 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Любов и изневяра |
Разминаваме се с нея от няколко години, а все още има тръпка... и то каква тръпка!
преди: 16 години, 3 месеца, прочетена 6709 пъти
Здравейте!
Най - после разбрах какво е да обичаш истински някого, но за жалост - нещастно. Имал съм много връзки много от които повърхностни, и винаги съм търсил човека с главно "Ч". Е, най - после я намерих, но като че ли малко късно. По долу ще я споменявам като "Нея" и "Тя". Случката е следната. На 35 години съм. Със Нея се запознах през 2002-ра, покрай работата ми. Усетих, че има нещо между нас, има тръпка, и то каква тръпка! Тя по някакъв начин го показваше, имаше нещо като приятелство между нас. Може би и двамата бяхме твърде заети, ежедневието ни беше доста ангажирано. Тогава дочувах оттук - оттам, че ме била харесвала. Преди да се реша да направя каквато и да е крачка към нея, тя тръгна с друг, също познат, и след известно време скъсаха, явно решили, че не са един за друг. Това нещо някак си ме накара да се поотдръпна.
Междувременно аз срещнах друго момиче, за което съм женен от 5 години, но с нея нещата не потръгнаха добре. Просто несходство на характерите. Пет години изчаквах, но в крайна сметка разбрах, че между нас няма нищо, само сме свикнали да живеем заедно, нещо като съквартиранти. Няма любов, има само сиво ежедневие. Деца от половинката си нямам. През 2005 г имахме служебно тържество покрай коледните празници, и Тя беше там. Спомням си, че беше петък, седмицата ми бе много тежка, и вечерта си бях пийнал покрай тържеството. Съвсем ненадейно, Тя седна до мен, и си говорихме сигурно два - три часа. Попита ме защо съм бил избързал да се оженя, и ми каза, че съжалявала че съм се оженил. Говорихме си за много неща, откровено си казахме, че имаме тръпка един - към друг, дори се държахме за ръце. Вечерта я закарах с колата си до тях, и преди да тръгне, се целунахме доста страстно. Когато я потърсих на следващият ден, Тя ми обясни, че ако някога съм свободен, да и се обадя, но на този етап сме нямали право да се виждаме, защото съм бил женен, че семейството било нещо ценно за нея, и тям подобни. Аз се опитах няколко пъти да говоря с нея, но без резултат. Подкарахме си я по старому, виждахме се покрай работата ми веднъж - дваж месечно, но тръпката не изчезна. Винаги, виждайки я, съм търсил начин да я заговоря, да и се обадя, да срещна погледа и.
Преди около два месеца срещнах отново Нея, и нещо в мен потрепна. Същата тръпка, същото хубаво усещане. Усмихваше се както винаги, излъчваше лъчезарност. Поздравихме се. Стана ми толкова приятно, че я виждам. Разменихме си няколко смс-а, в които аз настоявах да се видим, а тя първоначално ми казваше, че нямало смисъл, че съм женен. Но в крайна сметка се съгласи. Излизахме няколко пъти. Това бяха незабравими срещи за мен.
Дотолкова си харесахме като характери, така ни беше хубаво заедно, че накрая имах чувството, че именно Тя е човекът, който съм чакал през целия си живот. Направихме си няколко излета през почивните дни извън града, заведох я на чудно красиви места. Такава невероятна романтика, толкова истински думи, такива страстни целувки, като че ли живеехме последните си дни, като че ли обичахме за първи път! Никога няма да ги забравя тези срещи! През цялото време имах чувството, че съм живял с Нея, че се пзнаваме отдавна, че всичко мога да и споделя, без да се притеснявам. Влюбих се до ушите! Междувременно си търсех повод да скъсам със половинката ми, да и поставя ребром нещата, и това, че искам развод, без разбира се да казвам за Нея.
А тя казваше, че не е добре и за двама ни, известни сме в града, да ни виждат заедно, ще пострада както нейното, така и моето реноме. На мен много не ми пукаше от това - все пак рано, или късно все някой щеше да ни зебележи, градът е малък, веднага щеше да се разчуе. Както и да е, колкото и да се криехме, като си я изпращах след последната среща, наистина ни видя наш общ познат. Това много я притесни. Заяви ми, че наистина трябва да престанем да се виждаме, със което аз не се съгласих, но тя вече беше решила. След два дни и изпратих букет със 11 рози, с закрепена картичка, в която писах, че я обичам.
