Разделихме се и сега не знам какво да правя с живота си
преди: 1 година, 11 месеца, прочетена 1152 пъти
За съжаление скоро се разделих с приятелката ми. Връзката ни продължи няколко години. Тя е по-малка от мен също с няколко години.  


Така и не дойде момента за сватба и за деца, защото бяхме в токсична връзка и отношенията ни през почти цялото време не предразполагаха към това. Въпреки, че съм убеден, че от страната и на двама ни имаше любов, но в някои отношения просто не бяхме съвместими. Имаше скандали, в които сме се обиждали много грозно. От моя страна никога не е имало физически сблъсък и никога не съм я ударял, но от нейна имаше. Случвало се е доста пъти да ми посяга и да ме удря, да ме рита. Казвал съм, че това не е правилно и че се вбесявам много. В крайна сметка винаги съм успявал да я усмиря и да прекратя разправиите. Връзката ни приключи това лято. След раздялата ни тя започна да излиза из София с приятелки, а аз се чудех къде да си намеря място от напражение и нерви. Не исках да виждам никого, не исках да излизам с никого. Направих огромната грешка да оставя всичките си приятели и да я приоритизирам. Често купувах подаръци, често я карах на разходки, ходели сме на доста почивки - на море, на спа, на ски, на ресторанти... Не е била лишена от нищо.

Сега след раздялата ми с нея започнаха доста познати и приятели от преди години да пишат с оферти за кафе, за бар и за излизане, но не мен вече не ми се ходи по тези места. Между 18г и до 25г ходих много и вече не ми харесва. Не ми се напива като свиня по заведенията. Дори и в нас не пия.


Какво започна да ми прави вепчатление от година-две. Има много млади двойки между 20 и 35 с дечица, които вървят по улицата, по парковете, по разни събития из града.. детето им тича, радва се, те също. И искам да подчертая, че изобщо не вярвам, че има много нещастни двойки. Има ги, но не преобладават. По-скоро много от вас бъркат липсата на усмивката до уши, с щастието. Да ама аз виждам как се отнасят едни към други тези мъже и жени, как се отнасят с детето си. Така може да се разбере, че има щастие между тях, макар и да не са вирнали някакви огромни усмивки, каквито вие разбирате като щастие.

Разбира се, на лице е все по-назряващ проблем с разделите и разводите. Много млади, които си направиха семейства и деца, се разделиха преди 30г възраст. Включително и познати на сестра ми, която е в края на 39 и е женена от 18 или 20 годишна, от нея само тя и мъжа и са останали със здраво семейство. Всички нейни познати са разведени. В този ред на мисли, и да чаках идеалната (каквато няма никъде), редно ли беше просто да направя някакво дете и после да се грижа за него и да си гледам живота, или е редно да го караме на идеализъм и да очакваме, че ще направим семейство с някой и няма да се разделим след време...


Малко преди да започна отношения с въпросното момиче, имаше няколко свестни, които много ме искаха, но се поддадох на това, че тя беше на външен вид доста по-добре от тях, но като характер много по-кофти. Когато бях на около 27-28, с някои от бившите, с които бях по-груб като тинейджър ме потърсиха и искаха да се занимват с мен по-сериозно. Дори едната си поиска секс тогава и ми каза, че може да се виждаме, но тъй като вече бях започнал с това момиче, за което сега пиша, си рекох че няма да се занимавам. В крайна сметка и двете бивши се ожениха и си направиха семейства. А аз сега, на 31, трябва да започвам всичко от начало. Пазара на любовта е много различен от това, което беше преди 4-5 години. Вече не съм онзи жизнен пичага в средата на 20-те, пълен с енергия и готов за всякакви излизания, свалки, начинания. В момента имам работа, гледам да си почивам или събота и неделя ходя на планина. По заведения спрях да излизам. Макар, че с това момиче често ходехме на ресторант. Младите момичета вече не ми обръщат такова внимание като преди, макар и да имма какво да предложа повече. Тези, които са по-зрели на 28-30, те пък имат деца и някои от тях не искат второ. Когато бях между 20-25 и в университета и извън него се е случвало много лесно да завързвам контакт с дадени момичета и да излизам и да правя секе с тях. Сега не е така. Няма никакъв интерес към мен. А и самите жени не дават от себе си нищо, за да стане контакт. Говорим за съвсем обикновени жени. Виждам как за младите момичета на 23-25 съм буквално невидим. Нямам буквално никакви опции. В социалните мрежи няма никакъв интерес към мен, но аз там не съм и много активен. Не качвам често, да не кажа много рядко. Ако качвам, то е сторита и на повечето не съм сниман аз, а са снимки в планината. Сторитата ми се гледат от 50 човека макс. Предполагам ако има нещо, то е у мен, не у хората. Не обвинявам никого и постоянно мисля какво да подобря в себе си. Знам, че никой не ми е длъжен, но вече искам да имам човек до себе си и изобщо не искам да се занимавам с всякакви жени. Искам една, с която да си пасвам - като характери, сексуално, хобита, но като че ли става все по-трудно и да не кажа невъзможно.

