Споделена история от Любов и изневяра |
Писмо до Една Жена
преди: 1 година, 9 месеца, прочетена 884 пъти
Искам да ти кажа, че те обичам.
И искам да ти кажа, че съжалявам.
Знам че аз съм виновен в този момент да не можеш да ме погледнеш като мъж, с който би изкарала дните си. Аз съм този, който провали шансовете ни за бъдеще. И това боли. Може би наранява мен повече, отколкото теб.
Искам да ти кажа, че съм изключително благодарен за времето, което споделяме.
Щастлив съм да пътувам с теб на съседната седалка. Харесва ми как си пееш по пътя. Как косите ти се мотаят от вятъра, дори и да си се опитала да ги усмириш в опашка. Харесва ми как от време на време погледът ти се замотава някъде из гледките и сякаш се пренасяш там, на където гледаш. Обичам да ми разказваш какво виждаш, докато пътуваме. Много е приятно да разкриваш своите виждания за нещата.
Харесва ми да катеря върхове с теб. Как стремително крачиш напред със ситните си крачки, борейки всякакви препятствия по пътя. Обичам това, че не се отказваш, независимо колко е трудно. Как се премяташ, прескачаш, ако трябва, дори се и потапяш в ледени води, само и само да продължим напред. Не те плашат животните, не те плаши липсата на пътека. Хлъзваш се, падаш, но се изправяш и продължаваш все едно нищо не е било, дори и от някъде да е потекла кръв. Обожавам това, че като изгубим пътеката, не се отчайваш, а продължаваш с мен да я дириш и да вярваш, че ей сега ще я открием. Вече дойде лятото и ще бъде по-лесно, със сигурност.
Харесва ми това как се грижиш по най-деликатния начин да ми бъде добре. Как винаги имаш в чантата си точно това, което аз съм забравил да взема. Това че знаеш кога с една завивка ще умра от студ и кога спалният чувал ще ми бъде достатъчен. Харесва ми как се тревожиш за мен, когато нещо не е наред в екипировката ми и как понякога отказваш да продължиш напред уж заради себе си, а ми е ясно, че е заради мен.
Обичам времето, което изкарваме само двамата. Тогава си толкова искрена, откровена за себе си. Споделяш ми вътрешния си свят. Емоциите, мислите и чувствата си. Начина си на мислене и възприятие. Вкарваш ме в своя си филм и той е толкова красив. Искам да научавам още и още за теб, въпреки че вече знам не малко.
Обичам да си спомням вечерите, които изкарахме, опитвайки се да се стоплим прегърнати, защото дървата не са стигнали или пък се е наложило аварийно да преношуваме в палатката насред нищото. Беше толкова хубаво да си в ръцете ми и не можеш да си представиш колко много пъти съм си пожелавал да изпаднем пак и пак в тази ситуация, така че да нямаме друг избор освен да допираме телата си едно до друго.
Разбира се, харесвам и спомените ни, когато всичко е било по план. Спомняш ли си онази масичка с двата стола пред езерото? Беше толкова романтично, че бях на крачка от това да те целуна отново... Наистина, нямаше как да се получи по-хубаво. Красив залез, красив пейзаж и една невероятна жена.
Знаеш ли... аз те обичам! Искрено те обичам.
Благодаря ти за споделеното време.
И един ден ще се опитам отново да те придумам да бъдеш жената до мен, защото ще попаднем в поредната романтична обстановка, в която просто искам да те прегърна, целуна и да заровя лице в косите ти. И знам че навярно ти отново ще ми обясниш как не виждаш в мен това, от което имаш нужда в живота си. Сигурно си права, че само с любов не се живее.
Но искам да ти кажа, че грешиш в мнението си за мен. И се надявам колкото повече време изкарваш с мен, толкова повече да виждаш онова, което търсиш.
Обичам те, любима моя.
|
