Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес.

Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти.

Коментари

Добави Коментар!

6.   Не, не е нормално, ревността е израз на ниско самочувствие, ревнуваш партньора само ако си мислиш че си нищожен и лесно заменим, подсъзнателно вярваш че не заслужаваш партньора си.

7.   За мен е нормална някаква доза ревност. Ако няма никаква ревност, значи просто нямаш чувства към човека до себе си.

Абсолютно оправдана е в някои ситуации.

8.   Нормално и естестевно е. Осъствието и буди притеснение. Между хора които се обичат истински и уважават нито един от двамата не създава ситуации в които другия да изпитва ревност или да посяват съмнения, защото това говори за неуважение към другия. Само добитъка възприема ревността, като нещо грозно и посегателство върху свободата му. Само добитъка не знае защо е с някого и посява съмнения в другия. Обичащите се хора които не са добитък внимават да не нараняват другия, да не оронват достойнството му, да не разклащат доверието му и изобщо не правят нищо с което да предизвикат ревност в другия. Това са истински индивиди с истинска обич, другото което предизвиква ревност просто така и което я смята за отблъскваща е добитък и не би трябвало да има партньор изобщо защото е тотал щета като партньор и е въпрос на време да създаде само разводи и катастрофи в отношенията защото е маймуна.

9.   Има много статии от психолози в интернет пространството.
За да разберете истината, обърнете се към научните текстове, а не към субективната оценка на непознати.

10.   Зависи от степента на ревността. Ако е основателна (хващаш го/я да си чати с други на пикантни теми, изпраща голи снимки и т. н. ) е едно, ако е обаче кой как погледнал, усмихнал се, обърнал се и т. н. е глупост и тормоз над половинката.

12.   Разбира се, че има ревност. Ревността няма степен, примерно :като малка ревност, средна ревност, голяма ревност. Това е като нещо имагинерно, то те разяжда отвътре и колкото повече мислиш толкова повече те разяжда. Това чувство може да бъде само в двоичен вид или я има ревността, тогава е 1, или няма ревност, тогава е 0. Тава не е хистерезис, където има плавно нарастване и плавно спадане, но не по същата крива. При ревност, почти отпада в първият момент логическият анализ, всичко минава в силната сфера на емоциите. Ако си наранен, готов си да убиеш, а после ще мислиш. Изобилствува с такива случаи. По принцип в огромният процент, така нареченият наранен, предпочита да извърши действията със собствените ръце, някак е по -интимно има по-плътен контакт с този, който го е наранил, дали ще убие с ръце, дали ще удуши, пак със собствените ръце, същото се отнася и до убийството с нож-Тогава като, че ли се чувства едно успокоение. С отрова не е толкова емоционално, а с огнестрелно оръжие, от дистанция някак притъпява чувството за отмъщение. Съвсем друго е от близка дистанция. По принцип убийствата от ревност не се наказват толкова строго

13.   А според вас нормално ли е човек да ревнува ако партньорът му си личи че му дава по-малко любов но за сметка на това се сближава с нови хора?

14.   13, нормално е да прекратиш отношения, не да ревнуваш. Откъде накъде ще контролираш някого?

15.   Ревността е нормална, но напълно излишна. Ревността е съмнение, тоест липса на доверие в човека до вас. Връзка без доверие е нищо. Ако има поводи за ревност, то това не е вашият човек, ако няма, но вие все пак ревнувате, ще отблъснете човека и ще му дадете повод да направи нещата от които толкова се страхувате.
Някога не бях ревнив имах сляпо доверие, че каквото правя аз, това ще прави и тя. Разбрах, че човек не винаги получава това което е дал и станах ревнив. Вътрешно осъзнавах, че съм пълен психопат. Открих своя страна за която дори не бях подозирал. Това бяха абсолютно нови чувства за мен и не знаех какво да правя. Мина време осъзнахме се, преоткрихме се. Изградихме всичко отначало без тайни, недомлъвки, без премълчаване и скатаваме. Връзката ни е желязна, разкрепостена, извратена. Хората не ни разбират, разделят се, изневеряват си, лъжат се, но наричат нас луди, че се печем голи, че сме правили секс с други хора и тн... Когато с един човек сте честни един към друг нещо не може да застане между вас и да ви прецака, ако сами не се прецакате.

16.   Ревността представлява страх да не бъдеш заменен с по - добър!
Един уверен в себе си човек и знаеш стойността си няма да ревнува и ще има доверие на партньора и най вече на себе си!
Жена на 25

17.   Зависи от партньора. Ако не те кара да се чувстваш сигурен в него, разбира се, че няма да му имаш доверие.

18.   Вредно е.
Ненормално и безобразно в 80%от случаите.

