Нещо като спомен, нещо като носталгия
преди: 2 години, 2 месеца, прочетена 1002 пъти
От разстоянието на времето извършвах една постъпка, която тогава ми се виждаше съвсем нормално сега вече започвам да се съмнявам в това. Тази постъпка е дребна и незначителна, но не съм сигурен, че е уместна. Та обичах понякога, когато се връщам от института, да купувам цветя на съпругата ми. Тя много харесва кокичета. И понякога както си вървя по улицата или бързам към спирката за превозното средство, което трябва да взема, срещам понякога угрижена, и някак тъжна жена. Смятам, че не съм чувствителен човек, но видът на тъжни и угрижени жени, някак ми се свива сърцето. Та букетчето, което съм взел за съпругата си го подарявам на такава жена, като измърморвам някакво най-сърдечно пожелание и бързам да се отдалеча. Случвало ми се е и на съседка от блока, когато я срещна и тя да направи коментар, че цветята са хубави, ами аз И ги подарявам. Даже преди няколко години няколко години, една вечер, късна зима или по-точно ранна пролет излезнах от фирмата, където съм технически директор и тръгнах към фирмата на съпругата ми, където тя е пък технически директор и където съм оставил колата.. На един ъгъл виждам възрастна госпожа, да продава букетчета от много хубави кокичета. Помолих Я да ми направи от четири букетчета, в два по-големи, за да ги подаря на съпругата ми. Благодарих на госпожата и отидох да "хвана" Метрото. Беше някъде към 17, 30 и както се очакваше имаше навалица. Качих се и застанах в добра позиция, не много близо да врата, но и не много далеч, защото скоро след няколко спирки трябва да слизам. Огледах се да застана така, че да не преча и забелязах, че съм застанал до едно младо японско момиче. Ще си призная харесвам японки, виетнамки и китайки от източните области, даже една колежка ми се подиграва, че това било повикът на кръвта. Това момиче ми се видя толкова нежна, дребничка и плаха, и като, че ли беззащитна в блъсканицата във вагона. Застанах така, че да я предпазвам от навалицата и блъсканицата, , нещо като защитен периметър около нея. Не съм много висок, някъде към 182-183 см, бивш джудист и някога десантчик в казармата, вярно преди много години. По някакъв странен начин ме беше грижа за милото, дребничко момиче. Бях застанал с лице към момичето, та то беше сигурно на по-малко години от дъщеря ми. Ненавиждам някой да блъска и да се отнася грубо с жени, а още повече да им навлизат в личното пространство. Бях с черно кожено яке, нещо като късо палто и сигурно съм изглеждал в очите на момичето доста необичайно, може би само възелът на вратовръзката да е оказвал някакво по-благоприятно впечатление.. През цялото време до беше вперило някакъв сияен поглед в букетчетата кокичета, които бяха на 20-30 сантиметра от нея. От време на време вдигаше поглед към мен и някак много мило, плахо и срамежливо ми се усмихваше. Въпреки, че вътрешно се усмихвах, външно пазех сериозна физиономия. Така пазейки я от навалицата и получавайки блъскане в ребрата и бъбреците, стигнах спирката където трябваше да слизам. Изчаках докато почти всички, които слизаха на тази спирка да напуснат вагона и в последният момент И подадох букетчетата като измърморих "For you", и бързо се измъкнах през врата преди тълпата да нахлуе. Момичето толкова се изненада от жеста ми, че в очите и се четеше смайване, изненада, учудване, объркване и взе букетчетата. Направих го в последният момент, за да не я притеснявам, да не се чувства в неудобно положение, да не си мисли, че имам други мисли освен-тази да зарадвам едно малко на ръст, нежно, японско момиче, в чужд град, в претъпкан вагон и в един мръсен, грозен град сред хора говорещи с груб, гърлен глас. Съпругата ми, която беше свикнала когато пристигам да И дося букетче, този път се изненада, че нищо не получава и попита къде И е букетчето. Тогава и разказах случката с най-малки подробности и даже много се изненада от постъпката ми, не била очаквала, че съм толкова досетлив. //Fallschirmspringer//-- Десантчик--"Навсякъде, по всяко време"

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 2 години, 2 месеца hash: 03978f7ddd

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   Стана ми много мило докато го четох. Не знам защо си споделил историята, но си представих всичко с подробности и сякаш виждах кокичетата докато четях :)

 

...

преди: 2 години, 2 месеца hash: 8566d0830c

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   До №1, ако кажа, че съм имал някакви осъзнати и рационални причини да го напиша, ще сгреша. Може, би защото наближава 8-ми март и се чудя какво да подаря на съпругата си, а може би защото българина, влючая и аз не отдаваме на съпругите си достатъчно внимание, а може би защото като млад смятах, че съм дар божи за жените и причинявах много страдание, и душевна болка на съпругата си. Така, че не мога да дам логично обяснение и толкова ли е необичайно. Като млад, понякога на колежката, чието бюро е срещу моето, подарявах кокичета, като ги потапях в чашата ми за кафе, защото нямахме вазички. Тя ми беше нещо като женски вариант на приятел. Не го бъркайте с приятелка, беше по-скоро моя душеприказчица, както и силен критик на някои мой постъпки и увлечения към колежки. Даже беше, нека не казвам силна дума, приятелка със съпругата ми. //Fallschirmspringer//-- Десантчик--"Навсякъде, по всяко време"

 

...

