И двамата продължихме - явно всичко е загубено!
преди: 2 години, 5 месеца, прочетена 1277 пъти
Историята е банална - като котка и мишка вече над година и половина. В началото беше бурна връзка, но сме различни като характер, аз искам по-бързо явно да се случват нещата, а той не толкова и явно това го уплаши, та имахме раздяла за месец, това ме беше наранило доста, защото просто изчезна, но реших да дам първия му шанс и започнахме наново. Всичко беше супер, но той е от хората, които не обичат много да споделят, обича си личното пространство, да си прекарва времето с приятели, не бяхме толкова сами като двойка, а все с компанията, имаше неща, които не ми харесваха, а и си имах някои притеснения и имах нужда от уверения, а той с времето явно му писна да говори с мен за тези неща и в един момент се отдръпна. Разделяхме се и се събирахме няколко пъти.
За протокола, докато бяхме разделени, пробвах да съм сама, пробвах да имам отношения с други хора, не можех да допусна нккого, стигне ли се до по-сериозни отношения се чувствах всеедно го предавам него - защото сериозните планове и сериозните мечти имах само с него, виждах и донякъде все още го виждам него в бъдещето си. Не съм чувствала онова усещане на любов и обич към никого досега както към него. За него не знам бил ли е с други във връзка, не съм го питала.
Знам, че ме е наранявал много, знам, че е трябвало отдавна да го отрежа, просто не мога напълно и това е.
След последните съобщения, които му написах, няколко дни след това срещнах един човек и на майтап реших да изляза с него-без очаквания, просто ей така да се разсея. Обаче с него влязохме във връзка.
Друг е въпроса, че е доста токсична от негова страна, като хем се държи уникално, хем е доста задушаващ.
От един месец бившия ме търси, като започна да ми говори неща от сорта, че е осъзнал къде му е грешката, че иска да се бори за мен и ще ме чака. Обяснявах му, че нито ще зарязвам приятеля си и ще тичам пак при него, а и дори да съм необвързана в някакъв момент, с мен ще трябва много работа -доверието ми е накърнено по принцип, да не говорим, че специално на него не му вярвам и ще има доста да ми се доказва. Не го бъркало, заслужавала съм си, искал да е с мен.
Усещах, че има желание и уж беше така. Не е длъжен да ме чака наистина, знам. Но наскоро ми сподели, че излиза с някакво момиче.
Аз също не съм сама. Нямам право да го съдя. Заслужава да е щастлив. Просто съм наранена. Исках да си споделя. Тежи ми, че най-вероятно ще даде на нея това, за което се молех. Или ако не е тя, то все ще е някоя друга. Защото когато започнахме отново да общуваме, ми споделяше, че иска да има семейство, време му е и прочее.. Нищо чудно като вижда, че съм с друг и да избърза. Аз не бързам. Връзката ми не е розова, ако не се изгладят тези токсични черти, нямам намерение да оставам в нея, защото съм под стрес ежедневно. Но няма да я прекратя заради страничен човек. Просто ми е тежко и болно, че някоя друга може да получи онова, за което съм се молила и борила. Докато аз самата не мога да допусна друг човек до една определена част от себе си, не мога да дам това, което давах на него.
Често си представям как разбирам, че вече е сериозно обвързан или ще се жени или ще има дете от друга и просто ме боли. Егоистично е, знам. Но се чувствам зле от факта, че дадох толкова много, а не бях явно достатъчно добра. Че не видя в мен достоен човек за партньор и прочее.
Имам чувства към сегашния си приятел, но просто не мисля, че мога да изпитам отново същото както към другия човек някога. Въпреки болката.
Не знам дали да не остана сама просто. Дори изпадам в емоционални дупки. Понякога не мога и да обясня защо, понеже никой не би ме разбрал. Затворила съм се в себе си и не излизам и не искам да говоря с никого, идва ми да изчезна просто. Да не съм в тежест на никого.. Това е. Просто исках да споделя. Благодаря.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 2 години, 5 месеца hash: 7c952a2702

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   Разбирам те, тъй като и аз бях в подобна ситуация, макар и с някои разлики. Най-добре е в такова състояние, когато са останали непреработени чувства към бившия и нараненост, да не контактуваш изобщо с този човек, защото това само ще те разбалансира допълнително и ще ти обърква емоциите още повече. Що се отнася до новия ти приятел, щом не се чувстваш и там ок, явно си влязла в т. нар. отскачаща, заместителна връзка, което също не е решение. Преодоляването на раздяла най-добре е да си го изживееш сама, защото иначе както и сама виждаш, се опитваш да залъжеш себе си, а това се предава и на отношението ти към новия човек и в крайна сметка нищо добро няма да излезе. Събери сили и си изживей нещата сама, само с чисто и излекувано сърце ще можеш да бъдеш пълноценна за нова връзка.

 

...

преди: 2 години, 5 месеца hash: c18b992ad2

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   Докато не си пребориш комплекса за малоценност, няма да ти мине. Хич не разсъждаваш трезво, водиш се по емоции.

 

...

преди: 2 години, 5 месеца hash: c462d5077e

гласове: 1 2 3 4 5   (229372 гласа)

3.   Това не е гордост да ти го вкарва всеки срещнат на улицата....

 

...

горе^

преди: 2 години, 5 месеца hash: 68b287c663

гласове: 1 2 3 4 5   (205505 гласа)

4.   Постъпваш нечестно към сегашния си приятел. Човекът има право на пълноценна връзка, не да е емоционална патерица и кош за душевните отпадъци на някоя си, която не си е преживяла бившия. Не му губи времето. Ти си токсична, щом си с един, когото не обичаш, а в мислите и чувствата ти е друг. Имаш алтернатива - да си стоиш сама, докато си преживееш бившия и да продължиш на чисто или да се събереш с него (нали те търсел) и да се завъртиш пак в същия кръг до поредната раздяла. Изборът е твой.

 

...

преди: 2 години, 5 месеца hash: 167211d670

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   Съветът ми е да останеш сама за момента, за да постъпиш все пак честно и към новия човек, освен към себе си, но е друг въпросът дали ти го усещаш по този начин. С бившия ти приятел не виждам големи шансове нещата да се получат, още в началото стана ясно, че сте различни по характер, темперамент и разбирания за връзката. Това, че щял да си коригира поведението и да се бори за теб звучи чудесно, но на практика не вярвам да даде резултат, защото той не може да зачеркне напълно себе си, най-вероятно ще е от ден до пладне цялото нещо. Ако изобщо се стигне дотам, тъй като той така или иначе в момента е обвързан с друга.

 

...