Влюбен ли е?
преди: 2 години, 10 месеца, прочетена 447 пъти
Здравейте!
Ето и моята история, доста съм объркана от всичко което се случва около мен на 34 години съм.
Обвързана съм от 9 години, имам две деца но нещата не вървят от доста време, не получавам никакво внимание, не се чувствам жена, никога не сме на едно мнение, с една дума нещастна съм, по-лошото е че мъжа ми не смятате че имаме някакви проблеми, за него всичко в наред, най-важното е че има секс.
Да, но аз като жена имам и други нужди.
Винаги съм била отдадена, внимателна и моногамна, но миналата лято за да се разсея и малко да сменя обстановката заминах на село като стоях по няколко дни връщах се в столица и така, цяло лято, там срещнах едно момче, което едно време сме играли като деца, засичахме се често в селото разговаряхме, докато усетих в един момент, че се увличам, изпитвах нужда да го видя, стана ми гузно от тези ми чувства, знаейки в какво положение се намирам, според мен и той ме харесваше, но все пак няма как да покажем каквито и да било чувства. Но както редовно засичахме и говорехме, така изведнъж той нарочно спря да се засича с мен, много сме се разхождали и дори споделяли един с друг. Той има проблем с обвързването никога не е имал сериозна връзка докато аз съм имала три такива, но той непрекъснато ме обърква с поведението, в едни моменти си личи че иска да ме види и че се чувства много добре с мен, в други се отдръпва рязко.
Питала съм го какво го притеснява, ако иска можем да не поддържаме никакъв контакт, но да ми каже директно, той ми отвръщаше че пази мен и него, защото било очевидно силното привличане, а все съм омъжена жена, но иска да сме приятели, аз напълно се съгласих, че така е правилно.
Но винаги когато се виждаме проявява грижа, споделих му за много мои проблеми включително и с мъжа ми, той е невероятно мил и грижовен, винаги е много разбираш, търси повод да ме докосне, и да се близо до мен максимално. Времето ни минава като един миг заедно, винаги ни е трудно да се разделям не можем да спрем да говорим. Често ми напомняше че сме само приятели, но друго показваше.
Съветвал ме веднъж да се разделям с мъжа си, да намеря човек, които да ме цени и да не ме приема за даденост, и винаги много се ядосвам като стане въпрос за него, щом не мога да го променя защото по всичко личало че съм доста нещастна.
Питал ме е какви да страховете ми да се разделя, припомня ми доста често една случка преди повече от 15 години как тогава съм го отрязала когато ме е поканил на кафе и т. н
Лятото свърши и аз някак получих облекчение че нищо не се случи и че не съм се поддала на емоцията защото просто съм разочарована и нещастна.
Честитихме си празниците и сме си писали няколко пъти за как си по едно изречение нищо повече.
Споделял ми е че много обича децата, че все не се получавало че не е могъл да намери жената за него и че си е бил труден характер.

Лятото свърши дойде това лято, пак го виждам, видяхме се 2-3 пъти досега и опа тръпката е все същата да не кажа по
силна, отношенията със мъжа ми не са се променили разбира се.

Пак ту ме избягва ту виждам че иска да ме види, последния път бяхме на кафе привличането и химията е толкова силна че не мога да я опиша, дори се разплаках пред него последния път, той е се сдържа и ме прегърна хвана ме с двете ръце за лицето и ме окуражи, но аз сведох глава защото бях на косъм да го целуна защото му признах нещо много лично което не го бях казвала на никого което ми се е случило той тежко го преживя и на следващия ден дойде вкъщи нашите също бяха там да ме види и попита лично как съм?

И все пак ме обърква той е толкова сдържан казвал ми е два пъти че нарочно ми е казвал че хич не сме си приличали щ, а всъщност смята че много си приличаме, той е доста вярващ вярва във сродните души и съдбата, казвал ми е дори че каквото трябвало да е негово само щяло да дойде при него.

Хем така хем иначе хем уж ме иска да не кажа че е включен дори защото погледа говори много, но понякога гледа надолу сякаш не искам да го гледам, имам чувството че и двамата се измъчваме но то е интроверт тип човек, аз също не можем със всеки да си напаснем да разговаряме и да сме приятели, но с него всичко е толкова различно.
Аз пък му признах че като сме били деца съм го харесвала, той страшно се зарадва като го чу, но все се чуди защо съм го отрязала тогава, а аз реално не помня случката дори.
Питал ме е два пъти дали още обичам мъжа си, казах му че ме е страх да го кажа на глас.
Просто понякога все едно иска да каже или справи нещо за да му се обидя и да не го търся повече, не знам просто.
Последния път дори ми каза че бил такъв човек че харесвал винаги повече от едно момиче, не знам защо ми го каза, някой път доста увърта, защото друг път пък казва че имал е възможности ей така за нощ, но не е такъв да се възползва от жената, просто ей така, даже му го казах че много обърква постоянно, той каза че има много неща да ми казва, но усещал че не съм готова.
Как как според вас да разбера какво всъщност реално изпитва.
Не мисля че би ме наранил или си играе с мен, личи му искрено че се радва да ме види радва се на компанията ми и се радва на децата ми, според мен е искрен и в това че го е грижа.
Доколко знам през тези седем месец в които не сме се виждали е имал връзка за по малко от месец той ми го каза.
Последния път дори ми каза че много искал вече да има свои деца, много обичал децата и децата го обичали, наясно съм че аз забранена зона и не съм подходяща за него.
Казвал ми е че съм много добра майка.
Не е от тези дето свалят звезди не ми е правил комплименти или нещо да ме зарибява.
Веднъж му казах че съм със ниско самочувствие и не мисля че съм красива, въпреки че хората ми казват обратното и само и единствено тогава ми е казвал Да много си красива!
Понякога настина смятам че сме сродни души и той е моята мъжка версия, толкова си приличаме.

Все пак бих искала странично мнение по въпроса по скоро от мъжете търся мнение какво значи неговото поведение.
Не искам да се заблуждавам, а като жена действам по емоционално.
Каква е разликата между това мъжа да е влюбен и увлечен по една жена?