 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Любов и изневяра |
Парадоксът на връзките
преди: 2 години, 5 месеца, прочетена 894 пъти
Наскоро се замислих, че колкото по-дълбоко познаваш някого - партньор или просто приятел, или роднина - толкова по-близо си до неприятни му черти, които нямаш нагласа да търсиш в началото. Тоест колкото повече се сближаваш, толкова повече имаш причини да се отчуждаваш.
Когато се вълнуваш да си намериш партньор, естествено, впечатляваш се от нещата, които ти харесват, дори в любовната захлас не забелязваш очевидни минуси. При приятелството си впечатлен от подкрепата, честността, общите интереси и ценности с другия човек. Роднините автоматично очакваш да те подкрепят и да са ти сред най-близките хора. Човек няма инстинкт в такива ситуации да търси лошото.
Но с времето, с количествените натрупвания, излизат всякакви минуси наяве. И то не просто минуси, а минуси, които може да натежат повече от плюсовете - в смисъл, виждаш в другия не просто, че има някакви си недостатъци, всеки човек има, а че има черти, които са несъвместими с твоите собствени разбирания, ценности, стремежи, интелект и пр. Това си е до известна степен шок и не всеки го приема. Понякога отношенията минават на някакво механично ниво, по инерция, което е много тъжна гледка.
Аз примерно осъзнах за близък човек (приятел), че всъщност е ограничен, глупав, с прояви на отвратителни селски черти като скъперничество; вълнения само около битовото оцеляване и насмешка над всичко, което е свързано с интелект, естетика, дълбочина; опростени и скудоумни модели за функционирането на света. Но ми е трудно да приема тези факти, защото те станаха видими, едва вследствие на задълбочените ни отношения.
По подобен начин, в партньорството, понякога започваш да усещаш, че другият човек просто не те чува, че в комуникацията ви има обмяна на думи, на информация, но не и на усещания, ценности, болки или радости.
Не знам дали не е полезно човек да търси минусите още в самото начало. Замислих се дали дълбоки връзки не тръгват точно от хора, с които не си се понасял в началото, защото при тях знаеш къде не си пасвате и имаш "чист терен" да търсиш допирни точки извън конфликтните зони. Нямам отговор на този въпрос.
Какво бихте споделили по темата?
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 2 години, 5 месеца hash: ac9c100f50 |
|
1. Много ми допадна написаното и мога да твърдя, че напълно те разбирам. Разсъждавам по същия начин, изключително трудно е да си паснеш с някого ама наистина да си паснеш, в случай в който неговите негативи не ти правят впечатление или не се сблъскват, както каза с твоите ценности и виждания. Мисля, че това е нещо, което трябва да се приеме / под това, визирам написаното/, просто е неизбежно с всеки човек, с който се сближиш да се случват по мед и масло нещата, затова отношенията са сложни. Не ти трябват много приятели, а един, двама които да са твоите хора. Останалите са познати, хора с които да приказвате на по-повърхностно ниво, да пийнете едно кафе или едно питие. Не очаквай с всеки с който мъничко се сближите да е кой знае каво или да е "твой" човек. Отношенията са изключително сложно нещо. За портньор е наистина важно гореописаното, но от какъвто и човек да е не можем да изискваме да мислиш и разсъждаваме по един и същи начин, важното е да не си пречим, а да се надграждаме. Аз мога да твърдя, че познати имма много, истински приятели - двама. Като единия не излиза много, не е от най-общителните, другия е купонджия и понякога не взема най-добрите адекватни решения, но правят и си имат своите си негативни черти/неща, които на мен не са ми тежест. Аз ги приемам със всичките им минуси и плюсове, както и те мен защото безгрешни хора няма и това е.
Колкото до последните ти написани редчета, дали е случайност или си прав- не зная. Но наистина поне при мен се получава така, че хората които не харесвам в началото или са ми създали грозно впечатление, в последствие си ставаме близки, съответно приятелите които споменах по-горе. Точно така си случиха нещата, за единия си казах "какъв е този асоциален темерут" и може би защото видях този мину, така да кажем в началото, след като се запознахме си го приех такъв какъвто е. Та да - има нещо вярно и в това.
|
| преди: 2 години, 5 месеца hash: d4b27027a3 |
|
2. Харесва ми как ти тече мисълта. Някак с лекота. Защо не опиташ да напишеш книга? Иначе да, за всичко си прав. Понякога нещо положително в човека отсреща от раз те грабва и минусите не са ти от значение. Или просто не искаш да ги видиш. До момента, в който вече много натежават и няма как. Отчиташ ги, там са. Разочарованието е тъжно наистина. Но безгрешни и идеални няма, нито ти си такъв, нито пък аз. И това е хубаво да не забравяме никога.
|
| преди: 2 години, 5 месеца hash: 4a050abb93 |
|
3. Бих допълнил, че повечето хора отдават огромно значение на желанието да се обвържеш с някого, но по-важното е желанието да останеш обвързан с този някого напук на това, което животът ви сервира.
Ако мога да се изразя по-поетично "да бъдеш във връзка с някого означава ежедневно да се бориш с живота, който винаги ще се опитва да ви разделя". Всеки ден е нов потенциален опит от негова страна. Представете си една река и две лодки - двете лодки се движат една до друга. Това краят на историята ли е? Не, разбира се! Течението, вятъра и кой ли още не ще прави всичко възможно едната лодка да "избяга" от другата! Искате да сте заедно с другата лодка? Ще трябва да се постараете това да стане!
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
