Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Всеки си има недостатъци, въпроса е дали ти минават границите на търпението. Ще ти кажа моята история - дано ти помогне

Аз се разведох след 17 годишна връзка. В един момент тя просто спря да ме понася, а аз спрях да се опитвам. В къщи беше една постоянна истерия, не ми се излизаше с приятели, а и те спряха да идват у нас. В един момент започна да обвинява и децата. Въобще - целия свят и беше виновен. Накрая ми изневери почти демонстративно. Аз поне се криех, ако това е оправдание.

7.   Човек няма как да знае какъв съпруг и баща ще се окаже мъжът, докато са само гаджета. Няма как да знаеш какво ти предстои. А и той се опитваше отначало да се държи добре. Докато не се оженихме...
Да, аз съм си виновна, защото нямах опит с мъжете и бях тъпа да вярвам в единствената любов. Мечтаех да имам здраво семейство и това беше най-важно за мен. Отказах се доброволно от всичко друго, заради това. Но едва след като се родиха децата видях, че реално аз съм сама с всички проблеми, че само аз давам и правя нещо за нашата връзка. Цял живот ли трябва да съм самотна? А уж имам мъж? !

Човек се променя с годините, пораства, осъзнава някои неща. Това, че някога си направил грешка, означава ли че цял живот няма да имаш право да я поправиш?

И питането ми беше "вие как се решихте на развод? ", а не "аз ли съм си виновна"! То е ясно, че си е моя вината. Питах на вас кога ви прекипя тотално.


Авторката

9.   И аз съм, като мъжът ти, само че аз хванах жена ми, да ми изневерява преди 13години. И сега се правим, че всичко е наред. Аз не изпитвам чувства към нея. Правим секс от време на време и си гледаме домакинството и децата.

10.   Той винаги си е бил такъв и ти си го знаела. Горките деца. Бракът не е само страст, но трябва разум и мисъл.

11.   Защо я нападате? Жената пита разумен въпрос от хората, които са преживели нещо подобно. Тук е пълно с разведени хора, нека те си кажат мнението. Още повече, че жената се е осъзнава преди да е намерила "голямата си тръпка" в лицето на някой случаен колега, каквито са повечето истории в сайта.

Сега на въпроса - мадам, не очаквай да се промени. Прецени си плюсовете и минусите на този брак. В крайна сметка тръпката угасва по някое време, но уважението и партньорството остават. Ако го приемаш за свой партьор в живота, на който можеш да разчиташ, че ще те гледа когато си болна, че ще ти помага ако останеш без работа, че сте постигнали нещо заедно, а не поотделно, то не си струва да го оставяш. Тъпкачи колкото искаш, партьори в живота - рядко се срещат. Като всеки човек и твоя мъж има плюсове и минуси. Ти също в неговите очи имаш както предимства, така и недостатъци.

Тъй като не съм се развеждала, спирам да давам акъли и ти пожелавам успех! И дано се включат хора с техните реални истории, а не тези перфектни моралисти, които са писали преди мен!

12.   Здравей!
Мъжът ти явно е в постоянна лека депресия и има проблеми в бизнеса. Чувства се неудовлетворен от постигнатото, но няма да ти каже.
Не е необходимо да се развеждаш. Необходимо е да промениш нагласата си.
Не си мисли, че браковете са безоблачно щастие. Дори тези, които денонстрират навън това, са с най-прогнилите бракове, изневери, фалш, лъжа.
Поемаш инициативата в свои ръце, резервираш билети за кино, за театър и каквото пожелаеш, и го поставяш пред свършен факт. Например хубав екшън би му харесал. А за театър - "Хъшове" на Александър Морфов е постановка, която харесват и хора, които не обичат да ходят на театър.
Няма никакъв смисъл да ходиш на психолог, трябва да вземеш живота си в свои ръце. Психологът не може да премахне непреодолимите проблеми, ти обаче можеш.
Преставаш чинно да се съобразяваш с мъжа си. Уговаряш се с приятелка/и и излизаш. Децатабили на детска градина, или на детски клуб, или на училище. Никой няма право да те държи като затворник вкъщи! Дръж се като свободен човек, а не като роб. Щом децата не са болни, пращаш ги на клуб веднага и намираш време за себе си. Дори и да отидеш сама на спорт, на фризьор, на шопинг, дори сама на кино, пак ще си по-добре.
Такива домоседи не осъзнават какъв тормоз е висенето вкъщи.
Ако си от София и търсиш нови приятелки, може да се срещнем и да се запознаем.
Омъжена жена

