийско утро. Чуваха се шеги – солен мъжки гърлен смях. Кучетата трескаво лаеха, усещаха предстоящия лов. Непознатуги гонячи. Навлисата досега тръпка обзе и него. Адреналинът действаше като опиат. Натовариха се по джиповете и след едночасово друсане по черните пътища стигнаха ловния участък. Там старшият на групата ги раздели. На него като на новобранец му се падна да е гоняч. Разбрал маршрута си, той зареди пушката и пое по баира. Рошльо подтичваше пред него размахал уши. А вляво и вдясно се виждаха и други гонячи. Навлязоха в букова гора. Листата бяха окапали и клоните на буките се протягаха каато ръце за молитва към сивкавото небе. Скоро Рошльо подуши диря и възбудено пролая, гледайки към него.
Подсказваше му, че е усетил дивеш. Той свали пушката от рамо и забърза след кучето. Дирята се губеше в някакви храсталаци и гончето настървено се скри в тях, лаейки пред погледа му. Пред него, с подскоци грациозно тичаше сърна. Той възбудено вдигна пушката и се прицели. През оптиката целта беше като че ли до него. Затаи дъх. Но пръста му си остана на спусъка. В следващия миг сърната и кучето изчезнаха между дърветата. Затича след тях. Отдясно се чуваше приближаващ лай. И друго гонче беше усетило ссърната. Вече тичаше по стръмния бряг на дерето. Рошльо истерично лаешше някъде наблизо. Вляво, в падината до дерето имаше къпинак. Лаят се чуваше от там. Запъхтян той спря пред къпинака. Кучето беше заклещило сърната в храстите. Животното отчаяно се опитваше да се измъкне от гибелния капан, тръните бяха раздрали кожата му и по тялото му аленееха капчици кръв. Това още повече настървяваше Рошльо. Сърцето на ловеца лудо биеше, напомпано от адреналина. Той стоеше вцепенен пред храстите и гледаше сцената сякаш всичко беше нереално, като в сън. Тогава, като на забавен кадър, сърната спря да се мята и покорно прие участта си. Обърна се към ловеца и го погледна. И той я погледна и видя... В кафявите сърнешки очи, топли очи бавно се събираха две сълзи. Но освен ужаса, в тях той съзря някаква неземна, вселенска доброта. Тя го парализира, вцепени ръцете му и те изпуснаха пушкаата. Не очаквал такава реакция, Рошльо се стресна и спря да лае. Обърна се към него и го изгледа с недоумение. Усетила мига сърната подскочи покрай кучето и изчезна в гората. Сякаш внезапно събудил се от хипмозата, той се наведе, взе оръжието и замахна с всичка сила към най-близкото дърво. Приклада и цевта се разхвърчаха в различни посоки...Това беше неговият първи и последен лов.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 2 години, 6 месеца hash: cfc413ed2f

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   Разплака ме още веднъж, .. пречистващо някак. Ти си, който писа и "Вълк" нали? С такава сила излъчваш емоциите на всички живи в разказа, че дори нямаш нужда да ги пишеш/описваш. Публикуваш ли на други места? Дай линк ако е така? Със сигурност бих си купила книга с твои разкази, имаш ли нещо публикувано? Ако не- помисли си, имаш много за даване... И пиши някой псевдоним, за да те търсим по- лесно. Благодаря за още един споделен разказ и емоцията, която подари!

 

...

преди: 2 години, 6 месеца hash: bab5d84bd0

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   Прекрасен стил, много добре написано. Благодаря! Подкрепям номер 1, с удоволствие бих си купила ваши разкази.

 

...

преди: 2 години, 6 месеца hash: 885c4751c8

гласове: 1 2 3 4 5   (229372 гласа)

3.   Хареса ми , подкрепям 1. Е, чак до рев и сополи не се стигна, но определено имаш талант :) Продължавай да пишеш, че това е една ниша която е на изчезване вече...

 

...

горе^

преди: 2 години, 6 месеца hash: 0a42aaf6c5

гласове: 1 2 3 4 5   (205505 гласа)

4.   1, мен пък ме подмокри... Поставих се за миг на мястото на сърната и усетих силата на ръцете и на волята му. Честно казано - не ми се искаше да избягам... Той нямаше да стреля по мен с пушката.

 

...

преди: 2 години, 6 месеца hash: d5890c005a

гласове: 1 2 3 4 5   (6 гласа)

5.   Няма по-голямо падение за човешката душа освен това-да стане ловец и да убива беззащитни животни.Един палач дори стои по-горе от ловеца.

 

...