Споделена история от Любов и изневяра |
Какво ми има?
преди: 2 години, 1 месец, прочетена 1100 пъти
На 26г. съм, жена.
Живея в малък град, работя.
Имах трудно детство, дете на разведени родители съм. Баща ми е бил от местните курвари-музиканти, използвал манипулативни техники, за да привлече майка ми (която междувременно също е с трудно детство). Когато е забременяла и е казал "ако искаш го махай, ако искаш го гледай". Така станало, че се оженили обаче. Бракът им продължи докъм моята 6-годшшна възраст. Баща ми все ходел по концерти и се натискал с разни певици по баровете, докато майка ми ме е гледала на ръце вкъщи.
Както и да е... не са се карали пред мен, нито съм ставала свидетел на побой и т. н., но израстнах по пътищата, тъй като майка ми замина за Испания малко след развода им.
Баща ми ту ме гледаше, ту ме зарязваше при бабите ми.
И въпреки това успях да се запазя относително... нито пропуших, нито се пропих. Но ми липсваше семейството.
Майка ми се върна и започна нов живот. Омъжи се за човек, който никога не ме прие и ме обиждаше постоянно (слава богу само това). Баща ми спря да ме търси постепенно до момента, в който започнахме да се виждаме веднъж на няколко месеца и то евентуално.
За себе си мога да кажа, че не бях типичното момиче. Над 90% от компанията ми беше момчешка. Излизах да играя и дружа с момчета предимно. Играех мъжки игри и с мъжки играчки. Имах приятели, но никога най-добри. Винаги се случваше нещо и децата се настройваха срещу мен, въпреки че всячески се опитвах да им угодя (купувах храна за всички с джобните си, подарявах си играчките и т. н), мислейки, че така ще си купя приятелство. Е, нищо от това не ми помагаше, донякъде ставах аутсайдер винаги.
В един момент от живота си се запознах с едно момче (бях на 10г. ) и се влюбих по детски. Изолирах всичките си други приятели. Въпреки това той сякаш се плашеше от мен. Ту ми се възхищаваше, ту странеше. Правех всичко да съм близо до него. Записах се в същия клас, сядах винаги до него. И все го питах "нали сме приятели", сякаш ме беше страх, че няма да бъдем. Не знам защо го правех, но не виждах никой друг...
Дори предпазвйки го от лъжите на останалите, попаднах в ситуация да се изпокарам с всички. И се наложи да сменя училището и града. Беше ми трудно. Пътувах всеки ден по 60км и не исках да сменя града, защото не можех да си представя, че няма да го видя повече. Аз нямах очи за друг. Срещах се с много хора, но никой не събуждаше у мен чувства. А и дори да се случеше нещо невинно, аз имах усещането, че "предавам/изневерява на" това момче. С него имахме някаква ментална връзка... говорехме за философия, психология и никой не разбираше понякога какво точно обсъждаме.
Той беше и ще си остане моята несподелена първа любов. Дори понякога си мисля, че ме е харесвал, но нещо го е спирало.
Пиша това, защото има връзка с цялата ситуация, в която се намирам в момента.
В гимназията не съм имала приятел по тази причина. Просто не виждах другите.
После заминах да уча в Германия. Там попаднах на много лоша среда (сред цигани и сводници) и не можах да продължа (просто не беше за мен). Върнах се в България като някаква неудачница. По отношение на приятелствата си се изолирах много... поддържах отношения само с две момичета.
Междувременно не бях виждала баща ми с години. Той ми се обади един ден и реших да се срещнем. Започнахме да говорим и му споменах за момчето... и той просто ме застреля с думите "ние с майка му сме братовчеди".
Това ме удави завинаги. Животът ме срещна с баща ми, за да попари и последните ми надежди. От този момент нататък разбрах, че тази любов, която хората изпитват... просто няма да ми се случи. И се питах с какво заслужих този шамар.
Знаех, че дори с въпросното момче да се срещнем някога отново, ние не можем да бъдем никакви.
Това ме сломи и пречупи. Напълнях. Все още ми е трудно да се възстановя.
Започнах да уча в български университет, но понеже както споменах.... отношенията ми с майка ми и новото и семейство не са идеални, ми се наложи да работя по време на цялото си следване.
Винаги обаче работех на места, с които е трудно да се съчетава учене. И започнах да затъвам.
В един момент се оказах с 10 невзети изпита поради невъзможността да уча и да се явя. И зарязах ученето.
Смених няколко работни места. Накрая се оказах без работа за няколко месеца. Добре, че имах спестявания, но и те започнаха да привършват.... тогава започнах да пускам СВто си хаотично. Един ден ми се обадиха от фирма за бързи кредити, че си търсят човек по заместване. Отидох на интервю, но честно казано изобщо не го взех насериозно. Казах им да ми се обадят след месец, защото имам планирана почивка и не мога да я отменя. Истината е, че ако не ми се беше случило това по-долу, нямаше да започна работа там.
Отидох на мечтаната почивка в Турция и колата ми се развали, всичките ми спестявания си заминаха по ремонта. Нямах избор и се обадих, че съм готова да започна работа.
Първоначално хич не ми се нравеше работата, защото работех предимно с цигани и ме набутаха в един забравен от бога град, за да замествам.
Изминаха няколко месеца и започнах да мърморя открито, че напускам, ако не ми вдигнат заплатата и не ме махнат от това място. И незнайно как... един ден преди Коледа ми се обадиха да ми съобщят, че ме пренасочват като заместващ по всичките им офиси, дават ми служебна кола и ми. вдигат заплатата. Междувременно като нямам за заместване, ще оставам в офиса в родния ми град в изчакване.
