Когато родителите делят децата си? - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (127303)
 Любов и изневяра (31343)
 Секс и интимност (14915)
 Тинейджърски (22181)
 Семейство (6974)
 Здраве (9973)
 Спорт и красота (4835)
 На работното място (3570)
 Образование (7569)
 В чужбина (1762)
 Наркотици и алкохол (1144)
 Измислени истории (806)
 Проза, литература (1848)
 Други (20225)
 Избор на редактора (158)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес.

Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти.

 

  

Споделена история от Любов и изневяра

Когато родителите делят децата си?
преди: 2 години, 9 месеца, прочетена 1846 пъти
Проблемът е в това, че баща ми има втори брак и аз отраснах при втората му жена и общото им дете. За мен живота беше ад, лошо отношение, лишения, незаинтересованост. Другото му дете отрасна, като принц. Държах се уважително и към двамата, въпреки лошото отношение към мен. Баща ми често ме унижаваше, при това и пред чужди хора, беше сляп за моя живот, за сълзите в очите ми ежедневно. Отидох за живея при баба ми, там също не бяха добре нещата, спях в тяхната стая на един твърд диван, защото просто нямаше къде. Като станеше нетърпимо при нея, отивах при баща ми, въобще живот ден за ден и оцеляване. С годините осъзнавах, че този живот ме е сринал и това дава отражение в настоящето. Някак си запазих уважение, канех ги вкъщи, когато имах мои дом вече, обаждах се често, правех подаръци, плащах разходи, но ситуациите продължаваха с различни нюанси, но лошото отношение, унижението бяха постоянно. От другите ми роднини беше същото, от страна на родната ми майка също. Дори не се обаждат да питат как съм. В един момент разбрах, че майката на родната ми майка, ме е лишила от полагащото ми се наслество по майчина линя. Същото се случи и от страна на родния ми баща. Просто никой не се интересува от мен. Незнам какво да мисля. Баща ми е имал моменти, когато е имал проблеми и независимо от всичко застанах зад него, включително и финансово, но манипулиран от жена си, прави каквото тя каже. Казвам си, пари и имоти, голи се раждане, така и си отиваме. Сякаш обаче някаква карма изтърпявам. Борба, мъка за всичко. Семейство и роднини които просто не те искат, чудя се как не виждаха, че нямаше какво да облека, едно видимо съсипано, нещастно дете. Баба ми търчеше, като луда да слугува и да гледа останалите си внуци, които си имат живи и здрави родители, гледани добре. Аз бях последна грижа. Веднъж я попитах директно и тя ми каза, горката втора съпруга на баща ми, взела мъж с дете и тя правела всичко възможно да компенсира, това. Значи тя горката жена, е взела това решение сама, а аз едно невинно малко дете, което расте в такава среда, без защита подкрепа и любов, това няма значение. Днес не знам как да се държа с тях, стискам зъби, да спазвам норми и порядки, на моменти просто избухвам, защото неуважението, постоянните лъжи на баща ми, който според мен са за да успокои гузната си съвест постоянно лъже и "изравнява" уж нещата, как сме равни с другото му дете, което е абсурдно и толкова видно. Аз се отдалечавам с всеки изминат ден, чуваме се рядко, просто съм нежелана това е. Моите успехи винаги са иронизирани, дори и моменти когато трябва да съм щастлива от постигнато получавам негативност и обратно към общото им дете, винаги оправдания и винаги всичко е страхотно или се замазва всичко, крият. Просто съм отчаяна, какви хора. Незнам как да се държа с тях вече. Не съм дала повод за всичко това с нищо, отговорна съм, премерена в думи, държание, уважителна и с какво заслужих всичко това? Живея далече вече, обаждам се за семейни празници, вече няколко пъти се случва да се обадя на телефона се чува как ядат, разговор 1 минута, айде, че е шумно, събрали сме се. Отвратително. За мен това е неуважително и не мога да го приема.

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 2 години, 9 месеца
hash: d72bff6e04
гласове:
1 2 3 4 5
  (313149 гласа)

1.   Тежко е, но е нужно да се приеме, че семейство далеч на значи любов, уважение, подкрепа. Аз съм осиновено дете, което беше нежелано от всички във второто ми семейство, а майка ми (осиновителката), впоследсвие не един път е изказвала съжаление за избора си. За щастие го осъзнах бързо, което ме и превърна в определен тип човек, но иначе няма как да оцелееш. Забрави за тях, гледай си живота и си прави изводи за хората като цяло. Няма да намериш одобрение там, ако ще да се разчекнеш... малко е като с несподелената любов - няма какво да направиш, ако другата страна не те желае.

