Най-същественото в човешките взаимоотношения - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (127426)
 Любов и изневяра (31361)
 Секс и интимност (14922)
 Тинейджърски (22187)
 Семейство (6982)
 Здраве (9984)
 Спорт и красота (4837)
 На работното място (3583)
 Образование (7574)
 В чужбина (1763)
 Наркотици и алкохол (1145)
 Измислени истории (806)
 Проза, литература (1854)
 Други (20270)
 Избор на редактора (158)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес.

Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти.

 

  

Споделена история от Любов и изневяра

Най-същественото в човешките взаимоотношения
преди: 2 години, 3 месеца, прочетена 1051 пъти
Независимо дали става дума за любовни отношения, приятелство, колегиалност, началничество, съквартирантство, съседство или роднинство, по моите наблюдения, най-важното звено в това дали отношенията ще са добри или горчиви, е доколко хората имат нагласата и уменията да коментират това, което ги дразни/ смущава в другия човек.

Никак не е лесно да споделиш на човек, който ти е близък или с когото си в близост (чисто физическа), че нещо в него не ти харесва. Ако е външен човек - няма чак такъв проблем. Но в този случай има много голям залог - ами ако си отровите отношенията от тук нататък, ами как така като довчера сте си рисували заедно картината на близост, или пък ако са ви възпитавали, че си подхождате и т. н.

В този сайт е пълно с теми, в които някой обяснява как го дразни родител/ партньор/ колега и т. н., и търси съчувствието на околните. За какво му е това съчувствие? Какво ще реши това? Ами то просто е заместител, оправдание, разтакаване, пред личното нежелание да отидеш при другия човек и да си коментирате проблема очи в очи.

И тъй като с близки хора/ хора в близост до нас, по редица причини не изгаряме от желание да повдигаме конфликтни теми, ние таим. Трупа се една омраза, неприязън или нещо подобно, която с времето избива на пасивна агресия/ бездушно отношение/ лъжи/ избухливост.

А да споделиш на отсрещния човек какво те отблъсква в него, не е нито лесно, нито винаги осъществимо. Не само заради обективния залог, споменат по-горе. Нито в училище, нито в семейството, се преподават умения как да се водят трудни разговори, как да се повдигат чувствителни въпроси. Положението като цяло е "или ще го премълча, или трябва да избухна в истерия, за да има ефект". Липсват ни умения да се води разумен разговор по (евентуално) болезнени теми и още по-лошо: липсва ни и първоначалното убеждение, че въобще е възможно.

(Веднага се сещам поне два случая, в които, в работен колектив, колега мирише лошо. С години, никой не смее да му каже. Нито млади, нито стари, нито мъже, нито жени, нито нахални, нито благи... )

Бях попаднал на два интересни материала (не са ми под ръка, за да ги цитирам), единият беше обобщение на опита на семеен терапевт. Той виждаше като коренна причина за повечето жестоки конфликти, именно сконфузването, неизказаното разочарование или гняв спрямо другия. Другото беше тълкувание на трудността човек да повдига трудни разговори, свързано с еволюционната психология, а именно, че страхът да бъдеш отхвърлен от човек в твоето обкръжение, еволюционно (т. е. и подсъзнателно) е еквивалентен на страх от смъртта - защото ако бъдеш изпъден от групата, плементо, няма как сам да оживееш сред дивата природа.

И сетне идва въпроса за това дали въобще човека отсреща има желанието и капацитета да чуе и приеме това, което му казваш. Нарцисите по определение не са способни. Но и за останалите хора е трудно - къде поради нагласи, къде поради ограничен интелект, къде поради нервност или праволинейност, натрупани с годините. И тогава човек се отчайва съвсем, хем не му идва отвътре да сподели проблема, хем не вижда и вариант да бъде чут, хем е обвързан с другия човек по една или други причината, и нещата се трупат, трупат...

Мисля, че всичко друго в отношенията може да намери лек, но неумението (от едната или двете страни), да се влиза в конструктивен и безболезнен (доколкото е възможно) упрек към другия човек е критичната точка.

