Трудно ми е да го обясня
преди: 2 години, 17 дни, прочетена 893 пъти
Общувал съм с жени от различна възрастови групи, но с една обща черта, като привило всички бяха, умни, възпитани, високо образовани с широки културни интреси. Това общуване ми доставяше неимоверна интелектуална наслада. Понякога съм искал от тях мнение или да ми обяснят както някои женски постъпки, но и мъжки, които да ми разтълкуват от гледната точка на нежният пол /който както вървят нещата, ще стане силният пол. Радвам се, че няма да го видя този етап от развитието на човешкият род. / Та въпросът ми е следният, защо някои жени само при мимолетен поглед ги чувстваш близки, а други -не. Казват, че жените били по-сензитивни, ами възможно е, нещо, което не е рационално и не разбирам, не коментирам и не споря върху тази тема, та затова е добре те да го коментират. Не е точно въпрос, а нещо като коментар върху определени случки. Тъй като не мога да го формулирам с няколко думи ще го преразкажа. Но не ми обяснявайте с критериите на Елена Блаватска или Елена Рьорих, то нещо по-различно е. Няколко пъти през живота ми са се случвали, някакви секундни среща на погледи с жени. Като казвам секундни, да се разбира гледане един друг в очите максимум до 15 сек, все пак не си гледам часовника. Един път беше на летище Малпенса, друг път на летище Шарл де Гол, веднъж в София на светофар, веднъж във Варна на ж. п. гара. Във всичките случаи, никога преди това, както и след това съм ги срещал жените, предизвикали тези вълнения, те даже не бяха и българки. На Малпенса, кротко си чакам на гейта, и погледът ми блуждае и съвсем случайно си кръстосахме погледите с една жена и изведнъж ме обзе някакво странно чувство, като, че някаква нежна топлина ме обгърна от главата, та до колената, почувствах тази непозната жена много близка. Гледах я максимум към 10-12 сек. Никога не съм я виждал, не знам от каква народност е, от къде идва и къде отива, с една дума нищо не знам. Не вярвам в езотериката. Чудя се, дали е това някаква комуникация на квантово ниво, дали е някаква червеева дупка, дали е някакъв времеви портал отворил се за някакви микросекунди в нашата реалност-нямам представа. Нещо подобно изпитах миналото лято, където кротко си чаках на един светофар и изведнъж както си гледах насам -натам кръстосах поглед с една жена от съседна кола и пак същото усещане за топлина като описаната по-горе, същевременно сме се гледали взаимно с други жени, но нищо, абсолютно нищо не съм усещал. Защо точно тези жени, а не другите до тях, с какво те се различават от другите и защо те са толкова специални, по-точно толкова емоционално значими за мен. Има един колега и две колежки, които се увличат по двете Елени-Блаватска и Рьорих, четат разни книжки по езотерика, но и техните обяснения бяха, че тава са само мои субективни усещания. Да, но аз не съм съгласен, защото понякога са ме определяли като емоционално дърво, което не е вярно, така, че от един поглед да получа такова усещане е малко вероятно. Вярно много харесвам умни и културни жени, може би защо всички жени около мен са такива, ама това не е предпоставка за такива вълнения. Защото освен имагинерното чувство за топлина, рязко ми се повищава пулса, както силата на ударите на сърцето, та чак в ушите започвам да усещам шум като от течаща рекичка. Жените не отговарят на просташките -чалгарско- "бизнесменски" критерии за красота, не са и видимо туниговани, както и "пребоядисани". На другите, които отговарят на описаните по-горе критерии гледам, като на нов хладилник, нова стъклокерамика или сервиз за хранене, гледам като на нещо като предмет. Предизвикват у мен вълнение колкото едно паве. Чудна работа е човешката душа или човешките емоции, може пък да има някакво друго ниво на възприятия, което лично аз, не познавам.. //Fallschirmspringer//-- Десантчик--"Навсякъде, по всяко време"

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 2 години, 16 дни hash: e993bf409b

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   Десантчик, Тази история вече си я разправял. На всеки му се случват такива неща, макар и рядко. Казват някакъв хормон се отключва на случаен принцип. Само че понякога е взаимно та може и да не е хормон. Вчера бях на уиндсърф на едно езеро. Имаше и други сърфисти. Като си разтоварях материала от колата няколко пъти се разминах с една жена. Не беше някаква изключителна красавица, но с нещо ме привлече от пръв поглед. Стори ми се по- различна от тези които отминаваш без да ги забележиш. Дори се чудех дали я познавам от някъде. Всеки път ми се усмихваше и се опита да ме заговори. После ме наблюдаваше от брега. Беше с няколко пича които сърфираха в езерото, един от които навярно мъжът и. Така и не разбрах каква е но имаше някаква взаимна симпатия. Не че е нещо важно де- просто приятна случка. Относно другите неща: "... всички бяха, умни, възпитани, високо образовани с широки културни интреси... " - фантазии на квадрат "... харесвам умни и културни жени, може би защо всички жени около мен са такива... " - сигурно няма много жени около теб "... както вървят нещата, ще стане силният пол... " - то вече е станал. Мъжете си предадоха всичко заради една лигава путка. Сами сме си виновни. Полека лека някои почват да се усещат и май палачинката започва да се обръща. "Радвам се, че няма да го видя този етап от развитието на човешкият род" - много си се разбързал да риташ камбаната. Давай по- полека. Сигурно има още доста неща да видиш.