13.   Здравейте, ще си позволя поради анонимността да говоря на ти. Мъж съм, имаме семейство деца, в подобна ситуация сме в семейството ни, само че тази страст, която сте имали вие, при нас липсваше и в началото. Сега нямаме интимни контакти. На мен много ми липсват, имам нужда да получавам топлина, чувствителен човек съм, но не бих унищожил, семейството, което сме изградили, заради нуждите ми.
Ти, авторке, вероятно не се интересуваш от мнението ми, още заглавието ти е насочено към хората с опит за развод. Явно това е в теб и те кара да мислиш, че ще получиш спасение по този път. И така щеше да бъде, ако нямахме душа. Виж, човека е много повече от една плът и следващите от това неща. Като се вгледаш в твоя съпруг, спомни си всичко през каквото сте минали, слабости, трудности, почувствай го като човек, като твоя ближен и потърси радост в това, в него, защо не и в идилията, която вярвам имате в дома си с деца и всичко. Аз съм разбрал едно, свободата е нещо желано, но вероятно очите ни са замъглени да я видим и да се учудим колко близо е била до нас. Да се стараем да намерим истинските неща и да ги следваме!
За мен деструктивните мисли не са нещо положително, не и в едно "нормално семейство". Никой не е гарантирал да е лесно, но за да го има, трябва да се постараем и да бъдем постоянни. А, ако и твоя човек осъзнае тези същите неща, .. Желая ви щастие.

14.   Ами лошо е това че ревнува и не дава да ходиш никъде. Иначе и моят е леко такъв седи вкъщи, никъде не му се ходи, мъжете си гледат повече на тях да им е добре, едва ли не майката е длъжна да гледа децата и да чисти, рядко мъж проявява инициатива в чистенето. Гледай и ти желанията си, излизай, живей. Моят също не ме пита дали имам нужда от пари и такива неща.

15.   В отговор на всички по-горе коментирали.
Да, той си беше такъв още в началото и постоянно плачех от неговата студенина. Но той казваше, че много ме обича, просто си е такъв, дори и сега го твърди, и аз му вярвах. Казвах си, че явно си ме обича по негов си начин, че това ми е бил късмета и че все ще мога някога да го приема такъв, какъвто е. Мислех, че е нормално при всяко ново семейство да има проблеми, докато се напаснат характерите ни. Плачех му, че ми липсва нежност и топлина, че е студен към мен, а той ми казваше, че като имаме деца всичко ще се нареди и няма да ми е пусто в душата. И аз го вярвах наистина. Е, появиха се децата, оттам и моите отговорности се умножиха. Раздавах се изцяло за тях, за дома, за семейството. А той с времето стана още по-студен. Гледаше само работата си, не се сещаше изобщо да ме погледне или да предложи помощ за нещо. Казвах му, че трябва да обръща внимание на децата поне, да ми помага във възпитанието, но той за всичко беше на контра. За каквото и да сме говорили, все обвиняваше мен, че моите разбирания са грешни, че негова работа било само да работи и да изкарва парите, а аз да гледам децата и дома. Казвах му, че само това не ми е достатъчно, че ще искам да се върна на работа след майчинството, че имам нужда и от друга среда, и от други неща в живота, освен децата. Но той все не ме разбираше. Според него всичко си беше наред и не ми обръщаше изобщо внимание, когато му казвах, че ме боли и постепенно и аз охладнявам към него. Молих го години наред да се опитаме да се сплотим, да оправим нещата. Но той не се интересуваш, дори не искаше да говорим.
Е, аз се върнах на работа и нещата се сгромолясаха съвсем. Постоянни разправии, защо работя толкова много, защо не гледам децата (аз никога не съм ги изоставяла - винаги са имали приготвена храна, чисти дрехи, внимание. Но той ме обвиняваше, че съм лоша майка, защото понякога се налагаше той да ги взима от градина и да стои с тях вечер, докато се прибера), защо трябва и той да помага в домакинството. Години наред! Ревях, търпях, ходих на терапии. Нали сме вярващи и двамата, и за нас брака е до живот! Все се молех и се надявах нещата да се оправят.
Докато в един момент просто се уморих. От всичко. Вдигнах ръце. Вече знам, че една връзка трябва да се гради от двамата. Вече не ми пука как изглежда дома ни, какви са отношенията ни.
Да, той и сега работи и в момента ни издържа, защото ме принуди да напусна и последната ми работа. Свикна да си делим задълженията към дома и децата. Уж всичко е нормално. Но аз вече не го обичам, чужд ми е. Не ми трепва нищо за него. Понякога ми се струва, че и за него е така, но не си признава.
И така си минават годините, в безразличие и студенина....
Искам да правя толкова много неща, но ако тръгна да ги правя, за всяко следва скандал. Чувствам се като в затвор.
Кара ме да си мисля, че съм лош човек, че искам нещо повече от това да готвя и чистя. Постоянно ми казва, че съм била неблагодарна (на него и за живота, който имаме); че не съм знаела какво искам, че не съм се била наживяла. С две думи - аз съм най-долната за него. И понякога наистина се чувствам така.