 
  ...
преди: 2 години, 9 месеца
hash: 33142f8554
гласове:
1 2 3 4 5
  (258716 гласа)

2.   Това, което можеш да направиш, е да продължиш напред. Търси си добър мъж, създай си семейство и не повтаряй техните грешки. И да се ядосваш, няма да промениш семейството си.

 
  ...
преди: 2 години, 9 месеца
hash: 52eb17eb19
гласове:
1 2 3 4 5
  (229372 гласа)

3.   Защо не живееше при родната си майка и как нейната майка те е лишила от наследство?
Когато се създава ново семейство, в него за домакинството имат принос и двамата родители. Много е сложно, но родната ти майка е най-виновна в случая.
Тя каква майка е изобщо?
Не им помагай с нищо повече, не си длъжна.
Каквото повикало, това и се обадило.

 
  ... горе^
преди: 2 години, 9 месеца
hash: 2490e8bc51
гласове:
1 2 3 4 5
  (205505 гласа)

4.   А каква ти е нуждата да продължаваш да се вреш, където ти е зле? Защо? Какво очакваш да се промени сега вече?
Какво имаш нужда да получиш от тях? Признание, извинение?
Защо не се обичаш достатъчно за да се поставиш в твоят си център, а продължаваш да се въртиш около техният?!
Дано си отговориш честно!
Успех и прегръдка от мен!

 
  ...
преди: 2 години, 9 месеца
hash: 44b3fbcd6b
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

5.   Престани да търсиш одобрението им и се махай от там възможно най скоро.

 
  ...


...
преди: 2 години, 9 месеца
hash: bdf8a76eae
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

6.   Авторката към 3. Починала е родната ми майка.

 
  ... горе^
преди: 2 години, 9 месеца
hash: bdf8a76eae
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

7.   4. Не мога да си отговоря, обвинявам се и търся вината в себе си.

 
  ...
преди: 2 години, 9 месеца
hash: 4258dc2c32
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

8.   От това което прочетох, личи, че си много стойностен човек и въпреки всичко, което ти се е случило, искаш да имаш нормални отношения с тези индивиди /хора и семейство не мога да ги нарека/. Продължавай напред, дано имаш късмет в любовта и създадеш нормално семейство и с обичта, която носиш, да дариш тях. Не се упреквай за нищо! Семейството, в което сме се родили, не можем да изберем, но приятелите и как да продължим живота си, избираме ние. Желая ти много, много късмет, щастие и любов!

Ж 45

 
  ...
преди: 2 години, 9 месеца
hash: 574ad6b526
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

9.   Казвам ти едно, трябва да си отрежеш роднините, без компромиси. Няма защо да продължаваш с унижението.
Аз преди около 4-5 години отрязах токсичната част от семейството ми, не съжалявам и грам. Спираш да звъниш и да ги търсиш, естествено няма как да имаш и претенция към нищо тяхно. Няма да имаш и помощ от тяхна страна.
Направи опит, спри да ги търсиш и виж кога и за какво ще те потърсят. Аз така направих с леля ми, от 2018 година не сме се чували.

 
  ... горе^
преди: 2 години, 9 месеца
hash: c1e9c0757a
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

10.   Почти всеки когото познавам е от дисфункционално семейство... жалко, каквото е - такова, децата нямат вина за отношението, което получават от възрастните! Единствено, ако решиш да имаш деца, не се отнасяй с тях, както са се отнасяли с теб! Колкото до роднините, прекъсваш отношения, но пък си следиш правата, водиш се законен наследник и на майка си, и на баща си, дори при направено завещание, в което не си спомената, имаш право на оспорване, и законът е в твоя полза, няма как да те лишат от дял. Общуването и взаимоотношенията, нямат нищо общо с наследството, тъй че е хубаво да разбереш когато родителите ти умрат, за да си вземеш полагаемото (ако нямат дългове, разбира се, тогава - отказ от наследство).

 
  ...