19.   16 ти, глупости на търкалета. Винаги има по-добър. Колкото и да си добър винаги има някой по-добър. Няма такъв човек при, който да няма по-добър от него. Това значи ли, че човек трябва да изневерява на партньора си понеже винаги има някой по-добър от него стига да може да е с него? Няма как някой да има доверие на партньора си, ако партньора му проявява интерес към друг и се държи предизвикателно. Това е сигурен индикатор, че партньора му просто е негоден за партньор и то не само на него, а на когото и да било. Просто некачествен материал, който не заслужава страха и ревността на партньора си, а напротив партньора му трябва да го разкара по най-бързия начин от себе си, вместо да му се обяснява в ревност и куп други неща които няма как да бъдат осъзнати от примитивно и негодно същество.

20.   Да споделя и своето виждане:
Ревността според мен е страх от загуба на партньора.
Глупаво е да изразяваш ревността си. Дори и да имам повод, съм се старал да не го показвам. В много от случаите "поводът" е случайно стечение на обстоятелства. Ако не е, т. е. "има нещо", проявата на ревност, реагирането, само ще заострят предпазливостта на партньора. Така вече значително по-трудно ще могат да се намерят доказателства. Веднъж посято семенце на съмнение, не остава без развитие. Решението е изкореняване. Ако е твърде малко, оставете го да покълне, да стане видимо. Да има за какво сериозно да го хванете и изкорените. Без да се прекъсне и коренът му да остане... Може да се убодете, опарите, да ви загорчи... но е за предпочитане пред съжителстването с въпросния плевел. А може да се окаже, че всъщност сте се объркали и това едно прекрасно цвете.
Та лично освен, че съм избягвал да показвам съмненията си, съм давал още свобода. Даже съм подтиквал дискретно. Но съм увеличавал незабележимо бдителността си по всякакъв начин. Няма да уточнявам как, защото със сигурност на доста от четящите няма да им допадне ( според мен - защото съвестта им не е най-чиста). Така в повечето случаи съм откривал, че греша. Олеквало ми е и съм продължавал без излишни проблеми. Но съм имал и "попадения". Изневеряващият човек си е потенциален предател във всяко отношение. Това, че се изчукал с друг е по-малкият проблем.
Пиша в минало време, тъй като от известно време не ме притеснява особено фактът, че жена ми би го направила с друг. Имам проблем характерен за възрастта ми. Вероятно бих могъл да направя нещо за оправянето му, но нямам стимул. Мойта не е особено "похотлива" (както някой, в друга тема, нарече нимфоманките). Сексът с нея винаги ми е бил много по-малко от желанието ми. Качеството - също. Въпреки това не съм кръшкал. Самобслужвах си се тихомълком. Отделно се е запуснала максимално. Все пак не съм спрял окончателно да бъда интимен с нея. Когато "случайно" се стигне до там, съм максимално всеотдаен и я свършвам всеки път, макар и не точно с хуя си. Та макар и рядко, не изключвам вероятността все пак и на нея да й се иска. Почти не вярвам, че може да си намери любовник. Най-малко заради външния й вид. Повече, защото почти не вярвам, че някой ще си хваща любовница за веднъж месечно.
Връщайки се на тезата (първото ми изречение), бих казал, че не се притеснявам особено от опасността, че ще ме изостави заради някой, с когото се почуква понякога да речем. Трябва да е съвсем изкукала, за да пренебрегне статуса си заради (качествено) чукане веднъж месечно. В такава позиция са масово "прелюбодейците" - нямат нищо против семейното огнище, но им се прави качествен секс, без обвързване. Така и си карат много семейства. Повечето "опозорени" не им е приятен факта, основно заради хорското мнение. Разчуването, коментирането, натякването са по-съществения проблем от самият секс с друг/а.
Да, стига се по някога и до развод. Особено в по-ранна възраст. Но в такива случаи причината не е само секса. Почти винаги има и още...
Най-после до развод стигат не малко двойки без да е имало изневяра - поради куп други причини. Та треперенето, че може да те оставят, за мен не си заслужава.
Остава накърненото честолюбие. Това е едно възпитавано (до някъде) качество, със специфични уклони. Познавам ревнивци, който не се впечатляват особено от сериозните унижения на работното място и в живота изобщо. За тях "честта" започва и свършва с това някой да не наебе жена му (макар че не го бърка факта, че преди него все пак това се е случвало).
За мен ревнуването в много случаи е като "зло куче под трънка - само не яде, но и на никого не дава". Защо един истински любящ партньор, даващ всичко от себе си за благополучието на половинката си, за нищо на света не би се съгласил тя да получи една доза необходимо й удоволствие от друг (след като той самият не е в състояние да й достави)? Става дума и за двата пола, от двете страни. Имам предвид открито, при дискретни и коректни условия - без вероятност от влюбване и изоставяне.