Как могат да повлият родителите на едни взаимоотношения
преди: 1 година, 9 месеца, прочетена 711 пъти
Здравейте! Попринцип съм от читателите тук, но реших и аз да споделя  моята история и да поискам съвет.   Не знам от къде да започна..
Объркана съм.. Ще започна от там да се опиша. Себе си и живота си. Момиче съм на 20год. Уча, работя. Много усмихната, позитивна (или поне бях такава), мислех, че живота ми е мечта, докато не пораснах и не започнах да виждам наистина какво се случва около мен.. Ще започна от детството ми. Не мога да кажа, че съм имала лошо детство. Всичко което съм искала, винаги съм го имала.   Това което не  получавах и до ден днешен не получавам е отношение от родителите си. Родителите ми са точния пример за нацисти. Баща ми -строг, груб, консервативен, безчувствен.. Никога, от както се помня не съм почувствала от него топло отношение.   Мама от своя страна винаги е била до мен. Споделя съм с нея много. Тя успяваше да компенсира тая липса, но както се досещате, тя също е жертва на отношението на баща ми. Едва ли някой заслужава обидите и унижението причинявано от баща ми и към мен и към баща ми.   Не веднъж съм искала да излезем от тоя ад, като се изнесем двете с нея на квартира, но сякаш тя самата не искаше. Нямаше смелостта да го направи. Казах нацисти по горе. Ще попитате защо. Започнах да раста. Много бързо ми се наложи да порасна. Никога не съм била като останалите си връстници. Никога не са ме интересували нещата, които ги вълнуваха тях. Винаги съм търсила спокойствието и уюта в едни отношения. Това, което винаги ми е липсвало. Родителите ми от своя страна, постоянно контролираха живота ми. Къде съм. Какво правя. С кой съм. И аз никога не съм криела. Винаги съм била искрена с тях. Имах връзка от три години и както можете да се досетите, те имаха огромно влияние в нея. С това момче поради една или друга причина прекратихме контакт, но те бяха една от тях. Осъзнавах, че ми се месят в личния живот, че ми влияят. Получавала съм паник атаки, депресии от викане и обиди  вкъщи и винаги тайничко съм си мечтала, един ден това да приключи и да живея  живот без агресия.. Когато съм навън и чуя някой да вика и да повишава тон усещам как сякаш нещо ме потиска, въпреки, че не е отправено към мен.
Мина определено време (опитвам се да бъда кратка, затова не изпадам в подробности), открих човек, който наистина ми показа какво е щастие. И беше всичко което търсех. Намерих в него всичко. Обич, подкрепа, разбирателство.. любов в най-чистата и форма. Той е по-голям от мен, живее със семейството си, а те от своя страна са много добри хора. Отношението в семейството им е това, което винаги е липсвало в моето.
Винаги са ме приемали много топло. Моето момче също.   Когато бяхме заедно и двамата сияехме. Аз забравях за всичко и всички.. за всичките проблеми нещата, които се случват около мен.. Исках да прекарвам всяка една свободна с минута с него. Той стана една изключителна важна част в живота ми. Прибирах се в къщи и разбира се, исках да  споделя на мама какви емоции изпитвам. Ден, след ден усещах, че на нея ни е приятно. Дали, защото усещаше ревност или просто  защото виждаше, че малко по-малко се отдалечавам.. Именно заради това реших да спра да споделям. И оттук нататък нещата се обърнаха на 380 градуса. Нито тя, нито баща ми успяха да опознаят момчето до мен. Аз се отдалечавах от тях, на тях това не им харесваше. Не са свикнали да съм далече от тях и започна хаоса. Не минуемо тези проблеми и скандали между мен и родителите ми, повлияха и върху отношението ми даденото момче. Въпреки, че бях пълнолетна се сърдеха когато излизам. Вечер ми правеха проблеми  кога се прибирам. А всъщност това което правех е да съм с момчето което обичам.. Готвихме си.. прекарвахме време заедно... забавлявахме се.. Той не веднъж ми е предлагал да отида при него.. Той знае, споделяла съм му, как е минало детството ми и на какво съм подложена когато съм вкъщи. Колкото и да се старая, да помагам, да чистя, да готвя, винаги съм тази от която нищо не става...