Съгласни ли сте, съвпада ли с вашите наблюдения?

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 2 години, 3 месеца
hash: 4211590cdd
гласове:
1 2 3 4 5
  (313149 гласа)

1.   Съгласен съм с теб, и аз имам сходни наблюдения - както в професионален, така и в личен план. Дори последната ми приятелка се разделихме точно защото месеци наред е крила неща от мен, които не са й допаднали и накрая реши проблема като отиде при друг.

Накрая след като се разделихме ги е казала на нейна приятелка и аз ги разбрах от тях. Тогава бях на 23, сега съм на 25, но честно казано съм радостен че ми се случи. Не бих искал да си споделя живота с човек който няма умението, за което ти пишеш, както и емоционалната зрялост за това.

Много добър анализ.

 
  ...
преди: 2 години, 3 месеца
hash: 09e9508270
гласове:
1 2 3 4 5
  (258716 гласа)

2.   Замисли се, ти обиждал ли си някого? 100%
После имал ли си нужда от съчувствие? Сигурно, да.
Така че, не се прави на много умен.

 
  ...
преди: 2 години, 3 месеца
hash: 8a5a6f8357
гласове:
1 2 3 4 5
  (229372 гласа)

3.   По-голяма тъпотия не бях чел.

Почти всички скандали почват когато кажеш наистина какво мислиш хаха

Затова се лъже брат до гроб

 
  ... горе^
преди: 2 години, 3 месеца
hash: 1bd5fe87a5
гласове:
1 2 3 4 5
  (205505 гласа)

4.   "дали въобще човека отсреща има желанието и капацитета да чуе и приеме това, което му казваш. "
Прав/а си, но няма оттърване.
Обикновено това е общовалидното правило и резултата е разпад на взаимоотношенията - било със семейство, партньор или приятели.
Причината е, че 99% от хората са си такива - паразитиращи човекоподобни, без капацитет за нещо повече от животоподдържащи функции, а останалите не се вписват в общата им кочинка.
Защо иначе смяташ, че толкова много имигрираха (и ще продължават) от тази държава? Природата е топ, но хората са масово шит и винаги гледат да ти правят мръсотии, само и само да не изплуваш. Законите са фиктивни и леш, защото не допускат човеци до значимите позиции.
Еволюционно като че ли забоксувахме, но това и се очакваше - и до Марс да отидат, пак не променя факта, че "мира" се крепи на кой колко ядрени бойни глави има на склад. В това основно отношение, няма мърдане дори с крачка от първобитния строй. Най-вероятно планетата върви към поредното рестартиране, но няма лошо в това.

 
  ...
преди: 2 години, 3 месеца
hash: 66614539c1
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

5.   Имаше една приказка за мечката и лошата дума, че физическата рана ѝ заздравяла, но обидата или поне това, което ловецът е мисли и е го е казал, останала за цял живот. Има начини да се кажат нещата, после знай, че мнението на всеки е субективно, като изключим за зле миришещия колега. Аз също ценя у хората честното им мнение, макар не винаги да е каквото искаш да чуеш. Но поне го знаеш какво мисли(за теб). Прав си, че когато нещо е в конфликт с теб и го таиш, малко по малко те изкарва от душевно равновесие. Но си мисля, че трябва да намериш подходящия начин да го кажеш и то само ако имате доверие по между си и отсрещния човек знае, че нямаш лоша мисъл.

 
  ...


...
преди: 2 години, 3 месеца
hash: fd10f91fe6
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

