Споделена история от Любов и изневяра |
Влюбена в образа на мъченик?
преди: 13 години, 2 месеца, прочетена 2352 пъти
Изключителна мазохистка съм и не знам как точно да изляза от печалния си образ. Не разбирам... усещам как търся болката в отношенията си с околните - умирам си да се чувствам зле.
Имала съм само 2 връзки... и ужасно много разочарования. С Най-важният човек с живота ми бях цели 4 години. Той загина. Остави ме бременна и... убих бебето ни.
Имах невероятно тежък период, изправих се, реших, че има за какво да живея. По най-глупавият начин се съвземах - многобройни, изпразнени от съдържание контакти и отношения, безразборен секс и много дълги пътувания.
Мина доста време... срещнах човек, когото реших, че ще допусна до себе си. Убеждавах се, че заслужавам и аз да съм щастлива... че винаги може и по-зле - все пак бях жива.
След половин година, съвсем непредвидено, отново щях да бъда майка. И за втори път абортирах - този път от страх, от нежелание... обзе ме паника, обезумях.
Случилото се промени отношенията ни изцяло - той истина. Дойде период, в който се държахме като враг един с друг... ужасно много жлъч и болка, гадни думи се изляха. Накрая заяви, че се забавлявал с мен, за да забрави друга, че ми изневерявал много пъти и е убеден, че съм му го върнала.
В този момент... не знам какво да правя със себе си. Не съм спряла да се развивам, не съм спряла да се среща с хора и да живея, но съм АБСОЛЮТНО празна, изпразнена... нямам сили да се пребря с тъгата си. Доставя ми удоволствие да си агонизирам, може би.
Благодаря за отделеното време...
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 13 години, 2 месеца hash: 932a706256 |
|
1. Познато усещане, донякъде. За съжаление, не мога да ти дам съвет.. самата аз все още търся пъткя към щастието и себепознанието..
|
| преди: 13 години, 2 месеца hash: 617ec9de19 |
|
2. Това, за което говориш не е агония, а изхабяване. Не си ли чувала, че това е участта на всяка жена, която прекали с бройките. Защото не е присъщо на женската природа!
Очевидно ти доставя удоволствие не само да агонизираш, но и да правиш съпричастни околните с агонията си.
Значи си поетеса.
|
|
