Понякога си мисля да я оставя да си намери някой по-добр и който да и осигури тези неща. Как да продължа?
преди: 13 години, 7 месеца, прочетена 3359 пъти
Здравейте,
Имам приятелка от година и половина. Познаваме се от 3 години но едва от толкова сме гаджета. Отначало бях лудо влюбен в нея, но тя наскоро беше прекратила връзка и не и се започваше нова. Прекратихме контакт но преди година и половина случайно се срещнахме и подновихме контакта.

След това така се случи че заедно с още един приятел отидохме на море. Знаех че тя няма да ме иска и исках да помогна на приятеля си да бъде с нея, защото и той беше я харесал. Така се случи обаче, че на морето тя прояви интерес към мен. Беше прекрасно, мечтите ми отпреди година се сбъднаха. Всичко беше чудесно. Отначало мислех че може да е само временно, но ето вече година и половина сме заедно.

Напоследък обаче виждам че нещо не е много доволна от връзката ни. Причината е в мен. Нещо напоследък съм депресиран и апатичен. Не и правя комплименти, не се държа като преди. Не знам обичам я, но имам проблеми в работата. Дълго време бях без работа, тя ме подкрепяше и помагаше в търсенето. Е след 6 месеца намерих, но не ме удовлетворява, нито работата, нито заплатата, макар че е точно по специалността ми и уж престижна, но държавна и знаете как е.

Откакто започнах работата съм толкова уморен и всякаква романтика изчезна. От друга страна майка ми много ме тормози и командва. Бях и болен и получавах сърцебиене и задух, но това отмина, оздравях. Всичко това много ме тормози и някак не и обръщам нужното внимание и тя го усеща и се сърди.

Тя много обича да ходи на екскурзии, но тази година само на 2 пъти за кратко отидохме. Няма къде да се усамотим, освен ако не идем някъде. Отначало имах желание да живеем заедно, но после с ниската заплата се отказах. Нещо много ми дойде нанагорно и даже малко в тежест ми идва връзката. От една страна знам че не е зле скоро да създаваме семейство че сме на по 30 вече, но от друга всичко ме притиска - майка ми, работата. Не знам как да постъпя. Имам чувството че никога няма да мога да и осигуря това което ни трябва за да сме семейство. Това ужасно ме плаши и ме отказва да действам за напредъка на връзката. Тя го усеща и говорихме с нея. Тя не ме притиска, но аз знам че все пак очаква нещо и се тормозя, че няма да мога да и го дам. Последните 2 седмици не се виждахме много с нея, че бях доста зает. Мислейки си за тези тревоги не мога да се отпусна и се натоварвам. Тя все казва не го мисли всичко ще се нареди, разбира ме, но аз не знам накъде да поема. Понякога си мисля да я оставя да си намери някой по-добр и който да и осигури тези неща. Дори веднъж и го казах и тя много се разстрои.
Ще се радвам да ми дадете някакви съвети как да постъпя.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 13 години, 7 месеца hash: 8035f9ad73

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   Поредният страхливец... майката му пречела, работата го изморявала... абе момче, я се стегни! На 30 си - мъж ли си или някакъв инфантил, на който му трябва бавачка или наставник? Ако ибичаш тази жена и не си представяш живота без нея, кажи и го и започнете да градите общото си бъдеще стъпка по стъпка, съобразявайки се с положението си. Като искате да живеете заедно и мадамата трябва да се понапъне, да загърбите малко пътуванията и да пестите за квартира примерно. Майка ти, вместо да ти създава грижи, да вземе и тя да помага, с каквото може. Ако не харесва момичето ти, тегли и една и си гледай бъдещето, освен ако не искаш да си кукуваш с майка си до старини. Не знам дали приятелката ти се сърди, защото не и обръщаш внимание, но със сигурност се дразни на твоята заешка колебливост и нерешителност. Жените много мразим женчовци и пъзльовци.

 

...

преди: 13 години, 7 месеца hash: 81d64b30ee

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   ... Вземи се в ръце и направи всичко възможно да задържиш момичето си, че след някой и друг месец ще пишеш тук с въпроса "Как да си я върна?". Тя те обича и едва ли би допуснала да я хвърлиш в ръцете на друг само и само да й осигури някакви си неща. Е, ако продължаваш да се държиш така с нея, може и това да стане. Успех! Doriana

 

...

преди: 13 години, 7 месеца hash: 5a5a4c0c67

гласове: 1 2 3 4 5   (229372 гласа)

3.   На мен много ми хареса твоя пост, защото е много искрен, конкретен, добре описваш чувста и ситуацията. Искам да те подкрепя, защото разбирам, че имаш нужда от нечия подкрепа. Понякога на човек се струва, че е сам срещу всички проблеми и е безсилен. Чувсташ се притиснат в ьгьла, в капан си, няма изход. В това положение не можеш да поемаш повече отговорности. Семейството е голяма отговорност. Не си струва да се хабите за сватба, ако не сте сигурни, че и в добро и в лошо ще минете заедно. А от друга страна, като забравим за сватби и венчални халки, тези които се обичат винаги остават заедно така или иначе.

 

...

горе^

преди: 13 години, 7 месеца hash: 10ad909c7b

гласове: 1 2 3 4 5   (205505 гласа)

4.   Авторът: Благодаря за коментарите. Нещо тези дни и здравословно не се чувствам добре. Май отново се появиха старите симптоми. Обичам я да, но не съм стъпил здраво, болен, недоволен от работа, нямам много средства. Въобще всичко ме притиска. Ще се радвам ако чуя и мъжки мнения по моята история.

 

...

преди: 13 години, 7 месеца hash: cd85be22dc

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

6.   Не питай старило, питай патило. Аз съм патил точно от това. 4 години "служа" на една НЕБЛАГОДАРНИЦА и мога само да ти кажа... БЯГАЙ докато е време, щото после ще духаш супата ;) В. В.

 

...