Страх от обвързане
преди: 1 година, 10 месеца, прочетена 680 пъти
Здравейте!
Пише Ви момиче на 19. Преди една година приключих първата си връзка и тя ме промени много. Ходихме около 1 година. В момента мога спокойно да кажа, че съм го преживяла, но причината да ви пиша е, че имам страх от обвързане и започване на нова връзка.

Преди да се запозная с бившия ми приятел имах план за бъдещето, къде и какво ще уча, но след като го срещнах той много ми повлия. Общо взето не записах да уча, за да можем да бъдем заедно, преместих се при него и сякаш загърбих своите мечти. Разделихме се и постепенно осъзнах каква глупост съм направила. Имахме болезнена раздяла. Преживях го много трудно. Не виждах живота си без него, та аз бях изградила цялото си бъдеще около него. Само при самата мисъл да се разделим изпадах в паника. Отне ми много време да свикна да живея без него и да не чувствам празнината. В момента се чувствам щастлива, имам свои мечти и цели. Но ужасно много ми е страх да бъда отново във връзка. Подредих си живота и не искам отново да минавам през тази болка. Страх ме е, че ще загърбя всичко, ако намеря някой и че няма да отделям достатъчно време на учене. Искам да кандидатствам в университет и се притеснявам, че ако се хвана с някого няма да отида, за да не се разделяме. Освен това дори и да намеря човек, който да не ми пречи на целите, а да ми помага да ги осъществя, не мога да си представя да бъда във връзка, защото знам, че раздяла винаги има. Страх ме е да обичам пак и да се привържа. Ще си объркам живота отново. Щом тази едногодишна връзка ме нарани толкова, какво ли ще бъде ако връзката е няколко години? Постоянно го мисля по този начин и колко ще боли накрая, ако започна отново.

Някъде бях чела, че за да имаш щастлива връзка трябва да се имаш устроен живот преди да срещнеш човека и той да ти бъде като допълнение, да бъде част от живота ти, а не той да бъде на първо място и да правиш всичко за него. Харесва ми това мислене, но не знам как да го постигна. Чувствам се прекалено малка и наивна. Мислите ли, че е по-добре в тези мои години да бъда сама? Моля за съвети.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 1 година, 10 месеца hash: da12ced4bf

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   Не, не е по-добре да си сама, защото проблема е, че с годините човек става все по-саможив и егоистично настроен, и докато е млад може и да не обръща особено внимание на това погълнат от всякакви дейности (учене, кариерно развитие и т. н. ), но в един момент като минат годинките въпреки че си мисли, че е самодостатъчен, гледайки хората около него как създават семейства, а той/тя остава сам/а, разбира, че е трябвало да бъде във връзка, защото с времето просто му става все по-трудно да се довери и да си промени начина на живот (което неминуемо е нужно, ако искаш да си с друг човек), но не мисля, че всички тези неща биха ти се случили, по-скоро говорех за себе си, ти си млада и в университета все ще срещнеш някой, който да ти завърти главата.

 

...

преди: 1 година, 10 месеца hash: a5ba9fbac0

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   Нека първо да те приемат да следваш, а после ще имаш нова среда и възможност за нови връзки. Не може да си позволиш да изгубиш на вятъра още една година от живота си. Мъжете вече рядко се женят дори на 30-годишна възраст, а и няма да изберат чак толкова малка жена, така че може да очакваш, че и следващата ти връзка ще трае известно време 2-4 години и пак ще се стигне до разпад, освен ако мъжът не е по-голям и вече си търси съпруга.

 

...