Споделена история от Любов и изневяра |
Как да постъпя? Оставам до него въпреки всичко, но не знам дали е правилно
преди: 2 години, 6 месеца, прочетена 877 пъти
Преди месеци срещнах това момче. Още тогава знаех, че той е невероятен и се забавлявахме много заедно, той ме последва и започнахме да си говорим. Знаех, че е влюбен в мен и аз го харесвах много.
По това време имах много мъже около себе си, които търсеха вниманието ми, но аз не исках нито един от тях, защото не ги чувствах подходящи. Само че когато той се появи, всички те изчезнаха, спряха да съществуват.
За първи път от месеци се почувствах много щастлива, бях напълно заобиколена от звезди заради това ново момче. Исках само него и избрах да бъда с него. Чувствата ми към него започнаха сякаш да растат. Но тогава само седмица по- късно той пожела да се оженим. По- малък е от мен с 4 години, но пожела веднага да бъда негова жена.
Аз се почувствах щастлива, но нещо в мен ми каза да не го правя макар това колко щастлива бих била и колко го харесвах.
Само че неговата нетърпеливост сякаш ме уплаши. Постепенно пеперудите в стомаха ми изчезнаха и сякаш нещо много красиво постепенно беше унищожено. Усетих, че той много ме обича, но мисля, че направих грешката да се впусна в това много бързо. Знам, че той ме обича, ние много се грижим един за друг. Но аз просто не мога да кажа, че го обичам. Не все още.
Въпреки всичко, аз го ревнувам, когато го няма често ми липсва, ако нещо лошо му се случи не знам дали ще мога да го преживея, сексът ни е страхотен, никога не се караме, има дълбоко уважение между нас. Обикновено, когато на жена въобще не ѝ пука за мъж тя не се държи така.
Не знам в момента какво чувствам. Много пъти си казах край, ще приключа всичко, няма да бъда с мъж, който не обичам както той обича мен, но опитах няколко пъти, всеки път чувствам сякаш част от мен се е разкъсала.
Обясних му всичко това, но той не иска да се откаже от мен.
Аз се грижа за него, когато мога, не искам друг мъж. Когато ми заговори за брак чувствам щастие, чест въпреки, че не мога да го направя. Бих била толкова щастлива да съм негова жена... Въпреки че съм толкова объркана аз избрах да остана до него и бих му дала всичко, което мога. Много го обичам като човек, като мъж много го харесвам. Не знам какво да правя или какво става. Но същевременно не искам да го изгубя.
В мен си мисля дали просто да не се оженя за него и да се грижа за него цял живот? Но няма да го предам никога. Винаги ще съм му лоялна.
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 2 години, 6 месеца hash: c8faa5a9bf |
|
1. Хем боли, хем сърби. Това разбрах от тези противоречиви дрън дрън. Момиче, ти не си наясно със себе си, как искаш ние да сне?
|
| преди: 2 години, 6 месеца hash: bf4e894cd5 |
|
2. Обсебило те е това момче... някак е успял почти да нулира здравия ти разум. Според мен трябва да се отдалечиш известно време и да изчакаш да ти мине първо онова чувство на тревога когато не си около него, когато не контактуваш с него и когато освободиш разума си, тогава чак да свърши какво точно чувстваш и защо.
Притеснителни са емоциите ти за толкова кратко време, а предложението за брак след една седмица е много притеснително...
|
| преди: 2 години, 6 месеца hash: a5f2aa5f2a |
|
3. 1, повечето хора в този сайт питат, защото не са наясно. Защо иначе им е да питат каквото и да е?
|
|
