Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   "Господ скъсва няколко чифта цървули, докато събере двама влюбени" е стара българска поговорка, която преведена в съвременен вариант би звучала така: "Любовта, която Съдбата отрежда за двама души, никога не би могла да се изгуби във времето и пространството - тя е непреходна" и ако ти се чувстваш "дълбоко свързани емоционално, ментално и душевно", то краткия отговор на въпроса ти "Как? " е простичкото "Невъзможно е".
Не е възможно да забравиш някого, който си допуснал в дълбините на душата си на 100%! Не е възможно да забравиш човека, който те е докоснал емоционално, ментално и духовно по такъв начин, който кара душата ти да ликува - това хората наричат "сродна душа". А откъде знаеш, че той не се чувства по същия начин? И че не мисли всекидневно за теб?
"Липсват ми разговорите ни, присъствието му, погледът му... " ами ако и при него е така?
"Чувствам се сякаш съм изгубила част от душата си... " - чувството определено е именно това - човек губи част от душата си, от себе си, когато загърби Истинската Любов...
“Не можахме да бъдем заедно и все още няма как да се случи. " Не става ясно каква е причината? Любовта е огромна движеща сила (най-вече във варианта описан от теб) и въпреки това има
частни случаи, в които мъжа, воден от чувството за дълг и отговорност към детето/децата си може да пренебрегне собственото си "аз" и макар и в огромен конфликт със себе си, да избере детето си, вместо Любовта си... което не значи, че не те обича...
"Той ме виждаше като човек, като личност. Държеше се много по-различно от всички останали. Но дали е било любов? "
Въпроса ти е риторичен - във връзка (или както искаш го наричай - някои хора имат различна визия, относно дефиниция на "връзка", а и твърде малко ни споделяш за да я окачествим като такава), в която сте преплели душите и телата си на всички възможни нива - ментално, духовно, емоционално и сексуално... дали не е било Любов???
Мъже, предлагащи и търсещи секс "под път и над път"... мъже, предлагащи сърцето и душата си... дали не е било Любов?

На въпроса ти "Как се продължава след като си се разделил с човек, с който сте били дълбоко свързани емоционално, ментално и душевно? " от личен опит ще отговоря така:
Живееш ден за ден, със спомените, с мечтите, с мъката, с мисълта за нея/него, с невъзможността да победиш себе си и не защото си слаб, не защото не обичаш безумно, не защото си прекалено горд, за да направиш стъпка назад и да се върнеш при Любовта си, а защото живота ни е даден да се живее, да се учим, да израстваме, да бъдем по-добрата версия на себе си всеки следващ ден, да прощаваме, да обичаме истински (дори и само в мислите си), да мечтаем, че един ден ТЯ(Съдбата) ще ни събере отново - човек е жив, докато са живи мечтите му...

7.   Женен ли е?

8.   Номер 6, много хубаво си го описал (не знам дали си мъж или жена), но явно и ти си изживял нещо подобно, защото ме разбра.
Не искам да казвам причините за раздяла. Просто беше невъзможно да сме заедно към онзи момент. Можеби един ден ще е възможно да се съберем. Но не знам дали има смисъл да живея с тази надежда, защото само страдам така и не спирам да мисля за него. Въпреки, че продължавам живота си и както ти казваш, живея ден за ден и се опитвам да е пълноценно, срещам се с много хора, но всички ги сравнявам с него. А изобщо не знам дали и той все още се чувства така или отдавна ме е забравил.
Ще поясня само, че не сме имали физическа връзка (т. Е. Не е имало секс), само нежни докосвания, прегръдки, мнооого часове разговори, разходки, закачки, жестове, споделени преживявания, подкрепа и дългитееееее му безкрайно топли погледи (които ни бяха достатъчни, за да изразим чувствата си без думи). Не сме прекрачвали границата на приятелството и не сме си казвали директно, че се обичаме, но си личеше отдалеч, че и той е влюбен в мен (по-скоро може той да не е бил сигурен за моите чувства).
В един момент осъзнахме, че ни боли да сме само приятели и като не можеше да има друго, прекъснахме контакт. Но още го обичам и всеки ден през главата ми минават всичките ни общи спомени. Дали и за него е така? Или мъжете не се привързват толкова много без сексуална връзка?

Иска ми се да знам, че един ден ще се съберем и че любовта ни ще види бял свят и ще бъде изживяна... Но дали...
Или просто трябва да приема, че това е било краят и да се опитам да го зачеркна напълно като възможност.


Авторката

9.   До н. 7 - Не е женен.
Други бяха пречките.

Авторката

10.   От 6:
Мъж съм и съдейки по стилa ти на писане, и същевременно огромната доза романтика от твоя страна, бих казал доста по-възрастен от теб.
"Дали и за него е така? Или мъжете не се привързват толкова много без сексуална връзка? "
Природата е отредила на мъжете функцията на по-силния пол, нормално е за тях секса да е водещ - така е било хиляди години, така и трябва да бъде.
Съвсем друг е въпроса, че напоследък еманципацията на жените, толерантността към себеопределянето като пол и падането на предразсъдъците, доведе до бум на хомосексуалността сред мъжете, от една страна, а от друга - неспособност да носят отговорност, предавайки се пред всяка трудност.
Има обаче една категория мъже, за които секса е начин да покажат на една жена, че я обичат, а не просто да си чешат егото от поредния завладян сексуален Олимп. Това се чувства/усеща от една жена - дали е просто бройката или е истинска любов. Живеем в меркантилен свят - всеки иска секс, всеки иска забавление, но никой не иска Любов - тази дума плаши, тя води до отговорности, до последствия, до разочарования... защото големите разочарования са следствие на прекалено големите очаквания... но кажи ми какво би останало в спомените ни - невероятния секс или истинската любов?
"Но още го обичам... "
Млада си, свободна си(очевидно), въпросния мъж, доколкото разбирам, също е неангажиран... обади му се, поднови контакта, опитай отново, не оставяй неизживяна любовта си... а кой знае? Може тя да е Истинската?
"Иска ми се да знам, че един ден ще се съберем и че любовта ни ще види бял свят и ще бъде изживяна... Но дали...
Или просто трябва да приема, че това е било краят и да се опитам да го зачеркна напълно като възможност. "

Едно ще ти кажа - каквото има да става-ще се случи, което е отредено да е за теб- ще бъде твое... просто следвай мечтите си и вярвай (виждам потенциала в теб - различна си) в любовта, не причинявай сама болка на душата си, не се измъчвай - направи стъпка напред и ако Съдбата е отредила този мъж да е твоята любов-ще бъде. Има казуси и ситуации, в които е невъзможно да бъде направено и всичко си остава химера, поради други пречки, свързани с отговорности, ангажименти и т. н., но тук не виждам кое ("Просто беше невъзможно да сме заедно към онзи момент. " ) налага невъзможността?
Времето се променя, хората се променят, ситуациите се променят - не си причинявай болка, не карай душата си да страда - бъди активната и изживей любовта си... дори и за месец, година... колкото-толкова, но не страдай... само така душата ти ще бъде спокойна!

Късмет!