Затова писах тук.
Това ли е живота и за другите семейни хора? Може ли цял живот да се живее без любов, без интимност, без радост?


Авторката

16.   Питаш това ли е живота и за другите семейни хора? На някои е това, на някои не е. При мен не е. Не знам с какво това реално ще ти помогне на теб? Животът всеки си го прави сам. Сгрешила си, че си напуснала работа и като нямаш никакъв доход си изцяло зависима от мъжа си. Ако искаш да се разведеш даже нямаш пари за адвокат, трябва да искаш от някого. Първо си намери работа, децата ти растат, не са бебета да стоиш цял ден с тях. После си прецени можеш ли да се справиш с живота (и с децата) сама. Иначе ще продължаваш това съществуване до край. Изборът е твой.

17.   Очевидно си нещастна и това трябва да се промени. Намери начин да бъдеш щастлива. Развод е най-доброто, ако ти стиска. Компромисът - любовник. Понякога да се решиш за последното трябва много време. Но и този момент ще дойде

18.   Все си мислех, че има някакъв начин да го заобичам отново, да го оценя и да съм доволна на това, което имам (а то не е малко). Можеби проблема е в мен... Можеби ми липсва нещо вътрешно.... И аз не знам вече.

Авторката

19.   Номер 17 - това с любовника не е вариант за мен. Не съм такъв човек, няма да мога. А и няма да реши проблемите, само ще ми стане още по-противен мъжа ми. А и той какъвто е ревнив и ме следи постоянно къде съм и какво правя, няма как изобщо и да намеря любовник.

Както казах и в предния коментар - търпях досега, защото се надявах, че има шанс да се оправят нещата. Но не знам дали, кога и как ще стане това.

Парите не са ми проблем, работа лесно ще намеря. И ако бях сама, отдавна да съм си тръгнала. Но децата са много привързани към баща им, а и той много ги обича.
Имаше период, в който бяхме разделени за няколко месеца и децата преживяха много тежко отсъствието му.
Не мога да съм егоист и да не помисля за тях.
Аз съм дете на разведени родители и знам много добре какво е чувството да нямаш баща.

Авторката

20.   Мисля си, че те разбирам, но... Това, което ти липсва, вероятността да го получиш след развода е нищожна. С две малки деца много трудно ще намираш мъж дори само за секс. За да се случи последният изобщо, някой трябва да гледа децата. Имаш ли толкова верен човек, който да ти откликва веднага? "Той" е малко вероятно да се съобразява с твоите възможности за срещи. За постоянен партньор (да заживеете заедно) бих казал "забрави". Поне на този етап. Като пораснат децата... може би. То тогава нещата няма да изглеждат точно като сега...
Помисли само колко моми днес има без мъже. За къде си с две деца...
Или може би имаш решимостта да му оставиш децата и да духнеш... зад граница?
Бих ти препоръчал да започнеш да го обработваш в твоя полза. Не може да не знаеш слабостите му. Виж как би могла да ги вкараш в употреба. Има достатъчно писано за подходи на действия в подобни ситуации.
Според мен не ти е време за развод точно сега. Факторите не са жизнено нетърпими. Поне няма животозастрашаващи такива.

