Как се преживява бивш?
преди: 2 години, 1 месец, прочетена 796 пъти
Здравейте! Искам да споделя с някого как се чувствам. Моля за съвет!

Неочаквано (поне за мен тогава) приятелят ми получи възможност за работа в чужбина. В началото ситуацията ми беше представена като нещо, за което бил „забравил“, че кандидатствал, но аз не мисля, че може да се забрави подобно нещо и да не ми каже, че има такива планове. Трябваше да избира между кариерата и любовта. Аз, като човек, който би избрал любовта на всяка цена, му се възхищавам на волята, която имаше, за да избере кариерата. Беше категоричен, че не иска да се разделяме, а да продължим с връзка от разстояние известно време и да търсим възможност да бъдем отново заедно. Но откакто замина, той се промени. Постоянно нямаше време за мен и аз се чувствах като тежест, която му се моли за внимание. Връзката ни стана ужасно токсична, а аз бях обвинявана за всичко. Не съм го разбирала, искала съм прекалено много внимание и т. н. За мен не беше нормално да не мога да му звънна просто така, той искаше да му кажа час и ден, пък ако е свободен сме щели да се чуем, но редовно му излизаше ангажимент и трябваше да го отложим. Според мен има ли желание, винаги се намира време.
В един момент ми писна. Вече бях плакала прекалено много, чувствах се сама в тази връзка. Винаги аз инициирах всичко, аз го търсих, аз мислех милиони начини как да прекарваме време заедно, дори му предложих да напусна работа, да рискувам и да замина при него, но неговото любимо беше "То така, ако ставаше". Аз бях готова да направя дори невъзможното, но едно връзка се движи от двама. Всички около мен ми казваха, че с неговите действия той се подиграва с мен, но аз винаги го оправдавах. След няколко ужасни месеца, колкото и да не исках, му казах, че на този етап предпочитам да се разделим и да опитаме пак след време, когато той реши, че вече може да ми даде това, което за него беше толкова много - внимание.
Останахме в прилични отношения и може да се каже, че поддържаме някакъв контакт. Вече мина повече от половин година, но аз още го мисля. Често му пиша, за да видя как е. Всеки път му правя някакви намеци за събиране, но виждам, че той няма такива намерения. Последния път му казах, че съм напуснала работа и че вече нищо не ме задържа тук, но той не реагира по никакъв начин. Чувствам, че ми пише просто от уважение, а не защото му пука какво се случва с мен. Държи се студено, а аз упорито продължавам да се надявам, че може да се сближим.

Мразя себе си, защото падам толкова ниско. Показвам му колко съм зависима от него и го карам да си мисли, че е най-перфектния мъж, а добре осъзнавам, че не е. Имах толкова много любов, на която той не беше готов да отвърне. Искам да приема, че всичко свърши, но не мога.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 2 години, 1 месец hash: eee4088326

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   Няма страшно - хора, които ги е страх, че няма да си намерят друг партньор в живота, винаги изпадат в голямо страдания за "любимия", който им е изневерил или направил нещо подобно. Или се стягаш и почваш да си живееш живота на чисто и с ясното съзнание, че оня дето не те е уважавал вече го няма (и няма смисъл от вайкане/рев и мъка по него). Или продължваш да си губиш времето от живота както до сега и в един момент - хоп, той живота си минал... Хората сме свикнали да минаваме по лесния начин през живота и като дойде реалността, и като ни удари, и все едно света е приключил. Хората по цялата планета се разделят и събират. Има си статистика за тези неща и ти също си го преживяла. Намери си някакво хоби, което да ти влияе добре, и което да ти помогне да си намериш нова любов. Няма лесно в този живота - в един момент всички стигаме до трудните неща. И там се вижда, кой има воля и кой се е изнежил в живота :) Относно съвета: Може би трябва да си промениш отножението към мъжете, за да може да им покажеш, че искаш да бъдеш ценена и обичана поне толкова, колкото ти ще ги обичаш.

 

...

преди: 2 години, 1 месец hash: e1a74cf8f0

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   Какво да се прави, любовта не се тегли на кантар, та всеки да получава колкото дава. В двойката единият обича повече. И страда повече от раздялата. Де факто връзката ви, доколкото е имало такава, е прекъснала в момента, в който той е заминал, че даже и преди това. Ако желаеше да е с теб щеше да се стреми да се съберете, ти и сама го знаеш. "... на този етап предпочитам да се разделим и да опитаме пак след време, когато той реши, че вече може да ми даде това, което за него беше толкова много - внимание. "Не знам за теб, но на мен това ми звучи ужасно жалко и унизително. Намеците ти за събиране пък могат само да го отблъснат, вместо да го привлекат. Любов не се дава по милост и от съжаление. Примири се, не ти е писано да си с този, не си губи времето и спри да го търсиш. Защото в един момент може съвсем да му писне и да те отреже директно, от което ще те заболи повече.

 

...

преди: 2 години, 1 месец hash: d4d9c003b6

гласове: 1 2 3 4 5   (229372 гласа)

3.   Клин, клин избива. Бивш с настоящ с корекция на грешките от миналото. И не правиш това което не искаш на теб да направят. Много е важно раната да е зарастнала, а болката отшумяла- на чисто и свободна от натрупаните негативни чувства и състояния.

 

...

горе^