И изведнъж - нова изненада! Преди около седмица жена ми заяви, че е бременна от мен! Цели пет години правихме опити да зачене, но без резултат, и ето - накрая се получи.
Точно когато вече търсех начин и бях твърдо решен да се разделим. Сега не знам как да се чувствам - от една страна ще имам дете, което много ме радва. От друга - то ще бъде още една пречка да бъда с Нея. Разбира се, съобщих новината и на Нея. Тя първоначално не знаеше как да реагира, но след няколко дни ми прати смс, с който ми каза, че трябва да бъда усмихнат и щастлив, защото ще ставам татко, пожела ми висок боен дух, и да гледам само напред. Аз съответно и отвърнах, че много ми липсва и ще ми липсва, и винаги, по всеки повод и по всяко време може да разчита на приятелството ми. Но знам, че няма никога да я забравя! В момента душата ме боли, искам да направя нещо по въпроса, за да съм с нея, но не знам какво. Мира не ми дава мисълта, че се разделям със човека, когото толкова време съм търсил. Моля, дайте ми съвет!
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 16 години, 3 месеца hash: eb52a3d921 |
|
1. Единственното хубаво нещо, което виждам е малкото ангелче, което ще се роди. Всичко друго за мен е една дълга и много заплетена история, в която няма нищо истинско... заблуда след заблуда, лъжа след лъжа, а къде е краят на това ?! Краят е смъртта!
|
| преди: 16 години, 3 месеца hash: 446e9bfda4 |
|
2. Нямам право да давам съвети. Но имам мнение - появата на детето е ясен знак, че трябва да запазите семейството си. Може би това е едно голямо изпитание, но все пак сте имали възможността да бъдете заедно с тази жена. Запазете хубавите спомени и приятелството. Може би ако бъдете заедно - няма да е за дълго. Може би не случайно все в последния момент се случва нещо и вие се разделяте. Вие сте силни характери, а както е според поговорката "два остри камъка брашно не мелят"
Имах едни познати, които точно заради това се разделиха- връзката им се превърна от любовна във взаимно унищожаваща. Имаха семейства, получиха свободата си, за да бъдат заедно и отново не успяха. Остана само угризението на съвестта, взаимните упреци от рода на кой е виновен и кой е потърпевш. Има упреци, озлобление и самота. Къде отиде любовта - никой не знае.
|
| преди: 16 години, 3 месеца hash: 2eda449f7b |
|
3. Пропуснах да спомена, че Тя е сама. Живее с майка си, има си две кучета, но въпреки това е доста самотна. С последният си смс ми каза, че ако един слънчев ден съм разведен, независимо дали със ли без дете, да и се обадя, че само тогава имало смисъл. Не знам какво да правя, раздвоен съм, страшно съм влюбен, и това не е от скоро.
Имам чувството, че точно преди да забременее жена ми, имахме възможността да се опознаем с Нея за два месеца, а това, което видях, ми хареса много. Мисля, че не е просто увлечение. Просто нещата между нас сe случваха поетапно, на части, и въпреки това не сме си безразлични, има тръпка.
|
| преди: 16 години, 3 месеца hash: 0d9f141f0b |
|
4. Найстина ужасно заплетена история. Но защо ми се струва, че Тя те ревнува и по репликите, който ти казва те подтиква да скъсаш... така ли е???
Все пак не разрушавай семейството си, защото ще изгубиш доверието на жена си, пък и това дете означава много за вас сигурна съм, а на Нея не и пука иска само теб.
И още нещо постъпил си много, много незряло. Да оставиш жена си да живее в лъжи, а ти да се забляваш с Нея незнам как не изпитваш някакви огризения.