21.   Абсолютно съм на мнението на авторката, че не може докрай да се знае до какъв човек ще се окажеш. Аз също съм била остра с хора в теми, които според мен са се самозабравили по-специално в отношението им към другите в живота, но случаят не е такъв. Какви са тия коментари? Авторката мрънкала, ама не знаела ли, вие какво мрънкате: не виждате ли, че коментирате в сайт за споделяне. Ама не знаела ли, като узнаела, да се разведе. Повечето от вас едно дете нямат, да знаят колко е трудно решение за развод а две деца. То така става, щракваш с пръсти и се развеждаш: тук има много фактори.

22.   Моите познати, особено тези с деца, правят така: Първо си намират няколко мъже, които са сами, пускат им секс и който първи предложи брак, прехвърлят се на него, а с мъжа си чак тогава се развеждат. Така пусто и самотно време няма.
М44

24.   До 22
Това е мизерно и отвратително!
Новият знае ли каква курва си взема?
Отделно - без привличане и то взаимни даже няма да си легна с която и да е жена!

25.   До н. 40 - според теб щом съм с две деца и вече за нищо не ставам, така ли? Да, направила съм грешка, която се оказва фатална и до живот, така ли?
Всички около мен ми казват, че съм хубава и достатъчно млада, за да започна отначало (още съм далеч от 40, а и изглеждам доста по-млада от наборките ми). Почти всички мъже, които са били около мен (колеги, приятели) са се опитвали да ме свалят, а доста от тях са ми казвали, че децата не са пречка, ако някой ме обича.
Но тук всички казват, че е невъзможно жена с деца да си намери нов и читав мъж. И последно - на кой да вярвам?

Да, факторите в живота ми не са животозастрашаващи, но аз реално не живея, а просто съществувам и то основно заради децата ми. До кога да чакам, за да започна да живея и заради себе си? Нима никога повече да не се надявам на радост и лично щастие?

Искаше ми се да се включат и хора, които са примери, че е възможно щастие и нова любов, и след развода...

Авторката

26.   Авторке,
Писала си 40, но предполагам, че имаш предвид 24?
Аз съм 24
Не съм искал да засегна теб, а предходния коментар в който става ясно, че омъжени жени спят с няколко мъже едновременно, за да могат да изберат най-добрия!
Това е гадно!
Имаш шанс за любов, но зависи от теб - решаваш и се развеждаш.
И мен ме хареса една разведена жена с две деца, но и аз съм семеен и няма как да се случат нещата между нас, а като се видим направо ни идва да се нахвърлим един на друг.

27.   "До кога да чакам, за да започна да живея и заради себе си? Нима никога повече да не се надявам на радост и лично щастие? " и "Децата са много привързани към баща им, а и той много ги обича... Не мога да съм егоист и да не помисля за тях. "
Изборът е само и единствено твой. Каквото е било при Х или У си е с тях и в техния живот, нищо не гарантира, че така ще е и с теб. Толстой не напразно е казал " Всички щастливи семейства си приличат, всяко нещастно е нещастно посвоему". Искаш промяна? Но веднага изтъкваш причината да не я правиш. Докато не пробваш няма как да разбереш дали ще си щастлива или не.
№20 ти е казал някои истини, дали ги приемаш си е твоя работа. Като си хубава жена, мераклии винаги ще се въртят около теб, но само за секс. Обаче желаещите да гледат чужди деца са значително по-малко. Ако се разведеш, ще видиш дали тези, дето ти приказват, че децата не са пречка, няма да изчезнат първи.

28.   В предния коментар съм написала по погрешка "н. 40". Имах в предвид "н. 20"

Авторката

29.   Аз съм дете на разведени родители, точно като теб. Майка ми винаги е изглеждала хубава, дори и до днес си мислят, че сме брат и сестра. Спомням си след като се разведе с колко мъже флиртуваше, бях отгледан от нея и баба ми. Общото на всички мъже беше, че след даден момент бягаха от нея заради мен. Реално намери любовта след като навърших 12, а се разведе когато бях на 2. Мъжете за единия секс всичко могат да ти кажат, но реално колко мъже биха приели жена с дете? В момента съм на 23 и лично аз не бих, дори и да съм влюбен.

30.   Н. 29 - можеби ти не си бил причината, а просто мъжете, с които е излизала не са били за нея. То и на момите без деца им е трудно да намерят с години свестен мъж. Но сте прави, да, с деца е по-трудно...
Е, аз имам познати жени с деца, дето срещнаха любовта от втория път и сега уж са щастливи.
Но ще се вслушам в съвета на н. 20 и ще се опитам "да го обработя" малко в моя полза мъжът ми (макар и да нямам никаква идея как точно! ). Досега опитите ми да променя нещо са неуспешни....
Ако някой от вас има някаква идея, каква тактика би помогнала, ще се радвам, ако споделите

32.   Няма ли други разведени хора с подобни на авторката
проблеми да споделят опит?

