Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес.

Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти.

Коментари

Добави Коментар!

6.   Аз не съм се наживял, само че не го свързвам изобщо с купони.
Купоните наистина са безмислени и около 20 и някоя година го осъзнаваш. Аз съм на 30 и на 24 вече тотално ми беше втръснало. Помня годината, защото спрях да излизам с тези хора, които не правеха друго. Но който не е ходил по купони явно му липсват.
За мен наживяването е да си свободен. Утре решавам да отида сам до Милано и го правя, други ден се качвам на колата и отивам където искам. Давам тези примери, защото съм ги правил и двата и продължавам да ги правя. Може да звучи инфантилно, но не ми дреме.
Като говоря с познати, които ми говорят за деца и някакви задачи покрай тях и направо ми се повдига. Абсолютно всичките приемат едни маниери на пенсионери и сякаш се опитват да тв вкарат в тоя кръг и теб. Убеждават ме, че задължително трябва да се женя и да имам деца и то на 30. Гледаш ги млади хора, а нямат грам живец в себе си, уж много щастливи от семйество и децата, а 40 мин ми се оплакват като някакви чичаци колко отговорности имали.
Ок брат, ти си приел тая роля и начин на живот, сега си носиш последствията, ама не да ми се оплаквате като путки.
И видиш ли животът нямало друг смисъл, това всеки с деца щв ти го каже, защото за тях няма вече друг смисъл. Имаш едни 18 години минимум задължвния. Не ги съдя реално, защото наистина е трудно с деца и ти взимат 95% от времето, но изборът е техен.
Така че за едни е безмислено да пътуваш, за мен е свобода и живот да имам спокойствие и да правя когато каквото реша.
Те затова като им пораснат децата и се литват жените по женски партита, а мъжете по екстремни неща.

7.   До към 22 бях на гребена на вълната. Купони, момичета, дискотеки, алкохол, цигари, трева... От тогава не съм стъпвал в дискотека и не съм пушил цигари и трева. Алкохолът си ми харесва.

8.   Никога не съм се наживявала. Секс за първи път съм правила н 20. По купони и шумни юеата не аъм ходила. Винаги вкъщи вечер. Нито приятелки, приятели съм имала. Не пушех, не пиех.. Сега се наживявам след като след кто се омъжих. Постояно сме заедно с мъжа ми, излизаме заедно да хапнем вечер или излизаме с негови приятели. Или пък отидем на плаж. За човек, който не е излизал това си е развлечение.

9.   Строго индивидуално е! Но да, мисля, че всеки трябва да си вземе това време от живота, за да се "кротне" после. Така е устроен света.
Абсолютно всички примери за двойки, които са заедно от много малки/млади, и създадат рано семейство, то се разпада рано или късно и то когато хората са на по 25-27 години. Имам такива наблюдения на хора покрай мен. За мен на днешно време човек е добре да си поживее до 28 за жени, 30-32 за мъжете и тогава да се правят деца.
Ето моята история, на 29 съм, с деца на 4 и на 5 години. Станах майка на 24 години, тогава мислех, че съм се наживяла. Ами не, ако знаех какво следва с децата, нямаше да бързам!
Да си млада жена с две деца, къща, мъж за обгрижване, ами не е голяма еуфория! Не ми пречи, приятно ми е да се грижа за дома, да готвя обожавам! НО когато си млад човек това ежедневие не е ок, живота е още в теб, още ти се живее и аз го разбрах от около две години насам.
Не говоря за безразборен секс или нещо такова, но човек има нужда от време за хоби, за себе си, за срещи с приятели, за купони дори. На 24 аз реших, че съм зряла жена и не съм за купони вече. Ами грешка! Обаче времето назад не се връща.
После да не се чудите защо има 40 годишни хора по дискотеки и барове, сигурно са такива като мен

10.   Никога не съм имала за самоцел да се "наживея". Нито пък такава потребност. Живяла съм си живота, както дойде.

11.   Според мен, колко по т. п е един човек толкова повече продължава периода на наживяване. При някои дори и не свършва.
При мен дори не ми е било важно да се наживявам. За мен беше важно да си намеря жена, и си намерих и удоволствието от живота ни е вътре в семейството с нашите 4 деца. И досега не продължава да ми липсва наживяването, защото децата и жената ми доставят щастие.
Интересно ми е тия които дълго са "живяли", щастливи ли са сега, или съжаляват за дългото им наживяване, и нямат переспектива то да свърши, защото вече нямат надежда да срещнат принцесата или принца на белия кон.

12.   Наживяване безразборно ебане ли означава?

13.   С пиенето и дивите купони свърших още на 17-18 години. Видях, че да пиеш е глупаво. Като студент никога не се напих. От тогава само с жени се занимавам. Сега съм на 33 и не мога да спра да сменям жените. По дискотеки и купони не ходя. Но по барове, по разни събития и т. н. не пропускам да задърпам някоя.