...
преди: 2 години, 9 месеца
hash: 582ccbc43c
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

11.   Авторке, ясно е, че ще ти е трудно сама да си отговориш и така се излекуваш. Не, че не знаеш, но ти е трудно да процесираш, нормално, в теб още живее и плаче нараненото, самотно дете. За това потърси добър психолог, но не от новоизлюпените дето гледат бързо да мине времето и да влиза следващият, а добър, проверен, потърси мне ия на други.
Специалист ще ти помогне да се поразровиш в собственият си вътрешен свят, да изведеш на повърхността всичко, което натежало си лежи на дъното и гние, а така боледува и всичко хубаво което може да влезе там...

Н 4

 
  ...
преди: 2 години, 9 месеца
hash: 6084a20ed3
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

12.   Бъди прилежна и последователна към собственото "Аз". Честта и достойнството се изграждат и доказват в трудните моменти. Учи- в книгата ще намериш сила и утеха. Ще се изключиш- самоизолираш от фалша и низостна на родителя. Ще дойде рано или късно момента да отлетиш от дупката на гнета. Такива хора като теб се изграждат като силни и принципни личности. Успех и по- малко негативни емоции за напред.

 
  ... горе^
преди: 2 години, 9 месеца
hash: bdf8a76eae
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

13.   Благодаря за съветите. Срещнах се с психолог, не ми допадна много поведението му, защото някак си говорейки примерно за настоящето, ме попита с какво се занимавам, което е ок, но като ме попита как се казва фирмата, осъзнах, че всъщност го тресе любопитството, не дойде на уговорена среща при това два пъти и т.н., но поне ми отвори очите, че всъщност не мащехата ми е виновна за всичко, а това, че той и е позволил всичко това, което беше важен момент в моята гледна точка. Това беше преди няколко години и от тогава основно се занимавам сама. Що се как до наследство, да си го държат, направено е чрез покупко-продажба естествено за да няма проблеми, но няма значение.
За четенето, чета много и това много ме обогатява. Отношение към мен от чуждите хора усещам уважение, на работните места, чести коментари, че съм прекалено възпитана, тактична, добронамерена, като облекло много стилна винаги дозирана, интелигентна ...общо взето в този дух. В чужбина съм вече и отношението към мен е много добро, дори шефа ми ме убеждава постоянно как всъщност се подценявам, предложи ми позиция, която други от фирмата с роден език, образование за мен са по-подходящи. Днес ме привика във връзка с новата ми позиция да ме попита как се чувствам и дали не ми е дошло вповече огромния обем информация, всъщност за мен беше всичко нормално, спокойно и дозирано, а аз очаквах в пъти повече, явно резултат от моите страхове, подценяването и мачкането в което съм израснала и очакването винаги на нещо лошо. Добронамерени са всички към мен, аз го виждам, но не мога да го осъзная и повярвам. Забелязах още, че примерно отивам някъде за нещо, влизам добронамерена, усмихната, позитивна, колкото и да ми е тежко и получавам с много редки изключения, много добро отношение, разбиране, компромиси дори. Винаги се опитвам да търся решението, а не проблема в една ситуация, защото от дълбане няма смисъл. Благодаря на всички за гледната точка, имам още много какво да преосмисля.

 
  ...
преди: 2 години, 9 месеца
hash: d71a22a564
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

14.   Ето затова казвам, че семейството е надценено нещо. "Ама той ти е баща/тя ти е майка". Голям праз! Когато са токсични хората около теб, все тая какви са ти. Ей това е много лошо в България - да не се обиди родата.

И аз като авторката, израстнах в т.н "смесено" семейство и от двете страни. Баща ми и жена му се отнасяха много добре с мен, докато вторият мъж на майка ми ме мразеше в душата си. Когато станах пълнолетен, казах на майка ми, че мога да имам някаква връзка с нея само ако разкара този боклук от живота си. 10 години минаха и все още нямаме връзка. Е както и да е.

Авторке, ако си ученички, стисни зъби. Станеш на 18-19, хващай багажа, тегли им едни майни и си гледай живота. Да, ще ти е трудно без семейна подкрепа, ама твоето "семейство" е токсична помийна яма.

 
  ...
преди: 2 години, 9 месеца
hash: 0fccff4dd1
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

15.   14. Мила ако майка ти нищо не ги е направила, не се лишавай от контакта с нея. Пиеш чаша отрова и очакваш те да страдат. С кого е тя, това не те касае. Изборът е нейн. Гледай себе си. Преосмисли.

 
  ... горе^

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net