33.   Аз съм в подобно положение. 20 год връзка, напълно охладняла, опротивяла, не е живот, а живуркане без изход. Искрено ти съчувствам. Решение не виждам.
Иначе бих те посъветвала да почнеш работа и когато излизаш, да го поставяш пред свършен факт - излизам на кино, искаш ли да дойдеш? Не? Ок, тогава ще ида сама и точка. Децата много скоро могат да се научат да седят сами вкъщи за час два, ако са начални ученици, си е напълно в нормата. Просто се осмели, дръзни! И режи всякакви опити за контрол и ревност. Не казвам да си завъдиш любовник. Но не допускай да те третират все едно имаш такъв.
О, и щом няма да имаш любовник, вземи си котка. Помага.

34.   Авторке,
И аз съм в подобно положение на теб от гледна точка на това, че и моят мъж е мълчалив, студен, дръпнат, неинициативен и аз вече 20 години се чувствам невероятно самотна. Борила съм се да го предразположа да ми обърне вниманието, от което имам нужда, но с годините разбрах, че той просто толкова си може и няма как да очаквам повече. Аз обаче нямам и физическо привличане към него. Правим секс два-три пъти месечно, но без никаква страст. Оженихме се много млади и много прибързано и сега вече синът ни е голям и почти самостоятелен. И аз несъзнателно започнах да се оглеждам в другите мъже и сякаш търся да открия в тях всичко, което ми липсва. Харесвана жена съм, но варианта с любовник и мен не ме устройва, понеже и ние сме вярващи. На развод така и не се реших и сякаш се опитвам да се примиря, че мога да продължа да си живея самотна, без нежност и топлина, но тези неща ми липсват толкова много, че се чувствам на моменти много отчаяна. Той е добър, помага ми като го помоля за нещо, но имам нужда да усетя, че имам някой до мен. Не знам какво да те посъветвам, понеже и аз нямам отговор за мен, но дано и ти и аз да открием кое е правилното, което трябва да направим.

35.   До н. 34 - наистина сме в едно положение с теб :( И аз ти съчувствам. 20 години е доста време... Казваш, че синът ти е голям, защо не помислиш да се погрижиш за себе си вече и да се разведеш? Мен децата още ме спират, че са малки. Но тази самота не се търпи! Аз изпадам доста често в депресивни състояния и много се отчайвам, на моменти изобщо не ми се живее. Не знам дали ако остана сама с децата... може пък да се стегна и да се съвзема? ! То реално ние и сега сме си сами, само дето имаме "битови помощници".

Ако има начин да си разменим някакви координати, мисля, че ще ни е от полза да си общуваме.

Авторката

36.   Авторке, нито мъжа си ще промениш, нито разводът е решение точно сега. Мъжът ти най- вероятно действа като собствения си баща, т. е. копира семейния модел, в който е расъл. Нещастна си, защото не ти се удавя да го контролираш, с това не коментирам кой прав, кой крив. Твоето щастие от теб зависи, не от него. Съветът ми е да намериш начин да ти е ок при тези обстоятелства, защото смятам, че е най- добре да изчакаш децата ти да порастнат и да станат пълнолетни, преди да предприемеш каквото и да е. Осигури им нормален живот първо на тях, те не са виновни ти какъв баща си им избрала. Виновни няма, не бъди егоист и се смири. Успех!

38.   До н. 36 - ако това да продължим така заедно е най-доброто за децата, бих го направила!
Лошото е, че не съм сигурна, че това е най-доброто за тях... защото не се чувствам добре и съответно не съм адекватна майка в момента.
То аз съм още с него, защото през цялото време си мислех, че проблема е в мен, че аз го провокирам да се държи така. От няколко години ходя на терапии, уж да се оправя и да реша проблемите си. Но тъкмо се посъвзема и той прави нещо, с което ме срива! И вече не съм убедена, че вината е изцяло моя!

