Любов ли е, чудо ли е?
преди: 2 години, 10 месеца, прочетена 399 пъти
Здравейте, приятели!

Вероятно всеки от Вас е бил в тази ситуация. Наистина нужен ми е съвет от непознати.
Преди около 2 месеца случайно започнахме да излизаме с едно момиче. Тя тъкмо се раздели с бившия си и аз бях след тежка раздява, но беше минало повече време при мен.
Всекидневно си пишем. Като и двамата се търсим. Не си пишем много, но се търсим. Излизаме на вечери, театър, кино, разходки. Разбира се, преди това се бяхме изяснили какви са обстоятелствата. Тя е изключително честна и казва, че не е готова са нищо сериозно за момента, затова нека оставим нещата така. Аз бях окей, тогава. Излизах с много красиво момиче и не исках и не очаквах нищо.
Взаимоотношенията стигнаха до интимност и планове за почивка.
Прекарахме си добре на морето. До тук са изминали около 2 месеца, откакто поддържаме контакт с нея. Отидохме на море и като цяло тук вече се обърках. В голяма част от времето, ние се държахме все едно сме двойка, тя се отпуска и всичко е точно.
Но й става нещо мени си настроението и спира да общува, постоянно телефона си гледа. Чувствах се все едно съм сам на почивка и изпадахме адски напрягащо мълчание и ми се скапваше настроението и на мен. Започва да говори за бившия си. Разбира се, влизам с разбиране и изобщо не я упреквам. Аз не бях на себе си след последната раздяла.
Влюбих се, пак се почувствах жив. Аз съм изключително директен човек, все пак съм на възраст, в която знам какво търся от живота и една жена. Не искам да си губя време и попитах, дали вижда развитие в нашите взаимоотношения, защото я харесвам, държа на нея и бих искам да преминат отношенията ни в нещо повече от секс. Отговорът и е, че ме харесва, че и е хубаво и спокойно с мен, но и трябва още време да разбере какво иска и дали съм нейния човек. Изкарах "картите на масата", обясних и какво търся в една жена, че я харесвам много и искам да преминем в етап, в който да се опознаем по-детайлно и с някаква перспектива. Странно може би, но не търся бройки вече и секс. Емоционален съм, романтичен съм, през студентските години добре съм си поживял.
Разбира се, тя ми обясни пак и намеси отново бившия си. Но оправдания само. Обясних, че я разбирам и нека да си дадем една почивка 2-3 седмици, в която тя да разбере какво търси и иска от мен. Аз няма да излизам с други, защото нямам нужда и ще я чакам. Казах и че я искам и съм сигурен в това. Решението е нейно, ако реши да се върне при бившия, или да тръгне с друг, аз просто ще си продължа и няма да погледна назад.
Просто съм на 100 процента сигурен, че искам нея, но не искам да я отблъсна.

Въпросите ми са.

Реално 2 месеца взаимоотношения, достатъчни ли са за една жена да прецени, какво иска от един мъж?

Правилно ли съм извадил картите на масата?

Да проявя ли повече инициатива, или да се отдръпна малко, за да и до липсвам?