преди: 2 години, 2 месеца hash: fafc72f371

гласове: 1 2 3 4 5   (229372 гласа)

3.   Парашутист. Не виждам нищо очарователно в жеста ти, а подмолна жажда за чуждо женско внимание. Какво са направили тези случайници за тебе, че ще им подаряваш цветя, които са били предназначени за съпругата ти. Раздаваш семейни пари за чужди жени. Разбирам, ако е за рожден ден на колежка и всички подаряват, или делови жест, но това е маниер на дърт коцкар, търсещ женско внимание. Само преди месец пак беше пуснал същата история. Вече не помня дали беше в самостоятелна тема или като коментар в нечия чужда тема. Тестваш дали много жени ще се впечатлят? Пък току-виж си св пробвал и любовница да си хванеш, г-н Парашутисте, тъкмо да я впечатлиш за 8-ми март. Може, но някоя свръхзакъсала и нвкадърна, която сама и едно цвете не може да отгледа. 47 лалета и една орхидея получих от съпруга ми за 8-ми март. На дъщеря ни подари букет от фрезии и лалета, и друга орхидея. А кокичета и минзухари отглеждаме сами и всичко, каквото се сетиш от луковичните, влючително ириси, които се водят с ризоми, както и цъфтящи цяло лято - далии и рози, а наесен - хризантеми.

 

...

горе^

преди: 2 години, 2 месеца hash: 8566d0830c

гласове: 1 2 3 4 5   (205505 гласа)

4.   До №3 Уважаема госпожо, трябва да кажа, че съм не съм изненадан, а направо изумен от Вашето мнение към постъпката ми. Та японското момиче беше с някакво излъчване на самота, беззащитност/ако мога така да се изразя/, а освен това харесвам жени точно от този азиатски тип. Оставам с впечатление, че криворазбраният феминизъм е нанесъл трайни и необратими промени върху психиката на някои представителки на прекрасният пол. Не вярвам да има толкова дребнави жени и мъже, които да смятат, че е огромна финансова загуба за семейството, ако подариш цветя, на случайна млада жена, като се има предвид видимото И емоционално състояние, а освен това съпругата ми одобри постъпката ми, а това за мен е най-меродавното мнение. Не знам с какви мъже контактуване, но аз съм на такива години, че това японско момиче може с лекота да ми бъде дъщеря, та аз за нея съм "Гайджин". може и да изглеждам в нейните очи по-грозен и от Квазимото, което не е далеч от истината. В института, в който бях старши научен сътрудник винаги съм бил в обществото на умни, високообразовани, културни и прекрасно възпитани жени, да било ми е приятно когато колежките от секцията ми оказваха някакво внимание, да с някои съм имал по-близки контакти, да винаги съм бил правилно разбран. Отдавна ми е минало времето когато на Морето, завързвах познанства с гедерейски, чехословашки момичета, да права сте оставаха незабравими спомени. Също така отдавна отминаха годините, когато при продължителна командировка в бившият Съветски съюз, първата ми научна ръководителка ми казваше. "Алекс, бъди внимателни, не си разваляй семейството". Всичко това е отдавна минало, много отдавна. Винаги съм бил изключително внимателен във всичките си запознанства, не исках да наранявам чувствата на обичната ми съпруга, която е изключително умна, изключително организирана, работохоличка и домакиня. Не случайно е технически директор в иновативна фирма, между другото, прекрасна математичка и завършила с отличен успех също като мен и дъщеря ни факултет радиоелектроника, на времето ВМЕИ "Ленин", а сега ТУ.. Не проектирайте вашите наблюдения върху други мъже, които не познавате. Те може да изглеждат първични и елементарни във вашите очи, но и те са човешки същества със свои емоционални постъпки. Не съм такъв какъвто се опитвате да ме изкарате, а точно обратното -стеснителен, плах /направо страхлив/ и срамежлив с жените. Приятен и спокоен ден, желая Ви щастие. Не съм идеален. Fallschirmspringer--Десантчик --"Навсякъде, по всяко време".

 

...

преди: 2 години, 2 месеца hash: f1a6f15925

гласове: 1 2 3 4 5   (4 гласа)

5.   4 - Защо не вземеш да си напишеш и издадеш едни мемоари, че взе да ставаш досаден със старческите си възпоминания? Повтаряш едни и същи неща. Тук вече има един-двама подобни, на които повечето потребители не им четат логореите. Подарил си на някоя си непозната кокичета, ок. Голям жест, голямо нещо, че трябва всички да го научат. Характерно за мъжете- да се изфукат какви са джентълмени пред чуждите жени, а да изневеряват на съпругите си.

 

...