Авторката

39.   Твоята робота е- търсим мухи за слонове! Чудиш се от коя муха слон да правиш. Концентрирай се върху положителните страни на мъжа си. Той не може да те срине, ако ти не позволяваш това. Как ще се чувстваш ти е твой избор. Защо пък реши, че без него ще си по-адекватна майка? Съмнявам се. Всъщност мирогледът ти е неадекватен. Казах ти- виновни няма, очевидно не ме разбираш, отказвам се да обяснявам. Прави каквато искаш. Успех ти желая!

36

40.   Здравей Авторке,
Аз съм н. 34
И аз не знам дали развода е най-доброто решение. Сина ми вече е пораснал, но пък имаме общо жилище, за което изплащаме ипотека. Аз имам хубава работа, но мъжа ми помага поне за битовите нужди, ремонти по колата, по апартамента. И аз като теб много умувам какво решение да взема, защото не се чувствам никак удовлетворена. Много имам желание да си пишем на лично и ти бях изпратила координати, но не ми ги публикуваха за съжаление.

41.   Аз пък да попитам вече разведените. Решихте ли ребуса, преоткрихте ли любовта и щастието, живеете ли в хармония вече със себе си? Тя или той ли беше всъщност нерешимия проблем и сега как се лекувате- със самота или просто се изключихте от живота? Как се чувствате- като уморени коне, изцедени лимони или презаредени и готови за нови опити, авантюри или връзки колкото да се каже, че ги има? Но честно- за вас, самите.

42.   Офф супер досадни сте това жените и мойта е същата. Всичко ни е наред, гледаме си децата няма някакви драми и изведнъж изръси че и липсвали нежност и топлина и дрън дрън лиготии. Какво означават тези глупости някой да обясни? Аз си я обичам, но душевно кошче няма да ставам.

43.   Във всяка дълга връзка/брак хората малко или много си омръзват, няма ги първоначалната страст и химия, но продължават заедно, защото имат общи деца, бизнес, интереси.
И аз съм имала кризи в брака си - на 7 и 10 година - аз с лека забежка /без интимности/, мъжът ми увлечен по колежка, обсъждахме и развод, но седнахме като големи хора и всеки каза какво му липсва във връзката и положихме взаимно усилия, за да продължим заедно и то най-вече заради детето.
Дъщеря ни наскоро спомена каква късметлийка е да има стабилно семейство - нейни съученици с разведени родители са с такива емоционални и психически травми, въпреки че някой ще ме обори, че разводът в наше време е често срещано явление.
Поговорете като големи хора. От написаното оставам с чувството, че ти липсва тръпка.
Ако се разведеш, ще имаш ли гаранция, че ще си по-щастлива? Ще имаш мъже основно за секс и развлечение. Моя колежка чака вече 5 година възлюбеният й да се разведе, за да са заедно.

Ж 46

44.   Много хубав въпрос на номер 41. Отговорите може би ще помогнат на авторката да вземе решение.

45.   На мен пък ми хареса 43. Дай да се развеждаме само и да произвеждаме разбити семейства и деца и от от бракове, в които няма извращения, а просто ние сме слаби и все нещо не ни достига, там ме сърби, тук ме сърби, слънцето вече не огрява така добре стаята, ще трябва да се унищожи всичко, както се е постигнало в семейството в името на какво?
Дори не е ясно какво ще последва, дали наистина ще се намери "спасение". Живял си с един човек, колко, 10, 20 години и в един момент вече не издържаш, разваляш всичко, в момента, който ти се види най-удобен и правилен и какво постигаш така...
Не знам, за мен, ако има "нормалност" в едно семейство (по моему нормалност е да няма пребивания, изневери и др. подобни крайни състояние), то решението е само едно единствено - вътре в семейството. Като го няма, като не ти изнася и те сърби повече тук и там, ами търпиш и уважаваш ближния си, ти отговаряш за своите постъпки и дела.
И след като попремине живота, оставаш до ближния си, да споделяте старините си и да си бъдете подкрепа. Това знам.
От номер 13.

46.   41, аз ще ти отговоря на въпроса. Да, след развода намерих нова любов, и да - бившата ми жена беше моят нерешим проблем. Явно аз съм бил нейния.
Тя, врочем също намери друг и - доколкото я виждам е ОК.
Децата пораснаха и също са добре.

Но - при нас имаше проблем, който нямаше как да се реши. При авторката не съм сигурен, че има такъв проблем, а не става въпрос просто за нормалното омръзване. Тя си знае най-добре дали е необратимо или не.