 

...

преди: 2 години, 15 дни hash: 71e5f3eb12

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   Природа е, ген, емоционално интелигентен си, затова правилно долавяш емоцията на жена към теб, радваи се, желан мъж си, очевидно си секси.

 

...

преди: 2 години, 14 дни hash: 72b07617c8

гласове: 1 2 3 4 5   (229372 гласа)

3.   Не съм сигурен, че съм емоционално интелигентен, по -скоро съм емоционално несигурен. Може би е виновна средата, в която съм израснал. Преобладавахме предимно момчета, съсредоточени в един сравнително тесен възрастов диапазон. Не, че нямаше момичета, но те бяха или по-голями от нас и емоционално много по-развити, или сестри и съседчета на други и ние ги възприемахме като момчета, защо противен случай наставаше сбиване и разваляне на приятелските отношения. Като цяло спортувахме, учехме се доста прилично, вярно, че често се биехме по най-различни поводи, но това беше до към 7-8 клас. Аз от девети клас започнах да тренирам джудо, друг борба, трети бокс, един стана републикански шампион на 100 метра за юноши младша възрасти т. н. Като цяла срамежливи и емоционално страхливи към момичетата. Заминавахме на 1 осемнадесет, деветнадесет години в казармата, даже без да сме целунали момиче. Лятото преди да влезна в казармата на морето се запознах с едно чешко момиче. Разхождахме се нощно време по брега, слушахме тиха плясък на вълничките, гледахме лунната пътека, говорехме си някакви глупости на някакъв смесен език, смеехме се на незначителни неща, докосвахме си ръцете и в един такъв момент момичето ме целуна, а аз като пън /какъвто си бях/, стисках зъби защото не знаех как да целувам. Момичето беше по-обиграно от мен, което не беше трудно. Сигурно звучи смешно и жалко, но такава е реалността. След това НШЗО, полагаем отпуска, а след нея като ПКВ в един парашутно-десантен батальон, в другият край на България. Там както се полага тежки натоварвания, различни видове подготовки -огнева, специална, физическа, политическа, тактическа и т. н. Просто ежедневие. Следва уволнение, вече съм младши лейтенант, започвам да следвам ВМЕИ"Ленин"/сега ТУ/ Факултет радио електроника. След това научен сътрудник, дисертация, ръководител секция, в която колежките бяха 80%, купони, умни жени, възпитани жени с математическо мислене. Съпругата ми е по-добра математичка от мен, един факултет сме завършили, но тя няколко години след мен. Много умна, организирана и работохоличка. Когато има задача пред себе си нищо не може да я отклони. На младини, тренирала спортна гимнастика, сега вече напълняла, но по-скоро е набита от вдигането на гири и дъмпели. Технически директор е на фирма в тази област. Така, че ние сме по-скоро технократично ориентирани, а аз съм емоционален когато страдат момичета и жени, тогава се вбесявам към причинителя //Fallschirmspringer//-- Десантчик--"Навсякъде, по всяко време"

 

...

горе^

преди: 2 години, 11 дни hash: 72b07617c8

гласове: 1 2 3 4 5   (205505 гласа)

4.   До №2 "".... радваи се, желан мъж си, очевидно си секси... " Единственото вярно във вашите заключение, както и това на съпругата ми, така и на колежките ми е, че съм умен, но много непрактичен. Чак пък желан, хайде-де. Желан съм само когато има нещо тежко да се свърши. Когато някоя колежка си е купила пияно и аз трябва да намеря две-три момчета, за го качим до апартамента И, или да сглобя някоя модулна секция или има проблем с някоя инсталация на програма.. Колкото до "секси вида", не ми се вярва, относително нисък съм, има-няма 182-183 см, принципно ходя в джинси или джинсоподобни панталони и кожени якета. Почти не нося костюми, освен, ако е по поръчка, защото не могат да ми "станат". На "Теодор" панталона, ако е №50, то сакото трябва да е №58, при това, трябва да е допълнително стеснено в талията. При това косата ми е сиво-бяла, но относително гъста, и не по-дълга от 3-4 см. Не се подстригвам "гола глава" като някои, защото не съм плешив. По принцип съм "френдли" в отношенията си към хората, но някои се опитват да ми се "качат" на главата и го смятат за слабост. Смятам, че съм типичен представител на поколението бумър. До №1 """"... всички бяха, умни, възпитани, високо образовани с широки културни интереси... " - фантазии на квадрат. """"" Е, всеки познава и в обществото на жени, които му подхождат. Тези, които са били и са около мен са всичките умни, културни, много добре възпитан, с добър произход можещи и знаещи. Почти всички са инженерки в областта на електрониката или софтуерни инженери. Говоря както за съпруга, балдъза, дъщеря /също Ph. D/, но също и за колежките, преди да разформират института-в който бях ръководител секция. От 10 човека, осем бяха жени и всичките научни сътруднички, ако това има за Вас значение. ""- сигурно няма много жени около теб пол... " Имаше достатъчно, особено в завода, където се произвеждаха разработени от нас изделия. Имахме, често купони по всякакъв повод, понякога в института, понякога в различни заведения, понякога в технологичния и конструктивен отдел на завода. Да го кажа така, жените бяха поне 3-4 пъти от мъжете. Бяха привлекателни и желани. Смятам, че отговорих на вашите коментари. //Fallschirmspringer//-- Десантчик--"Навсякъде, по всяко време"

 

...