С няколко думи ти си едно нищо изгубено в нищото.
|
| преди: 16 години, 3 месеца hash: 2eda449f7b |
|
5. Моля, без обиди! Аз споделям историята си такава, каквато е, и очаквам някакъв полезен съвет. Ако нямате такъв, просто не пишете! А колкото до угризенията - да, имам ги, но просто не мога да си представя да изживея живота си с жена си, а не с Нея. Не бих казал, че ме подтиква да се разведа, дори постъпва много благородно, като оставя нещата такива, каквито са. Единственото, което ме спира е още нероденото ми дете.
|
...
| преди: 16 години, 3 месеца hash: ce8fd3d06c |
|
6. Здравей !
Послушай сърцето си! Това ти го казва достатъчно зряла жена. Животът се изнизва в отговорности, ангажименти и заблуди, хиляди заблуди. Самият ни престой на тази земя е заблуда. Единствената реалност била любовта. С това обаче не се отменя отговорността към децата, които създаваме. Но дали сме им достатъчно полезни, когато душата е свита на кълбо, когато сме мрачни, неудовлетворени от живота, с разбити сърца, които крием зад ежедневните проблеми ?
Дали ги разбираме достатъчно, даваме ли им достатъчно, когато емоционалният ни свят е съсипан, защото сме убили любовта. Разбира се, нали сме в крак със статуквото, имаме нормално семейство, дом, деца, работа, така както се изисква от наслагвания години модел или морал.
Помисли върху тези аспекти от живота, преразгледай вътрешните си критерий за добро и зло, и не забравяй, че истинската любов е беусловна, не познава страха, не ограничава - не отнема нечия свобода, но в същото време е отговорност, всеотдайност и изисква компромиси. Не съм съгласна, че те ревнуват или че искат от теб раздяла. По-скоро са ти дали възможност да намериш щастието си в това което вече си създал. Отговорът е винаги вътре в нас и ти ще намериш своя, убедена съм.
|
| преди: 16 години, 3 месеца hash: 2eda449f7b |
|
7. Благодаря ти за окуражителният отговор! Иска ми се да постъпя така. Дано да имам куража да го направя.
|
| преди: 16 години, 3 месеца hash: 5dbe92bafb |
|
8. Късно е чадо, мандалото хлопна... Нямаш право да лишаваш детето да има баща!!! Като имаш толкова голяма тръпка защо легна със жена си? Вече си направил избора. Представи си, че се разделиш сега с жена си и един слънчев ден Тя ти зададе горния въпрос. Какво ще й отговориш? Тъмен облак ще закрие слънцето и ще стовари мълния на главата ти.
Така че си гледай мъничето, обичай си го и се грижи за него. А ако не го обичаш по-голям боклук от теб няма.
|
| преди: 16 години, 3 месеца hash: 0d9f141f0b |
|
9. От №4 До автора:
Извинявай ако съм те обидила, но докато четох твоята история аз останах с такова впечатление каквото вече прочете...
И все пак моят коментар остава същият...!
|
| преди: 16 години, 3 месеца hash: 52f1db5b89 |
|
10. Номер 6, иска ми се да имам приятел като теб!
Коментарите на другите, обаче... Чета ги и усещам жлъчта на толкова нещастни в любовта жени! Искрени извинения към тях, но СТИГА ЗЛОБА! Защо не можете да понесете мисълта, че някоя жена е обичана толкова много, без това да Ви огнети?
Аз съм жена, но винаги съм била обичана. Заради това и не мога да сложа всички мъже "в един кюп":) Според мен техните чувства в много случаи са дори по - истински и силни от тези на жените!
Иска ми се всички Вие да повярвате в тази любов, че авторът я е усетил с цялото си същество и желае да и даде шанс! Ако Тя е Човекът, ако запълва всички "празнинки" в неговия живот, ако Я чувства като другата си половинка...? Защо да не разбере отговорите на тези въпроси, които са типични само за един влюбен мъж? Вярно, може и да се лъже, може да живее в розова заблуда, но пък какво от това? Има право да поеме риска! Да знае със сигурност дали е открил щастието или е научил един труден за преглъщане житейски урок...
Всяка една от Вас е завидяла, че един такъв видимо интелигентен и свестен мъж "гори" заради тази жена! Признайте поне пред себе си! Простено ни е, жени сме! То си ни е в кръвта!:)))
Аз Ви съветвам да се радвате, че такива чувства съществуват, да вярвате, че и Вие ще ги изпитате!