Авторке, според мен ако си честна пред себе си и наистина не го обичаш - започни да градиш живота си сама и го напускай. Така и той и ти ще имате шанс да си намерите щастието с други. Иначе - рано или късно ще се подадеш и ще си легнеш с някой (или той - с някоя), което пак ще доведе до раздяла, но доста по-тежка.

Номер 6.

47.   Авторке каквото и да направиш помисли си дали ще е по добре като цяло за семейството, ако намериш някой друг мъж той как би се държал с теб след 1-2години например защото много вероятно е докато те вкара в леглото да сваля звезди но после? Какво ще е отношението му към децата ти също е добре да го помислиш, как биха се чувствали децата ти при някой друг човек, въпросите са много а отговорите са неясни.
Винаги съм мислил че е по добре да се направи опит нещата да тръгнат в правилната посока, не мисля че толкова голям проблем би било ти да вземаш инициативата за повечето неща-почивки например, ако имаш чувства му ги показвай по често така ще промениш поне малка част от него, най лесно е да вземеш решението за развод но после....

48.   Съжалявам, че ще напиша това, тъй като съм жена, но четейки коментарите, си правя извода, че мъжете са по-трезвомислещи и склонни да запазят брака си.
Без да обобщавам, но разведените жени са по-често любовници на семейни мъже, които дори и нещастни в семейното ложе, не се развеждат.
Авторке, поговорихте ли със съпруга си?

Ж 46

49.   Хора, според вас дали съм говорила със съпруга си??? !? !!
Разбира се, че съм! Обсъждали сме всички проблеми мнооого пъти, по терапии и семейни консултанти сме ходили. Но нищо не се променя. Той уж казва, че си осъзнава грешките, но всичко е само на думи. Просто си е такъв - темерут, егоист, той винаги е прав (според него), никакъв шанс няма да се опита да погледне от друга гледна точка, да се опита да разбере някого. Той е неспособен да проявява емпатия и разбиране към някой друг! Всички терапевти, при които съм ходила казват, че е нарцисист! В същото време се лекува и от биполярно разстройство. Няма да разказвам с подробности какви неща ми е причинил през годините.
Според мен всеки нормален човек, ако не да помогне, то поне би се трогнал, когато някой плаче заради него, отчаян е и има нужда от подкрепа. Но мъжът ми не е способен на това - той стои и гледа без изразно, независимо дали се смея, дали плача срещу него.

До н. 48 - да, права си, че мъжете много по-трудно се решават на развод, но според мен не защото са по-трезвомислещи, а просто са по-слаби, страхливи или безхарактерни! Не винаги, разбира се (както например н. 13 е от малкото изключения), но аз лично не виждам нищо достойно в това да изневерява с години и с коя ли не на жена си, но да не смее да се разведе, нито пък да се опита да стопли и оправи отношенията със съпругата си. Мъжете масово гледат на тях да им е удобно, лесно и приятно, и не си мръдват пръста изобщо, нито да зарадват съпругите си, нито пък да са честни с любовниците си. За съжаление това ми мнение се затвърждава все повече с годините.

Да, отстрани ние жените сигурно изглеждаме лековерни, вятърничеви, но истината е, че сме много по-всеотдайни, грижовни и обичащи от мъжете. Освен това мисля, че сме и много по-борбени и издръжливи на лоши неща и времена.

Авторката

52.   "Всички терапевти, при които съм ходила казват, че е нарцисист! "
Вероятно терапевтите са прави. Събирай си багажа и се развеждай и бъди готова за всички възможни мръсни номерца по време на и след разводът.

