Споделена история от Любов и изневяра |
Какво да правя за да се възстановя?
преди: 2 години, 9 месеца, прочетена 1723 пъти
Преди година бях с момиче и двамата бяхме на 19 сега след много време все още не съм дошъл в преходното си състояние, започнах постоянно да говоря и не мога да спра да общувам, преди като чели не бях такъв, постоянно мисля за да направя нещо и да стана друг, но все още живея в миналото. Не знам защо но не мога да приема че пропуснах една част от живота си докато тя и беше все едно за това между нас. Сега контактувам но просто не е същото, няма наслада няма нищо, постоянно гледам черногледо на нещата и мисля че вече не съм привлекателен колкото преди бях, разсеян съм и доста често гледам назад в миналото и мисля за това как трябваше да продължа. Откакто се разделих постоянно не се разбираме с родителите и винаги си държа на моето но без успех за разбирателство. Не знам нито накъде да поема с нова, нито дали отново ще срещна любов, преди се забавлявах, но осъзнах че съм се разлигавил с нея до неузнаваемост, да не говорим че и доста финанси и загубено време имах в миналото с драми кавги и ненужни за нервите ми мисли и неправди, защо е предпочела нещо друго а не това което е имала? Знам че всичко се променя но просто отказах да го приема. Преди се грижих за себе си доста, с усмивка и радост приемах всичко, но вече го правя с огромна доза недоволност като цяло, промених си мнението за много неща и вече приятелка е трудно да си нанеря. Преди беше нормално нещо, сега е трудно, всяка започва да се дразни и надува предварително преди да сме говорили, аз бях харесван и уважаван, но явно съм се оставил не трябва човек да позволява да стигне дотам!
|
Коментари |
|
Вземи последните коментари по RSS |
|
|
преди: 2 години, 9 месеца hash: 558dc92f86 |
|
1. Звучи като да ти е направила магия.
|
преди: 2 години, 9 месеца hash: 1d0866f132 |
|
преди: 2 години, 9 месеца hash: c12c311da3 |
|
3. Хей! Психолог и вяра, това са двете думи които ти трябват. Не съм в позиция да говоря за вяра, понеже трябва да я следвам не само на думи самият аз, за да ти казвам нещо на теб. Но тя е по-важната дума. Първата - за да те накара да видиш, че проблемите които си мислиш че имаш са породени естествено и да не се самообвиняваш - всеки от нас ги има в изобилие и в разнообразие...
|
|