14.   Ми аз бих казал, че се наживях на 26-27 години, сега съм на 31.
Моето наживяване беше по-скоро от към краткотрайни връзки, секс за една нощ и зарибявания. Искам да отбележа, че живея в 8 милионен град в Западна Европа, където само с едно приложение или излизане лесно можеш да намериш жена, която търси просто кратко развлечение.
Също така попътувах малко, правил съм разни пиянски изцепки, но нищо особено. Никога не съм бил някакъв красавец, алфа мъжкар или луда глава. Наркотици не съм взимал. Чак на 21 пробвах за първи път трева и не ми хареса, но си бях зарибен по пиенето.
Сега като пийна повече от 2 бири и ми прилошава. Сега имам стабилна работа, жена и тн.

15.   Чета за децата, какви били, как пречели. Но те са като житото - сееш го напролет, за да има зиме какво да ядеш. Трябва да има баланс между наживяването и задомяването. Трудно ще бъде ако не си пробвал мъничко от първото преди второто, но ако се задържиш прекалено на фаза 1, не искаш да минеш на фаза
2 както един господин от по-горе. Тогава значи си прекалил с наживяването. Понеже то няма край - дай да пробвам и това, после като го пробваш и се успокоиш - искаш да засилиш - дай да пробвам и това... след това, като си направил и поредното си желание, идва и трето, и осмо, и двайсето...

16.   Наживяването при моята жена е било преди женитбата, а след това, когато децата станаха на 5-6 години. Тогава вече му разпусна края, защото мухльото си стои при децата, а тя по цели нощи, а понякога и по две денонощия е на купон. Отначало е било само алкохол и чалга, но след това, към всичко това, се прибавя и любовник. След това с друг, а след него друг. Тогава започна да се кара на мухльото за всяка дреболия, което е сигурен знак, че иска да намери повод да го зареже и да заживее с много, много по-младият, обрязан заради религията любовник. Дори каза на мухльото, че ще се мести да живее на квартира сама, без децата. Мухльото само преглъщаше на сухо и не знаеше какво да каже, защото нито ѝ се е карал, нито е вдигал ръка. Още повече, че всичко което има в този дом, е само от него спестено. Тя също работи, но нейните пари са само за цигари, парфюми и забавления. Той не знае какво е да си купи нещо за себе си, за да имат дом, децата да са облечени, добре нахранени, изучени, да има обзавеждане, кола, посуда, бельо за леглата и всичко останало. Има само една огромна вина, че не понася чалгата и шумните купони. Но както става обикновено в живота, а не в приказките, любовникът се осъзнава, че не иска доста по-възрастна християнка с две християнчета заченати от християнин. Роднините му никак не са очаровани от избора му. В краят на краищата, бурната и неугасваща любов угасва по-бързо, отколкото се е разгоряла. Младият любовник я отрязал като кисела краставица. От гръмките слова за вечна любов, не е останало нищо и тя като препикано мушкато, си остава при тихият и кротък мухльо. Започва да изобразява идеалната съпруга. Но с времето, мухльото започва да изпитва все по-силна болка от предателството. Тази болка става все по-силна и силна. Той е кротък човек, но тази болка и мъка от предателството, никога няма да отмине. Напротив, засилва се. Затова наживейте се, но ако го правите за сметка на някой мухльо, след време той ще ви го напомни тогава, когато най-малко го очаквате. А още по-голямото наказание за любовницата и мухльото е, че всичко сторено от нея, се върна на единият им син. Какви обидни думи каза тогава тази блудница по адрес на снахата, сякаш не беше същата като нея преди време. Май започна да осъзнава, че всичко на този свят се връща. Няма ненаказано зло, но наказанието може да се върне на децата, за да боли още повече. Много тъжно!

17.   Въобще не съм имала такива периоди. От 16-годишна исках брак. Първите ми опити за забременяване бяха, когато бях на 17. "Наживяването " ми се случи, заради любовни разочарования или по-скоро за непредложени навреме бракове. Все ми предлагаха, когато вече не ги исках. И въобще не ми е било яко, хубаво или нещо подобно. В тоя разврат щастие няма и е крайно ненужен. Винаги съм била семейно ориентирана.

18.   По-важнато е човек да има реална представа за себе си дали е от типът ненаживял се или е по-улегнал. Най-опасни са неосъзнатите, които са хем вечните бохеми, хем не могат да преценят, че не стават за семейство и в един момент им теква импулсивно, че искат дете, жена/мъж. Такива обикновено си мислят, че могат да я карат купонджийски и безотговорно, и да го играят на семейство. Виждала съм такива примери, хич не завършват добре нещата, обикновено в най-честият случай, другият отглежда детето/децата сам, а ненаживелият се я кара като свободен електрон. За това е добре човек да има чувство за баланс, до кога е ок да се наживяваш и кога да превключиш на друг етап.

19.   Това, което ще дам като съвет на неродения ми син, е да се нажевее, докато е време /без вредни крайности, разбира се/, инак после все ще го гложди, че е изпуснал и ще търси да си наваксва с всички произтичащи от това негативни последици.