53.   Това е наистина важен момент в живота на човек, каквото и решение да се вземе е добре да се обмисли
Разбрах го по трудния начин, жена на 34 години съм, бяхме семейство 13 години имаме едно дете, с бившия ми мъж тръгнахме от нулата, нямахме нищо, нито жилище нито коли нямахме и пари, постепенно с желание постигнахме всичко това, наистина с времето постепенно секса намаляваше, къде от работа къде от друго но не беше както в началото, мъжъ ми не се сещаше за мене аз от инат също, започнахме да се караме все повече и по често, работата ми беше предимно сред мъже винаги съм имала възможности за забежки, но не си бях позволявала да се подам, така след поредното ни леко спречкване и неправене на секс около месец реших да се подам на удоволствието след работа оставахме с колегата на по питие и така се стигна до изневярата, получих това от което жадувах през последната година, чувствах се отново все едно съм на 20 а не на 34 това продължи няколко месеца една вечер отново се сдърпахме за битовизми и спонтанно му казах че ако не му харесва по добре да се разведем, вечерта се видях с колегата ми и останах при него, мъжъ ми беше съсипан каза че би прегърнал всичко но да запазим семейството ни, за жалост аз бях заслепена от обещанията за ново начало и от редовния секс, подадох документи за развод и по бързата процедура се раведохме. Заппчнах новото начало с прилична сума, автомобил и на ново място, колегата ми се възползва пълноценно от парите и от мен и не след дълго скандалите започнаха, няколко пъти ми посягаше, редовно обиди и какво ли не още, живота ми се превърна рязко в АД, нямаше и половин година от развода бях вече без пари, без автомобил и без семейство сина ни беше останал при баща си, стигна се до там защото ме изгони от домът си и нямаше къде да отида, нямах очите да помоля за помощ, чувствах се разбита от всякъде, загубих и работата си живеех при родителите си на тяхна издръжка тогава разбрах истината от живота, какво бях загубила и до къде бях се докарала от лъжовно мъжко внимание, обещания и просто за единия секс.
Един ден сина ми макар и малък ми каза че би искал предишния ни живот, беше ме срам но помолих мъжът ми за прошка поисках шанс да се поправя, благодарение на това че той е добър човек получих шанс да се опитам да върна живота за който се бях борила 13 години и който го бях загубила за няколко месеца, сега сме отново заедно нещата вървят не е както беше но се надявам постепенно да спечеля доверието на мъжът който истински ме обича, вече съм сигурна какво искам и за какво да се боря докато дишам а това е СЕМЕЙСТВОТО

54.   Авторке, ти се съпротивляваш на нещата, каквито са. Ти опитваш да го промениш, манипулираш го, на не ти се получава. Не съдя никой! И сега са решила са го стреснеш и накажеш с развод. Не, мила, това не е решение в твоя случай. Погледни обективно- не пие, не бие, добър баща е, другото са особености на характера. Вие имате две малки деца- знаеш ли какво значи да си родител? Да си готов да се жертваш за тях! Ти готова ли си? Той бил нарцис, ами ти? Децата ти са преди теб, съжалявам. Хабер си нямаш какво е да си самотна майка! Прави най- доброто за децата си, ни за теб- а то е да са с двамата си родители. Вашите различия са преодолими, просто трябва разбиране, че не можеш и нямаш право да променяш никой, ти защо не се промениш, а? Махани я тая мисъл за развод и си сядай на задника!

55.   Авторке, горещо ти препоръчвам да не слушаш хора като 54.
Само който е живял с нарцисист или социопат може да ти даде адекватен съвет.
И понеже знам за какво говоря ти го казвам - оплитай си кошницата, развеждай се и чакай всички мръсни номера от този човек.
Страничен човек няма да те разбере, това изисква определен житейски опит, който хора, които никога през живота си не са срещали нарцисист просто нямат.
Нарцисистът няма да се поколебае да ти съсипе здравето, психиката, да те използва по най-мръсния начин финансово, да те прецака с всичко, с което може, стига да е в негова изгода.
Такъв човек няма съвест, няма емпатия, не съжалява за постъпките си, винаги действа само в негова изгода, няма елементарна човещинка в него.
За справка, онова момиче Евгения, която свърши изхвърлена в куфар - мъжът й е нарцисист. Прави си сметката.

56.   55,
ако мъжът и е нарцисист, авторката каква е? Ми и тя мисли само за себе си!
Авторке, та вие на практика сте разведени, ти си гледаш децата, той си мълчи. Е, адекватна майка ли си?
Или искаш нов любовник- ок, как ще го представиш на децата си? Кажи първо как ще им кажеш, че баща им няма да живее с вас? Пука ли ти те как ще се чувстват? Замисляш ли се въобще какво наистина значи сама да ги гледаш? Ами Като станат тийнейджъри? Обаче за любовници мечтаеш, да ти е готино, няма лошо, но разведена с две деца няма как да си щастлива, при положение, че децата ти ще са нещастни. Но ти си си решила за развод, от нас само потвърждение ли чакаш? Ми хайде, после пиши да разкажеш как върви животът ти.