Изобщо не вярвам, че трябва да си големия красавец, или да си висок минимум 1. 90, или богаташ, за да си хванеш нормална или готина мацка. Преди години имах случай с момиче, което по фейса ми беше казала, че с мъже под 1. 85 не излиза, въпреки че нямаше никакви цици и в лицето не беше нещо особено. Е, излязохме на няколко срещи и спах с нея. Имал съм и случаи с такива, за които се твърди, че са материалистки и пак съм имал успех. Макар че повечето ми връзки са били с нормални момичета на моето ниво. Това, което забелязвам в познати с не особена външност е, че имат много силно изразено мъжко поведение. Дори и да не говорят, дори и да не се перчат, на външност не са нещо особено, но жените им стоят мирни до тях. Може би нося емоционален товар, който хората не искат.

Мъж на 31

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 1 година, 11 месеца hash: 0099c7a280

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   Прочетох човек, който е решил да НЕ е харесван за връзка и не е... Манифестираш в живота си това, което май сам си си поръчал- автосаботаж.

 

...

преди: 1 година, 11 месеца hash: 201e6d0f4a

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   И, какво сега, липсва ти Отровната Айви и си смачкан? ! На 31 не си престарял, а си тъкмо за свалки. Но не с 17 момиченца, а с млади жени. И, да, проблемът е в твоето излъчване, също и че не искаш никъде да излезеш. Ако отидеш на бар, никой не те задължава да се налюскаш и да стоиш до 5.

 

...

преди: 1 година, 11 месеца hash: 9d222523e5

гласове: 1 2 3 4 5   (229372 гласа)

3.   Къде ги виждаш тези щастливи семейства не знам. Не че няма, но са малко. Всички приятелки които избързаха и родиха преди 30 не могат да гледат мъжете. си, спят в отделни стаи и всеки си има свой живот В лични разговори са казвали че едвам търпят и при първа възможност ще има смяна. Друга зараза и детето си и замина в Италия да си живее. Съседи са ми мъж и жена с по едно дете от предишни връзки и сега очакват общо и двамата са на по 33. След време могат да се разделят и да имат друго дете от трети човек. Друга приятелка ми разказва как с мъжа и са се били пред детето, докато решават и се затрудняват с домашното. На улицата всички те спазват приличие и на пръв поглед изглеждат щастливи, но само те си знаят какво става зад заключената врата. Ако ще е така както съм описала няма смисъл от нищо. Иначе грешката ти е че си допуснал един човек да е целия ти свят. Така се прави само с децата и родителите. Макар и там след определена възраст да не е съвсем така. И в друга тема го написах. Човек трябва да знае че има само себе си, да прекарва време сам, да не е зависим нито финансово, нито емоционално от други хора. Като си зададеш "Ами ако утре остана сам? " да имаш отговор, даже няма лошо ако отговорът е "Ей какво готино ще бъде, ще си правя това и онова... Хората идват и си тръгват,

 

...

горе^

преди: 1 година, 11 месеца hash: acbb621825

гласове: 1 2 3 4 5   (205505 гласа)

4.   Все още погледът ти е малко замъглен от социалната идея за щастие и красота. Всичко външно, което соц. мрежи и медии ни редят е фасада. Разбира се, че не е нужно да си супер красавец за да имаш стойностна жена до себе си. Разбира се, че много по-важно от външността е да си пасвате по характер и да се разбирате. Да те поздравя, за това, че си излязал от токсичните отношения и до нищо сериозно не се е стигнало. Щом търсиш ще си намериш момичето и то там където най-малко очакваш. Горе главата, добре се справяш! Не губи вяра и надежда. А тази идиотщина да се пие, за да се правим на Велики е толкова тъпа и безмислена, че се радвам безкрайно, че си се разделил с този порок. Планината :), там е здравето. Успех!! Ж42

 

...

преди: 1 година, 11 месеца hash: be19ba437c

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

5.   Авторе, не се отчайвай по простата причина, че нормалните жени вече са отчаяни. Тоест, стандарта много е паднал. Не казвам, че ти си някаква ниска топка, не те познавам, по това което казваш за себе си звучиш като психически стабилен и уравновесен човек, който знае какво иска, а в днешно време това се среща все по-рядко. В този ред на мисли има много жени, които търсят мъже като теб. Тук бих те посъветвала да не се вслушваш в някои мъжки мнения от рода на "всички жени са курви, материалистки, ако имаш пари ще ти вържат" и тн. Това е еквивалента на женското "всички мъже са боклуци" - лошия личен опит кара хората да стереотипизират. Ти самият си имал такъв лош опит с бившата ти, вече ще знаеш като видиш такава нестабилна девойка да бягаш. На 31 не си изпуснал влака, моите родители са над 40, разведени, въпреки това са в щастливи връзки и двамата. Не гледай назад към бившите ти как им се е развил живота, а гледай твоя да се развива в посоката, която искаш.

 

...