И аз, не защото не исках да отида при него и не го обичам, а от страх не приех. Чувствах, че не знаех какво да правя. Родителите ми буквално ме караха да избирам между тях и между щастието си. Аз не исках да го правя. В един момент нещата ескалираха до такава степен, че независимо от нашите отношения и любовта ни, ние се разделихме. Пиша това и очите ми са пълни със сълзи. Не мога да си простя, че не успях да запазя тази любов. Любовта ни приключи, без дори да е приключвала... И да, родителите ми се кротнаха.. Стана това което искаха.. Този път дори и майка не ме подкрепи, защото не искаше и не и беше приятно да чува как съм щастлива на друго място. Не спряхме да поддържаме взаимоотношения с въпросното момче. Говорихме, излизахме, писахме си.. Той от своя страна беше разочарован от мен.. Не направих избор.. не взех решение..

Мина време (3, 4 месеца) започнах работа, събрах пари и излязох на квартира. То беше нещото, което винаги съм желала. Да съм сама и да ми бъде спокойно. През това време не съм спирала да мисля за това момче. Изнесох се за да избягам от тормоза вкъщи и за да му покажа, че наистина съм силна искам да съм с него. Споделих му.. той знае за чувствата ми.   за емоциите ми.. За болката причинена от раздялата. Сега от както съм сама и самостоятелна, всеки ден му показвам, колко много обичам. През това време, което сме били разделени, аз не съм си помислила за друг. Тук идва, нещото че той е изстинал към мен.. разочарованието взима превес.. Давам всичко от себе си и се боря в момента за тази връзка, виждам, че той не е същия.. не се чувства така както преди и ми го споделя. Казвам ми, че е объркан и аз го виждам с действията му. В един момент го чувствам толкова близък както преди, а в следващият далече.. Не спирам да се боря да му докажа, че аз наистина го обичам и, че в онзи момент наистина се чувствах ужасно от влиянието на родителите ми, а не защото не съм го обичала...
На моменти вече чувствам, че увяхвам.. Виждам колко е студен и цялата надежда, която имам за щастие в мен умира.. Разговаряли сме и съм му дала време да реше.. Иска ли да е с мен отново, обича ли ме и може ли да ми се довери отново.. боли ме.. Разбирате ли..

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 1 година, 9 месеца hash: e40feaccdc

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   Истинската любов прощава, дава шанс и никога не прегаря толкова бързо. Истинската любов продължава да гори дълго, дори и когато няма разпалки... Пишеш толкова наивно, идеалистично и романтично, че за всеки човек с повече житейски опит е ясно, че става дума за представа в твоята глава, но не и за реалност. Ясно е, че това е била първата ти сексуална връзка и ти я идеализираш до степен умопомрачение. Колкото и да не вярваш, не си е заслужавало. Живееш с представи, а не с рвалност. Каквито и да са родителите ти, били са прави.

 

...

преди: 1 година, 9 месеца hash: 2acca45e37

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   Здравей! Мъж съм над 50г. От това, което описваш за отношенията, си приличаме с теб. И аз обичам уюта, спокойствието, хармонията във взаимотношенията. Не приемам агресията, под никаква форма... Иначе държа на вярата в Бога(православен християнин съм), на чистите и искрени отношения в любовта и въобще в живота, на християнските и морални ценности. Минал съм през много неща в живота си - мога да напиша роман... За разлика от тебе, израстнах в изцяло добро семейство, в добри взаимоотношения и с двамата си родители. Аз самият също създадох добро семейство, възпитавах строго децата си, но и с много любов същевременно. И досега имаме прекрасни взаимоотношения с тях... Ти още си млада и в момента не можеш да разбереш много неща във взаимоотношения между хората, и какво всъщност е и ще бъде полезно за теб. Ще ти поясня с пример: ти си мислиш, че с втория ти приятел всичко е било наред, и че това, че родителите ти са попречили на тая връзка е лошо. Да, на пръв поглед изглежда така... Но ти не знаеш как би се развило бъдещото ти семейство с този човек, само Бог знае това. И често в живота ни се случва дори и с нещо, което ни изглежда лошо, Бог да ни предпази от нещо много по-лошо и пагубно за нас. А знаеш ли кое действително е пагубно за човека на този свят? Аз ще ти кажа - да стане противник на Бога, и да повреди и съответно погуби душата си. (и до края на земния си живот да остане в такова състояние) В живота на обикновения човек Бог действа обичайно чрез другите хора и чрез обстоятелствата. Неговата цел е ние да се очистим от страстите си и да спасим душите си - като бъдем заедно с Бога в Небесното царство. Затова ни се изпращат всякакви скърби, болести, трудности, проблеми, изпитания... Така, че моят съвет е да се успокоиш и да се опиташ да погледнеш и да подходиш по-трезво към нещата. Казваш боря се за връзката ни... И аз бях като теб и съм правил това, и то много усилно и упорито. А сега, от своя опит ще ти кажа, че колкото пъти съм се "борил" за дадена връзка - толкова пъти в крайна сметка не се е получавало! В случаите, в които съм имал успешни връзки, всичко се е движило нормално, естествено, без да се налага някой да се "бори" за връзката. (Под "бори" нямам предвид - да не влагаш сили, стремежи, енергия, да се раздаваш за другия, да се жертваш за него - ако е нужно, и да се стремиш да промениш някои негативни неща - но в себе си! ) Така и най-успешната ми връзка прерастна в създаването на семейство, сключихме брак(църковен също) и вече с години се обичаме, уважаваме и живеем в мир, разбирателство и любов. Мога още много пиша, но стана твърде дълго, затова спирам. Ако имаш въпроси - питай, ще се постарая да ти отговоря! Странник