20.   Ама то семеен живот е отживелица

21.   До 15

Подозирам, че визираш моя коментар. Както казах аз просто не искам деца, това не означава, че съм на фаза наживяване цял живот. Може би ти е трудно да го асимилираш, но има такива хора като мен. Обичам спокойсствието, обичам тишината, когато не правя нещо друго, обичам свободата на действие. Обичам да съм импулсивен и да пътувам.
Може би не бих искал да имам деца и зашото не мисля, че съм достатъчно добър за това. По-адекватно е да не правя в такъв случай такива, не мислиш ли? Колко хора има, които не искат да имат деца, а са си направили и са 24/7 изнервени.
По лошо от това няма.

22.   На 24 приключих с интензивното ходене по дискотеки и мъже, / второто не толкова интензивно/. Започнах работа, омъжих се, дете, битовизми и помислих, че животът ми едва ли не е свършил, защото приятелките ми бяха свободни и правеха каквото решат, без да се съобразяват с никого. Но пък излизахме със семейни приятели, ходехме с децата по излети и екскурзии. Сега нямам ангажименти към детето, което е студентка в друг град и вече правя каквото ми харесва в свободното време - театър, концерт, походи със съпруга ми в планината, обиколих и доста държави, а приятелките ми се занимават с малки деца и тинейджъри.
Ж 47

24.   Аз съм на 40 и никога няма да се наживея. Детството ми мина в работа на полето от март до началото на октомври. Докато другите играеха пролетта, аз бранех някоя ливада, орех с дядо ми или баща ми с коня, садех картофи, копаех царевица, поливах и се карах със злобните пенсионери, които отбиваха водата преди да им е дошъл редът, товарех бали и т. н. Естествено мрънках като всяко дете, което няма мира и вечно го ползват за товарно животно, а дядо непрекъснато констатираше колко съм мързелив. Това докато той се въртеше под сянката на някое дърво уж нещо прави, а ние с брат ми обръщаме 3 декара ливада в най - жаркото лятно слънце.
Случвало се е от умора да не мога да хвърля, някоя бала сено достатъчно високо за да я кача в сеата след като вече веднъж съм натоварил каруцата и тогава дядо ми отбелязваше пред баща ми, че освен мързелив съм и слаб.
В училище трябваше да съм вундеркинд. В 5-ти клас баща ми ме би, защото имах 5 на класното по математика. Трябваше да имам 6 всеки път на всяка цена. Решавам задачите за домашно, той ги проверява като се върне от работа. Започвам да ги пиша в тетрадката за домашна работа без да гледам какво съм писал (да не би баба и дядо, които са учили до 4-ти клас да са ми решили задачите) Притеснявам се да не сбъркам, защото ще ям бой и в крайна сметка бъркам и ям бой. Следват още задачи. Решавам няколко без грешка. За да затвърдя знанията трябва да реша още няколко и в крайна сметка пак някоя бъркам и пак ям бой и така до 21:00 понякога и до по-късно. Вечерям в 22:00 и лягам да спя и на другия ден училище, домашни и като се прибере баща ми от работа пак задачи и бой.
Като пораснах в техникума 5 1/2 по основи на електротехниката беше разочарование и за майка ми. При 5 по математика баба казваше:
- То не е лошо детето, ще се поправи.
Ама на мен отдавна ми беше писнало и просто спрях да пиша и в часовете и на контролните. Дали 5 или 2 все тая. Все ще ме правят на маймуна.
Та започнах да излизам с момичета и когато нашите разбраха, баща ми веднага ми забрани да имам гадже.
Ти си ученик. Никакви гаджета.
После станаха студент. Съответно още уча(то пък така учех) нарочно не си давах зор. Те нашите така и така са недоволни от всичко и мрънкат. Вече бях на 22 и баща ми вдигаше ръка да ме бие. Само заплашваше ама мен още ме беше страх от него. Щеше да е супер унизително да питам дали може да имам гадже вече, ама не исках и да питам, защото бях, , изгубил" начина за общуване с момичетата и не можех да проговоря ако трябва да поема инициативата и да се запозная или да поканя момиче на среща.
Не ми даваха и да работя за да разполагам със собствени средства. Все пак имам да уча, нали съм студент.
Изучих едно момиче ме хареса, аз не съм я канил, тя сама ми се сложи. Аз не я харесвах и след няколко месеца скъсахме.
После ходих малко с едно друго момиче, с което се познавахме от училище, но тогава не искаше и да чуе за мен пък като започнах работа започна да ми се слага. Аз бях резервиран и тя ме заряза. И скоро след това се събудих на 30. Сега съм на 40 и за тези 10 години абсолютно нищо. Работа, влача една магистратура, от която ми се повръща. Тя е пак по настояване на родителите ми. Така се мразя, че я записах... Останах на 40 без жена. През годините съм правил опити да имам приятелка, но жените ме режеха, някои любезно, някои направо брутално и обидно. И така. Аз до сега не съм живял. Няма и да се наживея. Все съм искал да имам жена до себе си и да тегля една брутално яка майна на родителите ми и да си живея живота ама така и не успях да си намеря приятелка. Щеше ми се докато съм млад да живея с жена (имам си жилище) да я обичам, да я водя на море, насам - натам, да се радваме на живота заедно ама...

25.   24 а не помисли ли за преместване в друг град или в чужбина? Аз в София не мога да намеря любов, а в един друг град жените сами идваха при мен.