6.   Не мисля че си много прав, че с всеки трябва да може да се говри това което мисли право в очите. Не си прав да мислиш че е правилно да кажеш на колега в очите че мирише лошо, без да го обидиш, или дори да разделиш целия колектив на две групи защитници.
Единствените хора, които лично си избрал в живота си са приятелите и съпруга/та на тях би трябвало да можеш да кажеш всичко което ти дойде наум, с другите обаче трябва да се съобразяваш.
Двата интересни за теб материала, които си чел са свързани точно с избраните от теб партьори в живота, в семейството и приятелството които си създал трябва да се говори искренно, но пред другите хора не би трябвало да си го позволяваш.
Разбирам че желанието ти да коментираш с хората нещата които на теб не ти харесват е да ги накараш те да се променят, но я се замисли ти би ли си променил нагласите, навиците и разбиранията си за живота, за да е доволен твой колега, съквартирант, началник, съсед или роднина???
Нещата които се "трупат, трупат.. " се трупат само в твоята глава и в твоите усещания, ти си този който трябва да се отърве от тях, но това съвсем не означава, че трябва да ги изхвърлиш върху друг човек, той да ги решава.
Всеки човек мисли по свой начин, и изводите, мислите чувствата, емоциите и дори обонянието му са повлияни от начина му на живот и неговия личен опит в живота, от възпитанието което е получил. Затова не всичко което ти мислиш че друг човек трябва да промени в себе си е правилно, пък и другите хора не са длъжни да се променят за да са ти удобни на теб.
Казвайки това което не ти харесва в другия ти му поставяш ултиматум или да се промени и извини за да си доволен или да прекъснете добрите отношения, от там нататък всеки които не е свързан с теб с емоционални чувства на любов или дългогодишно приятелство би приел искренността ти като нападение над личността си и с право. Защо за бога си мислиш че околните трябва да са ти удобни, да направят усилия така че на теб да ти харесва всичко в тях?

 
  ... горе^
преди: 2 години, 3 месеца
hash: eab05e618b
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

7.   Абсолютно съм съгласна.
Имах контакт с едно момче, което започна да се държи в даден момент неадекватно според моите разбирания. Започнах диалог по темата, но всеки път щом съвсем нормално я подхващах, той ме изкарваше ненормална, че обръщам внимание на нещо подобно. Впоследствие разбрах, че човекът просто си е нарцистичен и прекратих контакт, но докато го разбера на 100% ми изяде нервите.

Съвсем нормално е да правиш забележка, да задаваш въпроси, да укоряваш конкретни постъпки. Не сме еднакви, в крайна сметка. Дори най-приличащите си хора имат по някое разминаване в ценностната система. Не е края на света, ако някой отправи укор към другия. Важното е просто да става на четири очи, да е поднесено с разбиране и да има слушаемост. Наистина не разбирам хората, които не са отворени за разговрои с партньора си (както казваш, същото важи и за приятели, членове на семейство, колеги и др. ). Егото сякаш прекалено е нараснало и хората не се замислят, че все пак всички сме еднакво важни и трябва да се разбираме по някакъв начин.

 
  ...
преди: 2 години, 3 месеца
hash: 5bc56d09f4
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

8.   Условието е: да казваш нещата навреме и с уважение, НО (!!! ) и да чуваш, разбираш и уважваш гледната точка на другата страна.
Когато във връзка двама души не "молят брашно" е редно да се разделят и търсят своят човек, а не да се опитват да принуждават другият да се променя в тяхна полза.
С родители, приятели т. н е достатъчно всеки да уважава избори, мнения и лично пространство на другите- никой не е длъжен да служи на очакванията, характерите на други хора.

 
  ...
преди: 2 години, 3 месеца
hash: a06a0e10f8
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

9.   Темата е хубава, но човешките взаимоотношения са сложни
Затова ако е за близки, роднини, трябват компромиси, отстъпки все пак те са ни за цял живот и се предполага след като са ни в живота, дето се вика да избираме " " златната среда " без да се обиждаме да стигаме до консенсос.
Що се касае за любими хора-там водещо е сърцето и сблъсъка е с разума. Искат се безболезнено обсъждане на вълнуващи въпроси. При това че хората се опознават цял живот се правят и много грешки но трябва и прошка. Стига да държиш на избора си трябва и да устоиш. Прилагаш умения дето се казва с" памук да изкараш душата". Но о всичко е труд върху това което искаш да получиш без критика и очаквания на длъжен / длъжна.

 
  ... горе^
преди: 2 години, 3 месеца
hash: f5aa7965f1
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

10.   Затова казвай каквото мислиш, пък който не го устройва - да се спасява. Лицемерите ще те мразят, но качествените хора ще те ценят.

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net