 

...

преди: 1 година, 9 месеца hash: 545befcf8c

гласове: 1 2 3 4 5   (229372 гласа)

3.   Горкото то... Вярно, че 20 не е голяма възраст, но пишеш като момиченце на 14-15... Проблемите с баща ти са прости и от самото ти писане става очевидно - твоето разбиране е на ниво "момче", не мъж. Нещо което трябва да разбереш за родителите... явно в днешно време повечето не го схващат - те не са ти приятелчета с които да си споделяте, разбирате, да сте си дружки. Родителите имат друга переспектива и гледат живота с поне 20 години по-напред от теб. Това че някой на теб ти изглежда като безчувствен, не значи че е... както и обратното... Не приемай твоето лично мнение за краен факт... Явно са ти казали какви притеснения имат към това "момче", но в твоята глава е било само "бла, бла", завиждат ми... Хайде не им прехвърляй на тях цялата вина. Дори и да са ви сгорчили живота, даваш ли си сметка един човек или една двойка през колко по-сериозни проблеми минават в живота? Явно не... Я си представи ви се ражда дете с дефекти. Или пък някой го блъска и убива на улицата? Или изневери, хазарт, насилие... Или пък войни. Знаеш ли през първата и втората светвона какво е било? Да изпратиш мъжа си на фронта за 4 години и не знаеш дали ще се върне... Щом с някакво натякване не сте се справили и сте скъсали... извинявай ама явно тая невероятна любов която се опитваш да изкараш, не ша е била толкова голяма... Особено при положение, че в крайна сметка си се изнесла, самостоятелна си, и онзи бил "изстинал" за 3-4 месеца... Да ти го кажа направо, съмнително дали му е пукало изобщо за теб или на теб за него... Вярвай ми, хора които се обичат наистина, не се разделят толкова лесно, не са "объркани"... Просто се чудиш как да прехвърлиш отговорността за собственото си безпътие на родителите си.

 

...

горе^

преди: 1 година, 9 месеца hash: b5dda044fa

гласове: 1 2 3 4 5   (205505 гласа)

4.   Според мен ако наистина е истинска любов, от негова страна говоря, едни няколко месеца са нищо и щяхте да се съберете след раздялата. Ти си романтична, идеалист, вярна и всичко, което бях аз на твоята възраст, но животът ме очука и свалих розовите очила. Не казвам, че родителите ти са прави, защото не са. Но ако той те е обичал, какво му пречи да се съберете? Че се е разочаровал си е чисто оправдание, ето ти си се изнесла, вече няма от какво толкова да е разочарован, замазва ти очите с фалшиво оправдание, за да не каже истината, че не иска да сте заедно. Грешка е да се бориш за него, да го ухажваш, това е роля на мъжа.

 

...

преди: 1 година, 9 месеца hash: 9bc84e9810

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   Ами вашите и принц да доведеш пак ще мрънкат, хора разберете, че не сте на 5 г. Просто се отделяте от родители си, преценявате до колко да споделяте и си гледате живота.

 

...