Баналната история с женен мъж
преди: 13 години, 3 месеца, прочетена 2259 пъти
Здравейте, не знам от къде да започна. Имам си приятел от 2г., с който много се обичаме, но и много се караме. Сигурно 20 пъти се разделяме и обещаваме, че повече няма да имаме нищо общо до следващия път. По едно време мислехме да се женим, сега въобще не я отваряме тази тема. Отмина тоя момент. Аз съм казала, че докато не прекрати всякакви отношения с бившата си да не си мисли сватби и такива. Той пък ми отговаря, че докато характера ми не престане да е такъв буен и властен и той нямало да ме вземе.
Аз естествено го пращам да си търси друга, щом не му харесва и се почва едно хапане с дни наред.

В последно време в живота ми се появи един женен мъж. Държа да кажа, че с него нямам интимни отношения. Пием кафе, говорим си с часове. Понякога обядваме, вечеряме, оставя си ме вкъщи и толкова. Няма да лъжа, понякога ми иде да му разкъсам дрехите и да го изцедя, обаче в следващия момент се поставям на мястото на съпругата му и умирам от срам.

Тя си стои вкъщи например, а той се вее с няква доста по-млада. Казвам например, защото никога една дума не е казал за нея. Докато за децата си говори. Има две. Жена му е някаква загадка, мистерия. Не, че и ме интересува. Но аз започнах да се привързвам към този мъж и милото му отношение. Не искам да се озовавам в ролята на влюбена любовница, не искам и да го оставям, защото ние реално в момента поддържаме приятелски отношения, но пък все от някъде се започва.

От друга страна моя скъп приятел си дава сметка, че има друг, който ми омайва главата и се държи така все едно... всеки момент може да ме загуби. Честно казано съм доволна, щото си заслужаваше едно натриване на носа. От друга страна ми иде да набия шута и на двамата. Единия му е нужно чужд мъж да завърти главата на приятелката му, за да се усети, че трябва да я цени. Другия пък не ми е ясно какво цели с тия културни срещи и защо не държи на майката на децата си.

Понякога си мисля, че тези мъже нямат никакъв акъл. Поставяайки се от страната на съпругата ми става много кофти, а пък не отварям темата. Истината е, че ми е много объркано... Единия вече си има свой изграден живот и семейство, което аз не искам да разбивам, а другия поставя на последно място любовта и се сеща за нея само в крайни случаи...