Проблеми със... всички
преди: 2 години, 10 месеца, прочетена 371 пъти
Ще тръгна от далеч да разкажа моята история. Когато бях малка, а и сега не е по различно не получавах особена майчина любов. Никога не сме се разбили с майка ми. Исках да й споделям, да ми бъде приятелка и близка. Тя ми казваше, че ми е майка и трябва да ме възпитава и не може да ми е приятелка. Много често имах нужда от подкрепа и не съм я получавала. Бях проблемно дете, търсих помощта й да се справя, но не я получвах. После изпитвах страх да й споделям.
В тийнейджърските си години бях ужасна. След като заминах да уча, премислях много и промених много неща в себе си. Станах по-смирена, по-внимателна. Срещнах мъжа си, който също имаше проблеми с майка си и споделяхме едно тегло.
Големият проблем дойде след години, когато всичко се изсипа на моята глава. Моята психика, неговата и на двете ни майка. Момента, в който се роди нашето дете и не се бях замислила какво ме очаква.
След раждането на дъщеря ми мисля, че успях да си направя една добра равносметка какво се случва около мен. Мъжа ми - с добра работа и много време за почивка. Въпреки всичко никога не е достатъчно починал и вечно изнервен и за най-малкото, което го помоля. Опитвам се да пазя самообладание и да не се ядосвам. Но ми се налага да ползвам неговата помощ. На всичко, което говоря с него отговаря троснато и да не г занимавам. Колкото повече му угаждам, все по зле става. Виждам, че няма уважение към мен, но не му се занимава особено и с дъщеря ни.
Майка ми - бяга като дявол от тамян, когато я помоля да я гледа дори за малко. Последния път, когато тя плачеше неистово изпадна в истерия. Почна да прави откачени неща, които не искам да споделям сега.
Идва момента, в който няма на кого да се опра, да бъде адекватен и любящ. Детето ни често плаче, а мъжа ми постоянно си изпуска нервите. Почвам да мисля как съжалявам, че го избрах и атмосферата вкъщи е ужасна. Толква се старая да поема всичко върху себе си, за да има разбирателство, но не се получава.
Как дори мога да го напусна, когато няма на кого друг да разчитам? Сама не мога да се справя, заради чести боледувания на детето мога да остана и без работа. Чувствам се като в капан, от който измъкване няма.