Там работеше един мъж от турски произход, за който се говореше, че е малко особен. Той не беше от града и пътуваше.
Преди е бил на моята позиция, но е имало някакви конфликти и са го оставили в този офис за постоянно. Когато за пръв път останах в офиса с него, не можах да повярвам колко лесно ни върви приказката и колко реално това, което се говори за него, не е самата истина.
Когато отивах по заместване, той започна да ми звъни дя ме пита "как върви в Х офис" и така постепенно се сближихме до степен, в която говорехме всеки ден.
Той започна да показва признаци на харесване към мен. Започна да ме закача по телефона, започна да ме прегръща. Разговорите ни постепенно започнаха да траят няколко часа. Той ме търсеше всеки ден. До един момент, в който сгреших нещо на работа и се сдърпахме. Не ме потърси цели две седмици. После се държа студено и след като не издържах и го попитах "защо се държиш така? ", той смени тактиката... Така започнаха едни игри на топло и студено, безкрайни.. В един момент той охладня рязко и ми сподели, че се запознал с някаква украинка, с която щял да си изяснява отношенията.
Дори ме помоли да го замествам, докато отсъства. През цялото време, докато е общувал с мен, явно го е правил и с нея.
Това ме съсипа, но не си давах вид на засегната.
Интересното е, че докато пътува към нея, си писа с мен през цялото време и на първия работен ден след това ми звънна рано сутринта с думите "как е настроението? ". Не можах да повярвам, че може да изпитва нещо към нея и да се занимава с мен. Тогава за пореден път се запитах какво ми има и защо никога не съм достатъчна за никого...
До ден днешен не разбирам това.
Не препратих отношенията си с него. Все така продължавахме да си пишем и чуваме.... дори го попитах какво става с въпросната (в онзи сутрешен разговор), той отговори "ами тя не е добре с главата, още говори за бившия си... няма да се занимавам с нея? " И дори ми се похвали, че бил преспал с нея (кой нормален човек би се похвалил на друго момиче за това)
Много се засегнах, но заради работните ни отношения се правех, че не ми дреме.
Както и да е... той продължаваше да флиртува с мен. Но отново тези игрички на топло и студено.... те също продължиха.
Не знам накъде отиват нещата (според мен наникъде), но ние с него сме в едни неопределени отношения.... и не смея да повдигна темата. Просто не знам какво ми има. Защо не мога да направя някаква крачка. Имам усещането, че травмите ми от детството влияят на сегашния ми живот. Имам усещането, че някакви събития се повтарят постоянно.
В момента дори плача. Изпаднах в някаква дупка. Разстройвам се от нищото и се разплаквам лесно. Искам това да свърши...
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 2 години, 1 месец hash: b7a12c1e0c |
|
1. В случая не става въпрос за травма, а за мъж, който си търси секс. И, понеже, ти не си се сетила навреме, той се е бъзикал и с украинката. Те са известни като много дашни. Разбира се, можело е да бъде и българка, туркиня малко по-трудно, заради нравите им.
Съветът ми е, да не циклиш в 10 годишната любов, защото това не е любов, а обсебване. Вие сте били деца. Трябва да продължиш живота си и да имаш връзки. А, с кого ще бъде завинаги, никой не знае. Като цяло, не зацикляй в семейните драми, защото всеки има такива. Самосъжалението не е добър съветник.
|
| преди: 2 години, 1 месец hash: 9298710f76 |
|
2. Нищо ти няма, мила. Просто си попаднала на женкар. Всяка жена е попадала на такива долни типове. Нищо ти няма нередно, тоя не става. Не си обиграна просто, за което нямаш вина. Просто такива гнусляри надушват при коя може да мине номера и затова се държи така.
Блокирай го и проблемът е решен. Ти му се явяваш резерва, да му помпаш егото, защото другата го мачка. Той е долният и отчаяният. Ако животът му беше наред, щеше ли да те търси? Като се замислиш е смешно.
С годините ще си изградиш мезанизъм за справяне с подобни типове. Ще се отракаш, както се казва. И недей се страхува да поставяш въпроса какви сте с някой. Никога. Това е от значение за теб и от твоите емоции, психика и здраве. Ще срещнеш някой наистина нормален мъж, който няма да се отнася така с теб и няма да те кара да се чудиш. Гледай действия, а не думи. Изисквай уважение, добро отношение и давай същото и от теб.
|
| преди: 2 години, 1 месец hash: eda5d4e314 |
|
3. Още един от хилядите факти, че глупавата Ганка предпочита да я мачкат, унижават и да си играят с нея, а тя търси точно такъв тип измекяри, които могат да й дадат само това - унижение! Вместо да си намериш някой свестен, който наистина да го е грижа за теб, ти се занимаваш с тъпанари, без значение турци, българи или помаци. Във всяко стадо си има мърша са казали хората, но вие все мъдурите гледате! После се “изтърсите” в някой форум или сайт и “плачете” колко сте нещастни и как все попадате на измекяри. Ем ше попадате, щото такива ва кефят!
Гаро
|
| преди: 2 години, 1 месец hash: 50b597a3de |
|
4. С този турчин изобшо не се занимавай. Може дори да е сводник.
А онова момче, което си харесвала какъв братовчед ти се пада.
Имах съученичка с родители 4-ти братовчеди, а масово в кракските фамили са се женили за 1-ви или 2-ри братовчеди.
|
| преди: 2 години, 1 месец hash: 864532ea35 |
|
6. Аре малко по-сбити ги пишете тия истории бре, нямаме време да ви четем романите..
|
|