Желая Ви от все сърце да сте обичани, колкото заслужавате! Така няма да има на кой да се сърдите, освен на Вас самите!:)))
|
...
| преди: 16 години, 3 месеца hash: 446e9bfda4 |
|
11. Опитвам се да погледна нещата с очите на автора. Мисля, че го разбирам. Какво бих направила аз с моята женска логика?
Бих се опитала да се сдобия с повече търпение и да бъда по-справедлива към детенцето, към жената, която го носи в утробата си. Бих запазила самообладание. Бих изчакала раждането на детето. Бих била всеотдаен родител. Ако не обичам съпруга си бих насочила любовта си изцяло към детето и бих се опитала да се отнасям към съпруга си като към равностоен партньор и приятел - с коректност, без лъжа и егоизъм. Когато детето вече не е толкова беззащитно, когато съпругата вече не се нуждае толкова от моето присъствие бих направила своят избор. Ако това е било любовта на живота ми, то тази любов трябва да издържи на изпитанието. Ако наистина сме един за друг създадени - то няма начин да не успеем да бъдем заедно.
Може би това не е правилния начин. По-лесно е да бъдеш от страни. В реалния живот не винаги теоретическите решения са изпълними.
|
| преди: 16 години, 3 месеца hash: f5a5f1a8c6 |
|
12. Доста е трудно положението, в което се намираш. Въпреки, че съм жена, в този случай определено не бих казала да оставаш с жена си само, защото е бременна. Тук много хора ще казат, че не съм права. Според мен обаче, ако останеш с настоящата си жена, ще си нещастен цял живот. Ок. Сега ще имате дете. Но това е единственото нещо, което ви свързва. Помисли ли за това, че детето ще порастне и ще му е много кофти като вижда как родителите му не се обичат и не се разбират. Моите бяха така и честно ти казвам бях адски щастлива тогава, когато се разведоха.
Моят съвет е да се разделиш с жена си, но нищо да не липсва на детето ти. Ти можеш да си баща и без да сте заедно с майката. Ще й е тежко много, но не е ли по-добре да сте разделени, отколкото нещастни заедно.
Помисли обаче много добре дали изпитваш наистина тази любов, за която говориш. Сигурен ли си, че познаваш "Нея" толкова добре? Да не съжалиш после, защото връщане назад няма. Успех от мен!
|
| преди: 16 години, 3 месеца hash: 2eda449f7b |
|
13. Здравейте отново!
Аз съм авторът. Благодаря Ви за обмислените отговори! Оценявам и това, че са писани от жени, а в момента май най - голяма нужда имам от женски съвет. Със сигурност няма да си изоставя детето, а и при един евентуален развод, съм сигурен, че ще бъде дадено на майката да го отглежда. От сега мога да преценя реакцията и отношението както на нейните, така и на моите родители, това че ще бъда най - черният, е съвсем ясно. Друг е въпроса, че ще ме яде съвестта. Сигурно си е част от изпитанието. Интересно защо точно в последният момент, преди да е станало твърде късно, имахме възможност с Нея да се опознаем по - добре, и защо точно тогава жена ми забременя?! И ако това не е някаква карма ))). Както и да е, ще се боря за Нея. А какъв огън ми гори душата, ако знаете ........
|
| преди: 16 години, 3 месеца hash: ed7edb845e |
|
14. Подкрепям №12 идва един момент, когато децете порастват и поемат своя път а ти ще си останеш цял живот нещастен щом не обичаш жена си.Животът се дава веднъж изживей го човешки с много любов с любимата жена.Аз имам позната, която живее 30години с мъж, когото не обича и все заради децата но те пораснаха и в един момент и казаха "Ами да не си го търпяла толкова години".
|
| преди: 16 години, 3 месеца hash: 3ecaaa5687 |
|
15. Всяко решение се изстрадва. Ти също ще изстрадаш своето, каквото и да е то.
Пише ти една жена, която е в позиция, сходна на тази на твоята приятелка. Преди години срещнах Него. И двамата бяхме само приятели, разминахме се. Имахме допирни точки толкова, колкото ги описват в романите, както казват сродни души.; той довършваше моите изречения, аз - неговите. Аз се омъжих, след това и той. Разведох се със съпруга си. За Него знаех само от наши общи приятели - че със съпругата си нямат допирни точки, че е подтиснат, нещастен. Същевременно той доста преуспя, финансово обезпечен, с престижна професия. Аз също. След 13 години ме потърси. Още по-подтиснат, нещастен, на ръба на физическата разруха. Сега сме любовници. Той няма сили да се разведе. Всеки страда за своя избор, а решение, еднакво добро за всички, няма. Аз го обичам и искам да му дам това, което мога и което го прави поне малко щастлив. Той е същият човек, който винаги съм обичала, моето по-добро аз, моята половинка. По-добре малко, отколкото нищо. За себе си не искам нищо повече от това,което може да ми даде. Има две деца, от които едното е бебе на 1.6 години.
Моят съвет е да се бориш за любовта си. Вярно е, че има риск, но кога човек не рискува? Важното е да вземеш някакво решение и да го отстояваш. Ти си още прекалено млад за да живееш в агонията на нещастният съпруг, жертвал се за семейството си. Мислиш ли, че детето ти ще е по-щастливо с нещастни родители?
|
...
| преди: 16 години, 3 месеца hash: f13cd139c3 |
|
16. Ще ти бъде много трудно, но направи това което желае сърцето ти, а не това което трябва. Трябва да се борим за това което обичаме. Навремето аз направих грешка да направя това което трябва, сега вече е късно т.к. имам две деца и той също. Нещата са необратими вече. Хората ще бъдат гадни към теб но ще мине време и ще разбереш че си е струвало.
|
| преди: 16 години, 3 месеца hash: d2cfee5046 |
|
17. Ако не е възможно да си представиш живота с жена си и с детето, решението е лесно. Имам усещането, че вие със съпругата си се разбирате. В тази позиция не виждам как би се решил да се лишиш от детето си завинаги. Не се заблуждавай - каквото и да даваш няма да те признава за баща. Изоставил го заради себе си.
|
| преди: 16 години, 3 месеца hash: 4f35ed08c2 |
|
18. Номер 17 даваш професионални съвети.
И в други твои коментари ми харесваш.
КОЙ СИ ТИ? да не си авокат ?
ГС1
|
| преди: 16 години, 2 месеца hash: 97c8b376e1 |
|
19. Здавейте, мисля че Вие имате отговора във себе си. Живеейки цял живот в името на децата, пропускаме каде сме ние самите. Моля Ви единственно да послушате сърцето си - разума винаги ще Ви спира. Детето винаги ще бъде ваше, това е факт. Но любовта която носите е като влак, който в един даден момент няма да намери гарата си, защото нея просто нямя да я има...
|
| преди: 16 години, 2 месеца hash: 4665cf3af3 |
|
20. Пиеш ли? На трезва глава кого обичаш повече - любовницата си или семейството си?
|
...
| преди: 16 години, 2 месеца hash: 2eda449f7b |
|
21. Ха ха. Е, чак да пия... Пийвам си с колеги или приятели, но това е два - три пъти в месеца, и не мога да кажа, че ми е "хоби" )))))). И на трезва и на пияна глава обичам Нея. Това е. Мина точно един месец, откак не се виждаме със нея, но се чуваме всеки ден, и все още не мога поне малко да свикна с факта, че не е до мен. Все пак, 35-годишен мъж съм, не съм някакъв хлапак, и си давам сметка за чувствата, които изпитвам. Определено мога да кажа, че не е увлечение !
|
| преди: 16 години, 2 месеца hash: 4665cf3af3 |
|
22. В коя глава имаш повече мозък? Давай мисли с нея!
|
| преди: 16 години, 2 месеца hash: 2eda449f7b |
|
23. Там е проблема, че чувствата ми са от същата глава )))))
|
| преди: 8 години, 2 месеца hash: 631dd5a40c |
|
24. Авторе, едва ли следиш темата, след толкова много години, но би ми се искало да знам развитието...
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
